Даряват ни ново политическо право!

На харизан кон зъбите не се гледат, но със свободата не е така. На нас българите oт Освобождението все ни подаряват свободата – а после гледаме… изчезнала някъде тая подарена свобода. От 10 ноември насам ни подаряват демокрация – колкото искаш партии, вестници, свободни избори… Все красиви подаръци свише… И? Колко струват?

Сега ще ни даряват с още едно политическо право. Важно право – да свикваме сами национални референдуми. Единодушно го “забравиха” (управляващи и опозиция), когато през 1996 г. приеха Закон за допитване до народа. Но хайде да не гледаме назад, да видим новия проект.

Хубав! Като “Кадилак”. Но и на “Кадилакът”, ако му извадиш някои бурмички ще стане най-много за кокошарник. Красив, но толкоз. С правата е същото. За да работи едно право, трябва да са му на място всички “бурмички”. Иначе “скърца”, “друса” и все не стига там, където ти обещава заглавието. А пък за политическите права е правило да им вадят “бурмичките” – защото става дума за власт.

Да погледнем от какво се състои едно право на референдум, свикван или не от гражданите.

- Ами първо, определя се за какво може да се правят референдуми – по какви въпроси. Ясно че съдебни решения не могат да се гласуват на референдум. Нито изпълнителски правоприлагащи решения. Но проектът е казал, че не можем и за конституцията, и за бюджета, и за данъците… да решаваме с референдум! Е, кой е суверенът в тази държава?

- После – с колко подписа се свиква референдум, когато го искат гражданите – праг за свикване. Предложената цифра от 500 х. е препъващ, да не кажем забраняващ праг.

- Как се събират подписите за инициативата – помага ли държавата, “обществените” медии? В проекта те са освободени от всякакви ангажименти да подпомагат процеса в тази фаза.

- Кой, кога, докога може да формулира въпроса и алтернативите, по които се гласува? Според проекта, НС “определя въпроса” за гласуване, не инициаторите. Ами, формулирането на един въпрос може да предреши отговора…

- Има ли и какво публично обсъждане, колко дълго трае, кой, с какви ресурси го прави, помагат ли и как държавата и “обществените” медии в тази фаза? Проектът предвижда равнопоставеност (добре!), но… в една “разяснителна кампания”, т.е. еднопосочна, т.е. НЕ Е обсъждане.

- Начин на гласуване – къде и как (технически) се гласува… Скъпият начин е “естествена” преграда за провеждане на повече референдуми, а според настоящия проект възможните нови технологии за гласуване (Интернет) като че ли не съществуват. А после ще ви кажат – скъпи са референдумите!

- Начин на избиране – между “да” и “не” или между повече варианта, алтернативно или преференциално (с класиране на алтернативите). Проектът си знае само “да” или “не”. Верно, по-лесно изглежда, и просто, но животът не е черно-бял – и пресяването на множеството реални алтернативи предрешава избора (в една или друга степен).

- Праг за валидност – минималното участие, необходимо за валидност на референдума. Тук предвиденият минимум участие (една трета) е едно добро решение.

Това са възловите точки. Без детайлите. “Дефект” в една от тях може да блокира всички останали – така, че като краен резултат да няма референдум – т.е. решение според народната воля. – Или въобще няма да се стигне до гласуване, или ако се стигне, то няма да изрази народната воля – ще я изкриви или просто отстрани от решаването.

Настоящият проект съдържа дефекти почти във всички възлови точки. Налагат ни (без да ни питат!) едно право, което трудно ще работи. За да ни кажат после “имате права!”. За да се покажат, че дават права.

В света има немалък опит с референдумите, позволяващ да се видят и избегнат възможните дефекти. При желание. Но желанието го имат тези, които искат правото да работи. А тези, които не искат това, наричат дефектите “подобрения” – на механизма . За тях той е идеален, ако ни включва в “предверието” и ни отстранява от “централния пулт” на държавното управление. Да сме “аут”, но с илюзия за участие – това е идеалното за тях.

С една дума, в сегашния си вид проектът е една “предизвестена смърт” за всеки опит да се свика референдум “отдолу”, особено ако се засягат интереси на властимащото малцинство (казва се олигархия). Е, а ако не засяга техни интереси, новата “играчка за участие” може и да произведе някой и друг консултативен (значи необвързващ) референдум по някой и друг формулиран свише и разяснен свише безобиден, периферен и като правило насочващ въпрос.

Този тъжен (и сто пъти гледан) “филм” с подаръците на демокрация в България ще продължи да се върти, докато много, ама наистина много хора не поискат мирно, но категорично ТОЗИ И ДРУГИ ВАЖНИ ЗАКОНИ, ЗАСЯГАЩИ ВРЪЗКАТА на гражданите с властта да се приемат с РЕФЕРЕНДУМИ след ВСЕНАРОДНО ОБСЪЖДАНЕ.

Това е борба за власт. За включване на изключените. Ако ние, гражданите на България искаме да сме господари на съдбата си, трябва да станем господари и на държавата си – публичната свобода е част от личната ни свобода. Иначе сме роби. С подарена “свобода”.

Свобода се ВЗЕМА (и без насилие). Но само заедно става. Ще се научим ли?

Вземи свободата си! – Кампания за реално право на референдум

При желание за подкрепа обадете се на 9202446, 88-7674349, freeinf@combg.com за съвместни действия в цялата страна. Всички проекти за изм. на ЗДН могат да се видят на https://freeinf.tripod.com/ZDN.htm