Какъв закон за радио и телевизия ?
   СТАНОВИЩА И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ОТ СДРУЖЕНИЕ "СВОБОДНА ИНФОРМАЦИЯ" ПО ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА РАДИО И ТЕЛЕВИЗИЯ, СЕПТЕМВРИ 1997 г. (проект на "Свободно слово")
 
   ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
   Предварителните бележки касаят принципни и основни положения, каквито и трябва преди всичко да се имат предвид при разглеждането на един текст като законопроект. Едва след приемането, т.е. - изграждането на такъв текст за годен да бъде разглеждан като бъдещ закон, би могло да се навлиза в детайлите на конкретните му разпоредби и да се правят предложения за подобренията им. До такъв етап по отношение на предложения ни текст не се стигнало.
 
   1. В езиково отношение разпоредбите на законопроекта не отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове същите да се създават на общоупотребим български език (напр. думи като: "интегритет", "плурализъм", "толерантност" и др., макар да се използват в журналистическата лексика, нямат точно установимо юридическо съдържание и общоприето житейско значение). Нещо повече - като принцип е посочено (т.9 на Чл.4) "опазването на ... българския език), което трябва да започне още със самите формулировки на закона.
   2. Позоваването на "действащото законодателство и т.н." в Чл.3, ал.2 няма правно значение, защото това е всеобщото изискване за законосъобразност. Изричното му извеждане в законов текст позволява и това тълкуване, че биха били позволени и незаконосъобразни дейности, което е абсурдно.
   3. Чл.4, регламентиращ т.нар. "принципи", всъщност излишно обстоятелствено и казуистично описва категории с различна тежест, смисъл и значение, само част от които могат да бъдат приети за ръководни начала в дейността на регламентираните институции. Смесват се прерогативи на други власти (напр. т.т.12 и 13), посочват се неясни смислово формулировки (т.15), докато текстове с действително "принципно"значение са изведени извън този член (напр. Чл.Чл.5, 6, 7 и др.)
   4. Правилото на Чл.8 всъщност не гарантира свободата на информация, а създава принципна допустимост на злоупотреба с информационни права - възможността винаги да се посочва източника на информация е преграда пред разпространяването на недостоверна информация. Така този текст влиза в противоречие с изискването на Чл.6, ал.2 - информацията да бъде достоверна.
   5. Принципът на Чл.11 не е достатъчно гарантиран от начина на избиране на членовете на НСРТ (Чл.14 и сл.)
   6. Уредбата от гл.III до гл.ХI вкл. по своя характер трябва да бъде предмет не на закон, а на подзаконов нормативен акт (напр. Наредба за дейността на лицата, разпространяващи радио и телевизионни програми). Законът трябва да урежда основни обществени отношения, а не да регламентира детайлно извършването на конкретни дейности.
   7. Т.нар. "право на отговор" (Чл.125 и сл.) е в разрез с правните принципи на гражданското общество и защита на правата на личността. Редицата условия и ограничения за упражняването на това "право" всъщност го обезсмисля чрез неприлагането му. Нещо повече - формулировката "без да се засягат други разпоредби на административното и наказателното право" води до идеята за предварително законово освобождаване от такива отговорности, което е недопустимо, противоправно и отваря възможности за ненаказуеми действия. "Обезщетението" по съдебен ред, което "милостиво" се оставя като възможност за засегнатите, не бива да изчерпва правата на последните, нито може да се приеме за поставянето на нарушителите над другите лица по отношение пълната им и обща законова отговорност.
   8. Липсват съществени структурни раздели: Допълнителни, преходни и заключителни разпоредби, които да изяснят използваните понятия, действието на закона, прилагащите органи и т.н., както и (в мотивите) изясняването и обосноваването на правната и обществена необходимост и значимост на регламентираните отношения, както и мястото им в системата на информационните права и институции в страната.
 
   СТАНОВИЩА ПО СЪЩЕСТВО
      9. Неизяснена е КОНЦЕПЦИЯТА, по която е създаван проекта. Полярните становища са две: според едното ефирът е специфична обществена дейност, към каквато логика се придържа законът. Според другото - това е своебразен пазар на стоки (услуги) и съответно негово потребление. Ако се приеме второто положение, то тогава регламентацията трябва да е изцяло пазарна. Между впрочем, такъв подход е избран по света. При първата позиция неизбежно има политизиране (идеологизиране) с остатъци от един начин на мислене от близкото ни минало. Всъщност проектът в едни положения изхожда от едната, в други - другата теза, а в трети се опитва да обедини непримиримото - т.е. двете тези в едно абсурдно цяло.
   Препоръчваме управлението и работата на обществените (публичните) електронни медии. да се регламентират с отделен закон.
    10. Доколкото електронните медии са и част от публичната власт ("четвъртата власт"), законът за тях би трябвало да съдържа гаранции за обвързаността на тази власт с обществото. Такива гаранции в проекта няма.
   Правилата за състава, формирането и работата на НСРТ, Управителните съвети на БНР и БНТ и на фонд "Обществени медии..." не гарантират тяхната представителност и демократичност. Това са все твърде малобройни, партийно или административно формирани и непрозрачно действащи тела.
   Необходими са и други правила, гарантиращи откритост, достъпност и демократичност на публичните електронни медии.
   Като се има предвид изразената доминация на публичната власт над обществото и индивида и ключовата роля на електронните медии като инструмент на тази власт, и същевременно - относително високото културно равнище на българските граждани, отсъствието на гражданите от управлението и работата на публичните електронни медии е съвсем неоправдано. Дълбоката асиметрия в разпределението на властта трябва да се корегира с по-широко включване на гражданите в упражняването на публичната власт - включително и на "четвъртата власт". При това фнансовата слабост и политическа неопитност на българските граждани следва да се копменсират с повече права на гражданско участие и контрол в публичната сфера - дори повече отколкото  са в развитите страни, защото там гражданите разполагат с други ресурси за ефективно балансиране на властта.
   Но появилите се досега проектозакони, не само отказват повече права за гражданско участие, но не дават дори и неща, които ги има в Западна Европа и САЩ. Незабелязана е напр. Препоръка Х R (94) 13 СМСЕ от 22 ноем. 1994 г. относно мерките за повишаване прозрачността на медиите. Прозира една негативната селекция на западен демократичен опит, която "пропуска" да вземе от Запада най-добрите правила и форми, гарантиращи прозрачност, откритост, интерактивност и демократично управление на медиите. А при значителната изостаналост на нашето общество и при липсата на историческо време сме просто длъжни да използваме най-новите постижения в осигуряване публичния характер на "четвъртата власт". Но изглежда и в тази сфера интересите, защитавани от управляващите се разминават с интересите на гражданите.
   Тук нашата позиция е, че са необходими реални гаранции за ефективно обвързване на публичните електронни медии с гражданското общество. Електронните медии не могат да се регламентират само като частна професионална и пазарна сфера. Те са и публична сфера, чрез тях се упражнява и публична власт. Затова законите за тях не могат да приличат на цехови правилници.
    От името на всички граждани, които искат да бъдат чувани и "видими" в националния ефир настояваме по отношение на обществените електронни медии в закона да се включат:
   - принципът и съответни правила, гарантиращи ПРОЗРАЧНОСТ на медиите;
   - правила, гарантиращи ГРАЖДАНСКИЯ ДОСТЪП до публичните медии;
   - правила, гарантиращи ДЕМОКРАТИЧНОТИ ИМ УПРАВЛЕНИЕ с много по-широко участие на граждани, потребители и работещите в тях.
   Това означава много по-голям медиен съвет, независим от мнозинството в парламента (вж.по-долу), означава права и санкции, гарантиращи гражданското присъствие в публичните медии.
   11. Предлаганите текстове в редица членове и глава седма формулират общи изисквания към дейността на журналистите и работата с информацията. Така проектозаконът излиза извън рамките на амбицията си да регламентира дейността на националните електронни медии и въвежда общи правила, уместни за един по-общ, а не за този специален закон. Освен това на основата на тези текстове може впоследствие да се потърси основанието на прецедента, чрез което те да залегнат в цялостното уреждане на материята около информацията и дейността на четвъртата власт. Не бива да се забравя, че законът е специален.
   12. Някои постановки приличат на опит да се ограничи свободата на словото - било пряко чрез открито ограничаващо нормиране или косвено. В бележките по отделни членове на проектозакона са посочени основанията за такъв извод.
   13. Друга слабост е идеята Националният съвет за радио и телевизия да се формира като орган за представяне на интересите на обществото в радио-телевизионната дейност въобще. Такова тълкуване изглежда твърде широко: може би той е подходящ само за тези медии, в които има държавно участие. (виж член 10). От друга страна, това не е чисто обществен орган, а вариант на прилаганато при комунизма "обществено-държавно начало", където "обществото" присъстваше за "парлама".
   14. Слабост на закона и вероятна реминисценция от миналото е въвеждането на тотален обществено-държавен контрол върху принципите на съдържанието и структурата на всички радио- и телевизонни програми и предавания. Т.е. макар че собствеността в различните й форми се признава и декларативно поощрява, то същевременно се ампутира произтичащото от нея право на свободно управление.
   15. Забелязват се елементи на своебразен националистичен монопол върху ефира. Това е несъвместимо с политиката на присъединяване към Европа. Показателна е аналогията напр. с евенуални подобни правила за пресата - одобряване на концепциите, поставяне изисквания за облика и съдържанието на вестниците, за степента на чуждото участие в капитала на издателите и пр. Получава се парадокс: пресата остава по-свободна от електронните медии. А след като става дума за една и съща сфера на обществото и културата, правилата за дейност трябва да са еднакви. Някои ограничения практически забраняват привличането на чужд капитал, без който създаването на съвременни електронни медии ще протече много трудно - най-малкото поради ограничените ни финансови ресурси. Подобна постановка влиза в противоречие и с избраната политика за насърчаване на външните инвестиции в България.
 
   КОМЕНТАРИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО ОТДЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ  (проект на "Свободно слово")
   Чл. 4 ... принципи за създаване и разпростр. на програми.
   З а б е л е ж к а: Към принципите да се прибавят принципите за ПРОЗРАЧНОСТ, ОТКРИТОСТ И ДЕМОКРАТИЧНО УПРАВЛЕНИЕ.
   Чл. 4, т.5 ... Насърчаване на националното и европейско аудиовизулно творчество,
   З а б е л е ж к а: А защо не световното? Защо се налагат географски ограничения? Приобщаването ни към Европейският съюз не може да се тълкува и схваща като дискриминационно ограничение пред достъпа и разпространението на всякакви информационни и културни ценности.
   Чл. 5 ... Излъчваната информация да бъде достоворена и да се събира чрез законови средства.
   З а б е л е ж к а: Какви средства, къде са посочени, как са регламентирани? Ако са незаконни (например шантаж и др./те подлежат на санкция по Наказателния кодекс. В такъв случай този текст е напълно излишен, а същевременно навява опасения за възможности да се ограничи свободата на действие при събирането на информация от журналистите.
   Чл. 7 (1) ... операторите не са длъжни да разкриват източниците си на информация, освен ако има висящо съдебно производство или висящо производство по жалба на засегнато лице до НСРТ.
   (2) ... журналистите не са длъжи да разкриват източниците си на информация не само пред аудиторията, но и пред ръководството на операторите, освен в случаите по ал. 1
   З а б е л е ж к а: По-просто да се каже - по решение на съда. Неправомерно е да се разкрива пред НСРТ - така органът придобива други права и се намесва в компетенциите на третата власт - съдебната. Според конситуцията едва ли може да се създава институт за дознание извън нея, както излиза в случая.
   Чл. 9 (2) В случай на природни бедствия, тежки производствени аварии или други неотложни обстоятелства операторите са длъжни да изпълняват разпорежданията на компетентните държавни органи, ако това е предвидено със закон или друг административен акт.
   (3) при условията на алинея 1 и 2 се допуска изменение на програмната схема и последователността на излъчваните програми за срока на преодоляване на неотложните обстоятелства и последиците от тях.
   З а б е л е ж к а: Чиста цензура! Избран е такъв подход вместо точно обратния - в особени обстоятелства и при повишен интерес от страна на обществото да се регламентират особени, разширени права за информация! Единият възможен текст е примерно следният: да не възпрепятстват работата на компетентните органи. При това в проекта освен позоваването на закон се вкарва и понятието"друг административен акт". Така се разширява до необхватност тълкуването, което може да обхване дори заповед на министър или каквато и да е длъжностно лице, инструкция и пр. Следователно се създават възможности за чиновнически произвол и некомпетентност, засягаща сфери извън делегираните им по закон и право права. Абсурдно звучи текстът за предвиждано изменение на програмните схеми. Това е право на ръководството на всяка медия, а в случая се подразбира използването на някаква директива за неограничен срок - заради "преодоляването на последиците от тях". Практически такъв текст може спокойно да се използва за пълно информационно затъмнение и налагане на цензура.
   Чл. 11 (1) ... какво гарантира НСРТ
   З а б е л е ж к а: Да се допълни - откритост и прозрачност на обществените медии/оператори.
   ... НСРТ е юридическо лице със седалище София.
   З а б е л е ж к а: Би трябвало тогава да се уточни и формата - закона, по който ще се регистрира. Например за лицата и семейството. Ако подобно уточнение липсва, то НСРТ без изрично споменаване придобива статут на изцяло държавен орган, което пък влиза в противоречие със заявените цели на проекта.
   Чл. 13 ... състав на НСРТ
   З а б е л е ж к а: Да се увеличи състава до 25-35 члена с представителите на обществеността, пряко изпращани от граждански организациии, университети, синдикати, църкви, етнически малцинства.
   Чл. 19 ... изисквания за членовете на НСРТ.
   З а б е л е ж к а: Защо само лица с професионален опит в областта на РТВ? Кой ще представлява обществото в тази област, ако всички "представители" са от самата нея? Да отпадне това ограничение. Да стане задължително включването на представители от други сфери.
   Чл. 20 ... не могат да бъдат избирани т.6 служители и сътрудници на службите за сигурност до 1990 г.
   З а б е л е ж к а: защо само дотогава? Ако става дума за принцип, забраната не бива да се ограничава до определен срок. Ако се цели елиминиране на агентура на тоталитарните служби за сигурност, то би трябвало да се въведе правилото и на лустрацията - забрана и за функционери на тоталитарната партия до определено равнище.
   Чл. 24 ... НСРТ разработва и следи за изпълнение на национална медийна стратегия.
   З а б е л е ж к а: Така, както е формулирана тази стратегия обхваща и печатното слово . Освен това какво значи национална стратегия? "Стратегията" би трябвало да е една - записаната в конституцията свобода на словото. Уточнението на терминологията в приложението е абсурдно: не може да има план за развитието на многообразието на пазара на собственост. Нито пък може да се нормира (регламентира) внедряването на нови технологии - това е изземване на функциите на управата на дружествата и собственика.
   Чл. 28 (1) ... НСРТ създава информационна банка за структурата на аудиовизуалния пазар и за разпространението на радио и телевизионни програми. Част от данните подлежат на специална защита
   З а б е л е ж к а: "Специалната защита" - при уточнението на терминологията става дума за служебна тайна. Може ли в най-публичната дейност да се въвежда секретност на информацията относно данни за пазара ?! Възниква противоречие както с принципите на прозрачност и откритост и свобода на информацията, така и с нормални икономически и търговски правила и норми.
   Кой определя кои данни подлежат на специална защита? Да се добави изрично, че засекретяване е допустимо единствено съгласно закона, от кое лице и в каква форма.
   (2) ... задължението на всеки три месеца НСРТ да прави проучвания - социологически и експертни за всички радио и телевизиони програми, да води статистика за спазване на плурализъм в предаванията (??!/, рейтинг и пр. Според алинея (3) НСРТ определя задължителните изисквания към методиката на тези проучвания.
   З а б е л е ж к а: Текстът фактически ограничава правата и свободите на на личността, търговските дружества, пазарните взаимоотношения и т.н. Финансово той е малко неграмотен - при наситено ефирно пространство подобно задължение, ще гълта маса пари на обществото и държавата.
   Най-сетне изискването на спазване на плурализма е крайно субективно. Терминът не е уточнен в понятийния апарат на закона, което създава възможност за напълно произволни тълкувания. Подобно априорно изискване е трудно да се отнесе към пазарните принципи на заплащане на излъчвания по време напр. на предизборна кампания.
   Недоумение буди изискването социологическите агенции да работят по методика, определена от НСРТ. Това напомня тоталитарен контрол, който противоречи на всякакви принципи на пазарното стопанство (съществуващо при социологическите изследвания) и правото на избор на изследователя да изследва обществените процеси.
   Най-сетне с този текст се нарушава Законът за защита на конкуренцията, понеже непряко се създава скрит държавен монопол върху определени социологически изследвания. Нарушена е и Констутуцията, която не позволява това да се извършва без изрично споменаване в специален закон.
   Да се формулира изрично право на обществен достъп до информационната банка и резултатите от проучванията и изискване за организационни и технически гаранции на този достъп.
   Чл. 29 ... избор на Ген.директори на БНР и БНТ
   З а б е л е ж к а: Да се избира с конкурс.
   Чл. 35 ... Заседания на НСРТ - открити, освен в случаите ...
   З а б е л е ж к а: Да се добави: Обществен достъп на всички заинтересовани граждани на РБългария до несекретната информация в НСРТ.
   Чл. 44 - Разрешава две форми на собственост: обществена и частна.
   З а б е л е ж к а: непълен и фактически ограничителен тест. Би могло да има програма на организация с идеална цел (т.е. некомерсиална - например кабелна на БЧК/, смесена собственост - частна и държавна, частно-идеална и пр. Освен това формите на собственост далеч по-изчерпателно са разписани в член 46 за статуса на операторите.
   Чл. 46 (4) - Чуждестранни лица и български юридически лица, свързани с дружества с чуждестранни лица, не могат да имат участие в уставния капитал на операторите повече от 49 на сто.
   З а б е л е ж к а: Така се гонят необходимите ни чужди инвестици. Текстът противоречи на други закони - за чуждите инвеститори, търговският и пр. За такъв текст няма конституционно основание.
   Чл. 47 /1/ ... изисквания за обществените медии...
   З а б е л е ж к а: Да с добавят изисквания за: ПРОЗРАЧНОСТ, ОТКРИТОСТ, ГРАЖДАНСКИ ДОСТЪП, ИНТЕРАКТИВНОСТ И ДЕМОКРАТИЧНО УПРАВЛЕНИЕ.
   Чл. 47 /2/ ... вътрешен правилник на обществените оператори
   З а б е л е ж к а: Много различни вътрешни правилници - Чл.47, 66, 70. Да се обединят в един подзаконов акт, който да гарантира с конкретни норми всички изисквания на този закон. Всички тези вътрешни правила за устройството и дейността на обществените медии да се приемат след публично обсъждане с обществеността, потребителите и работещите в БНТ и БНР.
   Чл. 47 ... да отговарят на следните изисквания
   т.2 "независимост от външни стопански или други интереси"
   З а б е л е ж к а: С такъв тест се установява ксенофобска по същество забрана. Подобна постановка е малко нещо шовинистическа по дух и съдържание и като че ли старият идеологически монопол е преформулиран като монопол на специализиран за целта орган - в случая НСРТ. Неуместен е текстът за външни стопански интереси, който накърнява равнопоставеността на видовете собственост в конституцията. Не е уточнен самият термин "външни" - задгранични, частни, идеални и т.н. Текстът създава възможност за произвол и "етикетиране" по удобен начин на всякакви забрани.
   т.4 отчитане на интересите и потребностите на всички български граждани и обществени групи, интегриране на обществото.
   З а б е л е ж к а: абсурдно изискване. То практически елиминира специализирани програми - образователни, музикални, детски, за бизнесмените в страната и т.н. Или пък по Черноморието на чужд език и със съответната специфика за туристите - в даден комплекс. Или регионални за турските райони. Фактически това е пределно широко формулирана потенциална забрана пред всеки оператор и програма в зависимост от нечия субективна преценка (на НСРТ/.
   Чл. 52 /3/ - Предавания, включващи мнения и коментари да спазват принципа на плурализма
   З а б е л е ж к а: Тук, към Чл.78 или в отделен текст да се формулира ПРАВОТО на пряк достъп на гражданите до ефира в обществените медии, което да се гарантира нормативно чрез:
   - създаване на национална радио-програма (няколко часа дневно по националния ефир или чрез мост с регионалните центрове) за свободен диалог на гражданите по ефира, която да се ръководи от професионални журналисти и представители на обществеността, избирани от УС и пряко от граждански организации (вкл. по жребий), редуващи се годишно или в по-кратък интервал, така че да се гарантира най-широко и свободно участие.
   - създаване на едно радио- и едно телевизонно седмично предаване за граждански достъп в обществените медиите, водено от професионални журналисти и граждани.
   - въвеждане на минимални квоти и правила (вкл.технически), за пряк достъп на гражданите до ефира чрез открити телефонни линии (минимум десет часа седмично във всички публични медии в най-слушаното и гледано време).
   Най-добре гражданският достъп до обществените медии да се регламентира с отделен закон, който да се приеме с референдум след няколкомесечно публично обсъждане чрез открити телефонни линии по ефира.
   Чл. 57 ... Най-малко 10% от общото годишно програмно време на оператора трябва да бъде българска продукция. От него се изключва информационни и спортни предавания, радио и телевизионни игри, реклами, телепазар и телетекст
   З а б е л е ж к а: Това правило практически е забрана за кабелното, ефирно и пр. излъчване на каквито и да е чужди програми у нас в оригиналния им вид. Т.е. правото на информация и пазарът с него се унифицират и типизират, като се стесняват. Този текст не съответства на официално обявените цели на закона. Може би авторите смятат, че емисиите на Си-Ен-Ен по канала "Триадица", преведени на български, не са от ценност за обществото, понеже няма българска продукция. Или пък излъчването на ОРТ? Така се ограничава пазара - т.е. достъпа до световната културна и информационна мрежа, която остава достъпна единствена чрез сателитите.
   Чл. 59 ... Времетраеното на програми от външни продуценти не може да е по-малко от 10 процента от общото годишно време на съответния оператор.
   З а б е л е ж к а: такива правила за бизнесдейност могат да се налагат само на обществените радиостанции и телевизии - БНТ и БНР. Иначе се лишават другите оператори от стопанска самостоятелност.
   Чл.66 ... Състав и формиране на УС на БНР и БНТ
   З а б е л е ж к а: Твърде слабо и почти символичо (само 4 души и косвено избирани чрез НСРТ) е общественото представителство тук. Защо не пряко изибрани от граждански организации и потребителите? Защо никакво представителство на работещите в БНР и БНТ? Предлагаме:
   Да се увеличи броят на членовете на Управителните съвети до 21-25 члена.
   Да се въведат квоти за представители на:
   - обществеността (11-13 члена - мнозинство) - университети, синдикати, църква, етнически малцинства... с 1-2 годишен мандат и евентуално ротация между по-малките от тях.
   - потребителите (3-4 представители)
   - и работещите в БНР и БНТ (3-4 представители), избирани на общо събрание.
   Чл.66 (3)... Критерии за избиране на членове в УС на БНР и БНТ
   З а б е л е ж к а: Да отпадне изискването за стаж в радиото и телевизията, което изключва обществено представителство от други сфери. Това не са професионални, а публични организации.
   Чл.66 (6), т.2 Правилник за организация и дейност на БНР и БНТ.
   З а б е л е ж к а: Да се приема след публично обсъждане, обединен с правилника по Чл.47/2/.
   З а б е л е ж к а: Да се въведе НАДЗОРЕН СЪВЕТ с представители на горните сфери.
   Чл. 69 ... регионални центрове
   З а б е л е ж к а: Задължително формиране на комисии за граждански достъп в регионалните обществени медии с представители на обществеността.
   Чл. 70 ... Правилник
   З а б е л е ж к а: Да се обедини с правилниците по Чл.47 и 66.
   Чл. 72 ... Най-малко 50% от общата годишна продукция на БНР и БТ да е европейска и национална.
   З а б е л е ж к а: Същата като при член 4, т.5
   Чл. 83 - УС на фонд "Обществени медии"
   З а б е л е ж к а: И тук да се включат представители на обществеността и потребителите с цел прозрачност и участие.
   Чл. 87 (1) Всяко българско домакинство заплаща такса за радиотелевизонно излъчване
   (2) Само една такса, независимо от броя на радио и телевизионни приемници.
   З а б е л е ж к а: Така се финансират целево държавните медии, като за всички останали ще се плаща отделно. Подобен текст въвежда държавен монопол. Той нарушава правата на гражданите, понеже ги задължава да заплащат такса независимо от това дали гледат. Т.е. нарушава се принципа за равнопоставеност на различните видове собственост и на самите лица.
   Да се предвиди възможност за адресиране 50% от таксата към предпочитани програми.
   Чл. 94 - ... изисквания при лицензирането - предимство ползват кандидатите, чиито концепции се приближават до изискванията на обществените оператори по член 47.
   З а б е л е ж к а: Това е унификация. Принципите за разнообразие трябва да позволяват свобода на лицензирането - т.е. плащане на таксата и независима програмна политика. Подобен член е скрита форма на цензура.
   Чл. 97 (3) Търговските дружества по време на валидността на лиценза не могат да прехвърлят дялове на други лица повече от 49 на сто.
   З а б е л е ж к а: Ограничава се разпореждането със собствеността. Това ограничава както медийния пазар, така и капиталовия пазар. Стесняват се възможностите за набиране на средства и съответно подобряване на дейността и нейните потребителски качества. Това е вид контрол върху основни принципи на стопанска и бизнес самостоятелност. Практически се ограничава и владеенето на собствеността, т.е. текстът нарушава изискванията на Конституцията.
   Чл. 98 ... Срок на лицензиите 7 години за радио и 10 години за регионална телевизия, съответно 12 и 15 години за национална.
   З а б е л е ж к а: лицензът не би трябвало да прави разлика между регионални и национални програми. Например една регионална в София може да има повече аудитория от една национална на дъното на класацията по гледаемост или слушаемост. Или пък една специализирана да е с по-широк кръг аудитория (за изучаване на езици, например/, отколкото друга - универсална.
   Чл. 106 (2) ... При вземане на решение за даване на лиценз след конкурс НСРТ се съобразява с потребностите на аудиторията от определен тип програми, които се доказват от резултатите от 2 независими социологочиески изследвания на аудиторията.
   З а б е л е ж к а: Текстът въвежда субективизъм. Освен това са възможни латентни интереси, които проучването да не може да обхване. По правило програмата е пазарен продукт, а в тази сфера налагането на един продукт твърде често започва почти от нула - т.е. в редица случаи той сам си създава потребителите. Става дума за феномен на съвременните пазарни общества. Подобен феномен е "Интернет". Освен това авторите на проектозакона не са осмислили факта, че така пречат на пазарната инициатива. Може да се излъчва програма дори за 500 души, ако тя е специализирана, а те - платежоспособни да си платят разноските й. Този член ограничава пазарната, творческа и бизнесинициатива, като налага вето и върху правата на личността и групи хора, които не са "представителни" за аудиторията.
   ГЛАВА СЕДМА ПРАВА И ОТГОВОРНОСТИ НА ЖУРНАЛИСТИТЕ да отпадне изцяло. Излиза извън рамките на специалния закон.
   Чл. 118 ... Правото на отговор
   З а б е л е ж к а: Отговорът да е равностоен на излъчването, което го е предизвикало, вместо да се лимитира до двукратно по-голям размер спрямо него, понеже подобно съотношение е неясно.
   Чл. 139 и член 140 - Относно времетраене на реклама в рамки на деня и часа.
   З а б е л е ж к а: Да отпадне. Напр. една специализирана потребителска програма естествено ще го наруши, защото всичко там е пряка или скрита реклама.
   Чл. 147 (3) ... не могат да бъдат спонсорирани политически, икономически и информационни предавания, чиято тематика е сходна с основния предмет на дейност на спонсора.
   З а б е л е ж к а: А спортни? Текстът е толкова общ, че практически слага забрана за спонсорството. Предметът на повечето фирми е посочен като "... всяка дейност, незабранена със закон". Ограничението е прекалено общо, понятийния апарат широк до безкрайност (политически, икономически, информационни като най-общи категории, тематика, сходна като неизяснени) и трудно ще се доказва. По логиката на текста например една фирма за търговия с лекарства не може да спонсорира предаване за кръводаряване заради "сходност". С.И.
      (Събирането на граждански становища по проектозакона продължава на адрес "Юстиниан", ул. "Княз Борис I" 98А, София 1000 или freeinf@bitsmart.com или на http://members.tripod.com/~freeinf)