Глава II    СВОБОДА НА ИНФОРМАЦИЯТА

    Чл. 6. Никой няма право да пречи на свободния обмен на информацията, нито да поставя който и да е потребител на информация в привилегировано положение.
    Чл. 7. Всеки има право на свободен достъп до информацията, която е предмет на негов законен интерес.
    Чл. 8. Всеки има право сам да определя дали да предостави своя персонална информация на другите.
    Чл. 9. Съдържанието на информацията, целта, за която се събира, режимът на нейното управление и лицата, които отговарят за управлението й, трябва да бъдат точно определени и известни.
    Чл. 10. Информацията се управлява и ползва само за целите, за които е събрана.
    Чл. 11. Разпоредбите на този закон не може да се тълкуват ограничително по отношение на информационните права на личността.
    Чл. 12. Нищожен е всеки акт на държавен орган, с който се засягат информационни права на личността, под предлог за защита на обществени интереси, освен в случаите, установени с този закон.

    Раздел II

    Чл. 13. (1) Правото на всеки да търси, получава, обработва, съхранява и разпространява информация не може да бъде упражнявано, когато води до засягане на:
    1. правата и свободите на другите;
    2. особено важни обществени интереси;
    3. правото на частни лица и организации, на професионална и търговска тайна, защитена от закон.
    (2) Кандидатите за държавни и обществени служби са длъжни да предоставят онази част от личната си информация, която ги представя пред обществото с оглед на претендираните от тях функции и дейности.
    Чл. 14. Държавният орган, който контролира информацията от обществен интерес, е длъжен да съдействува за свободния достъп на лицата, имащи законен интерес от получаването й.
    Чл. 15. (1) Всеки има право на достъп до информацията от обществен интерес.
    (2) Лицето, получило отказ, има право на съдебна защита.
    (3) Ако съдът установи, че искането на лицето е основателно, той задължава управляващия информацията държавен орган да удовлетвори искането.
    Чл. 16. Забранява се информационната дейност, която води до:
    1. разпространяване на информация с неморален или противозаконен характер;
    2. съзнателно изопачаване на действителността;
    3. разпространяване на расова, религиозна или национална нетърпимост;
    4. подправяне на информация.
    Чл. 17. (1) Средствата за масова информация могат свободно да разпространяват и коментират обективните факти от действителността.
    (2) Те носят отговорност за изнесеното от тях.
    (3) Публичните средства за масова информация предоставят на лицата свободен достъп за изразяване на мнения и защита на техни законни права и интереси.
    (4) Редът и условията за предоставянето на достъпа по горната алинея се определят с нормативния акт, уреждащ статута и дейността на съответното публично средство за масова информация.