Психологически методи за ограничаване достъпа до информация
     от Аглика Стоянова и Гергана Терзийска*
 
     Една от основните разлика между тоталитарното и демократичното общество се състои в количеството допускана до обществото информация, в нейното качество и в нейното свободно движение. В тоталитарното общество количеството информация е силно ограничено. В демократичното общество количеството информация е неограничено, нейното качество е високо, а движението и е напълно свободно.
     На базата на тези характеристики на информацията отделната личност оформя своето лично информационно поле (ЛИП),при процеса на възприемане и преработка на информацията. За това ЛИП имат значение интелигентността на човека, неговото образование и култура, начин на живот. На базата на ЛИП в процеса на междуличностното общуване се оформя общественото информационно поле (OИП). За това ОИП имат значение образованието и културата на обществото, начинът на живот, нивото на професионализъм в масмедиите. На базата на ОИП се оформя общественото мнение (ОМ) и общественото настроение(ОН) като една много съществена характеристика на обществения живот.
     Изкуството на манипулиране се състои в това ,че притежаващите информационна власт се опитват да контролират характеристиките на информацията: количеството, качеството, движението. В резултат на това те променят ЛИП и ОИП, а чрез тях преформират ОМ и ОН, като по този начин променят обществения живот в изгодна за себе си посока на развитие - т.е. ограничават правата на другите членове на обществото.
     В страните с оформена демокрация "изкуството" на манипулацията е строго ограничено чрез специални закони: за правото на информация, за свободата на личността, за дейността на мас-медиите, за отговорността на журналистите пред гражданите и пред закона на страната.
     В страните с тотаилитарен режим никакви такива закони не съществуват, а там където са официално приети, тяхното прилагяне е напълно формално. Практически управляващата партия чрез своя апарат в мас-медиите контролира количеството, качеството и движението на информацията.
     По този начин за пред международната общественост правата на гражданите не са ограничени, а на практика те са ограничени чрез провежданата медийна и информеционна политика.
     В страните от Източна Европа преходът от тоталитаризъм към демокрация поражда по отношение достъпа до информация множество проблеми от юридическо, информацонно, професионално и морално естество. Проблемът е актуален за политици, журналисти, критици, психолози и социолози. В този сложен и многообразен проблем ще се ограничим само с един психологически аспект - използването на психологическите методи за ограничаване достъпа до информация. При това методите в голяма степен се дължат на психологическата инерция от тоталитарното време и се базират на тайно оформени стереотипи в ОМ и ОН. Това означава, че самите журналисти и политици понякога ги прилагат несъзнателно, а понякога ги прилагат съзнателно. Това още повече затруднява търсенето на юридическа отговорност, дори и да съществува закон за информацията в съответната страна от Източна Европа.
     Кои са основните психологически методи за ограничаване достъпи до информация, които се прилагат в България?
     Въпреки многообразието ще се спрем само на 4 метода, за да покажем тяхното значение за ограничаване достъпа до информация спрямо гражданите на Република България.
     Първия метод е този на информационните форми - информационния факт и информационния коментар. Много често несъзнателно или съзнателно информацията започва като информационен факт, а продължава като информационен коментар. По този начин вместо в ЛИП да се настани факта, а коментара да си го направи самата личност на базата на своите качества и така да оформи съждението като информационна конструкция в своето ЛИП, тя получава готова информационна конструкция в своето ЛИП.
     Вторият метод е премълчаванета на определен дял от информацията. Много често несъзнателна или съзнателно се пропуска една част от информационния факт. По този начин оформящата се като съждение информационна конструкция в ЛИП е неточна, неправилна, преднамерено изкривена или изобщо несъответстваща на действителността.
 
     Третия метод е цветния филтър. Много често, несъзнателно или съзнателно до личността се допуска едностранчиво подбрана информация, така както цветния филтър пропуска само един цвят светлина да преминава през него. По този начин в ЛИП се оформят информационни конструкции, които са "оцветени" в определен цвят, вместо да съдържат цялата пъстрота на информационният поток. В резултат на това н ЛИП и ОИП доминира оптимистична "розова" информационна конструкция или песимистична "черна" информационна конструкция без това да отгонаря на реалната действителност.
 
     Четвъртия метод е подреждането на картите. Много често съзнателно или несъзнателно количеството информация, която получава личността е подредена по определен начин. Така се създава определен информационен фон, на който изпъква съответно поставения информационен факт. Този факт формира в ЛИП несъответстващо важна или маловажна като съждение информационна структура, която не съответства на действителното състояние на реалната действителност.
 
     Въздействието на тези 4 психологически метода не се ограничава само върху ЛИП. В процеса на междуличностното общуване една от най-важните му функции е размяната на информация. Чрез тази размяна на информация се оформя ОИП. Ясно е, че когато имаме множество деформирани ЛИП в резултат на общуването и размяната на информация ще се получи деформирано СИП. На неговата база се формира ОМ и ОН, което ще е в посока изгодна за определена партия, коалиция или обществена прослойка. ОМ и ОН са много съществен елемент от обществения живот. От това следва, че обществения живот ще бъде ориентиран към посока изгодна някаму. Така се заблуждават и манипулират големи групи от населението в изгода на една или друга политическа сила.
     Този доклад** е част от едно по-голямо изследване за ролята на психологическите методи в манипулирането на обществото. Дори това кратко изложение показва важността в този аспект на ограничаването на достъпа до информация, от което можем да направим следните основни озводи:
 
     1. При обсъждането и разработването на проектозакон за достъпа до информация наред с участието на други специалисти е необходимо и присъствието на специалисти по психология.
 
     2. В няколко от алинеите на бъдещия закон трябва да бъдат включени изрични текстове относно приложението на психологическите методи за ограничаване достъпа до информация и манипулирането на значителни групи от населението.
     -----------------------------------------------
     * Авторките са студентки в Пловдивски университет "П.Хилендарски", специалност "Политически науки".
     ** Докладът е изнесен на семинар "Информационни права на гражданите - проектозакон за информацията", проведен на 21 март 1997 г. във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий".