Глава V    ЗАЩИТА НА ДЪРЖАВНАТА ТАЙНА

    Чл. 34. (1) Защитата на държавната тайна се осъществява, като се въвежда секретност на служебната информация посредством прилагането на система от способи за ограничаване на потребителите.
    (2) Засекретяването на информацията, която е държавна тайна, се извършва на основание на списък, утвърден от Народното събрание и обнародван в "Държавен вестник".
    Чл. 35. (1) Контролът по защитата на държавната тайна се осъществява от Националната централа по защита на информацията.
    (2) Засекретяването на служебната информация, която представлява държавна тайна, на нейното използване, опазване и отчетността й, е задължение на ръководителите на държавните органи и на всеки, който има достъп до такава информация.
    Чл. 36. Разпореждането със секретна информация е от изключителната компетентност на държавните органи.
    Чл. 37. (1) Длъжностни лица, нарушили тайната на служебната информация, се наказват по Наказателния кодекс.
    (2) По същия ред се наказват и гражданите, които станат причина за нарушаване тайната на служебната информация.
    (3) Неправилното поставяне на служебната информация в друг режим на секретност вместо в определения от естеството на информацията или според разпорежданията на ръководителя на държавния орган се санкционира по Закона за административните нарушения и наказания, ако не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
    Чл. 38. (1) Министерството на отбраната управлява и секретна информация, която не представлява държавна тайна по списъка, утвърден от Народното събрание. Режимът на тази секретна информация се определя от министъра на отбраната.
    (2) В министерството по ал. 1 се създава и режим на постоянно отчитане на цялата служебна информация до нейното окончателно унищожаване.
    Чл. 39. (1) Установяват се следните три степени на секретност:
    1. строго секретно от особена важност;
    2. строго секретно;
    3. секретно.
    (2) Степените на секретност се определят така:
    "Строго секретно от особена важност" е секретност първа степен;
    "Строго секретно" е секретност втора степен;
    "Секретно" е секретност трета степен.
    (3) Степените на секретност при нужда се шифрират. Други степени и терминологии за секретност не се разрешават.
    Чл. 40. Степените на секретност се определят, както следва:
    1. Министерството на отбраната разполага с трите степени;
    2. Канцеларията на Народното събрание, Канцеларията на Президента, Министерският съвет, Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи разполагат с двете степени - втора и трета. Само при военна мобилизация или при въвеждане на извънредно положение Канцеларията на Президента и Министерството на вътрешните работи разполагат и с първа степен на секретност;
    3. Всички останали министерства и ведомства ползват само трета степен. При военна мобилизация и при въведено извънредно положение те могат да ползват и втората степен.
    Чл. 41. (1) Сроковете за прилагане на режим на секретност са: за първа степен - 10 години, за втора степен - 8 години, за трета степен - 5 години.
    (2) Когато се отнася до сигурността или териториалната цялост на страната, Народното събрание може да измени тези срокове.
    Чл. 42. (1) Степента на секретност се определя от длъжностното лице, създало документа, и се утвърждава от ръководителя, който подписва документа, носител на секретна информация.
    (2) Не се допуска условията и изискванията за секретна информация за се разпространяват върху явната служебна информация.
    (3) Правилото на ал. 2 не се отнася до Министерството на отбраната.
    Чл. 43. Забранява се засекретяване на информация с цел:
    - да се прикрие престъпление;
    - когато това би довело до застрашаване живота и увреждане здравето на гражданите;
    - когато се отнася до замърсяване на околната среда.
    Чл. 44. (1) Секретната информация, получена от други органи, се съхранява в определения срок и с такава степен на секретност, с каквато е получена.
    (2) Когато се отнася до секретна информация, засекретена в различни органи, за изменение на степента на секретност и разсекретяването й се изисква да се получи съгласието на всичките органи.
    Чл. 45. (1) Разсекретяването се извършва след изтичане на определените срокове с писмен акт на ръководителя на органа, при който се съхранява секретната информация.
    (2) В случаите, когато е променен срокът, органът, засекретил информацията, уведомява всички адресати, до които е изпратил тази информация, да спазват този срок.
    (3) Когато е засекретена информация, която не съставлява държавна тайна, ръководителят на органа, създал информацията, я разсекретява.
    (4) Разсекретената информация се съхранява, използва и опазва като служебна информация.
    Чл. 46. Съхраняването на секретната информация се възлага на лице, на което ръководителят на държавния орган гласува лично доверие. За служебните действия на натовареното със съхраняването на секретната информация лице отговарят ръководителят на държавния орган и това лице.
    Чл. 47. Предаването на секретна информация става след като се вземат всички необходими мерки за нейната защита.
    Чл. 48. (1) Не се допуска без разрешение на Националната централа по защита на информацията, съгласувано с Президента, предаването или изпращането извън територията на страната на секретна информация.
    (2) Секретна информация на други държави, предадена на Република България по установения ред, се защитава по този закон в съответствие със степента на секретност на получената информация с отчитане на допълнителните изисквания, определени от предоставящата държава.
    Чл. 49. (1) Всеки, който е узнал секретна информация, е длъжен да я съхранява като такава.
    (2) За неизпълнение на задължението по ал. 1 се носи наказателна отговорност.
    Чл. 50. Унищожаването на секретна информация, която не притежава историческа или архивна ценност, се извършва периодично въз основа на писмен акт от комисии, назначавани от ръководителите на съответните държавни органи и организации.