Глава IV    СЛУЖЕБНА ИНФОРМАЦИЯ

    Чл. 28. (1) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят служебна информация, с която разполагат, на всяко лице със законен интерес, с изключение на случаите, когато предоставянето на такава информация създава опасност за увреждане на държавните интереси.
    (2) Управлението на служебна информация се осъществява от ръководителите на държавните органи или организации или упълномощени от тях лица.
    (3) Държавните органи или организации сами определят реда за предаване на служебна информация, като срокът за предаване и предоставяне на служебна информация е седемдневен от поискването, а при отказ или след изтичане на този срок заинтересуваният има право да отнесе искането си до висшестоящия орган или до съда.
    Чл. 29. (1) Служебната информация на частните организации, обществените организации, фондациите, сдруженията с идеална цел, политическите партии и други субекти на информационни права и задължения по този закон, е тяхна собственост.
    (2) Тази служебна информация се предава и предоставя по реда и начина на чл. 28.
    (3) При отказ или след изтичане на 7-дневния срок засегнатото лице може да предяви правата си пред Националната централа по защита на информацията или пред съда.
    (4) В случаите, когато частна организация изпълнява възложени й от държавата административни функции и задачи и в това си качество управлява служебна информация, се прилага чл. 28.
    Чл. 30. Служебната информация, която се управлява с технически средства, се предоставя на потребителя по установен за техническото устройство начин, осигуряващ идентичност, автентичност и точност на информацията.
    Чл. 31. Разпоредителните права на ръководителя на държавния орган или организация, както и на собственика на частната организация, свързани с управлението на служебна информация, не може да бъдат ограничавани.
    Чл. 32. Унищожаването на служебна, но несекретна информация, се извършва след изтичане на установения за съответното ведомство срок, определен от ръководителя, или след изтичането на десет години от депозирането на служебната информация за съхранение, ако не подлежи на предаване в Държавния архив.
    Чл. 33. (1) Личната информация от особен интерес не може да се управлява като служебна. Ако това се наложи в интерес на лицето, се иска писменото му съгласие.
    (2) Във всички случаи, за които съществува съмнение за неправомерно управление на лична информация като служебна, заинтересованото лице може да предяви правата си пред Националната централа по защита на информацията или пред съда.