Психологически методи
за ограничаване достъпа до информация
от Аглика Стоянова и Гергана Терзийска*
Една от основните разлика между тоталитарното
и демократичното общество се състои в количеството допускана до обществото
информация, в нейното качество и в нейното свободно движение. В тоталитарното
общество количеството информация е силно ограничено. В демократичното общество
количеството информация е неограничено, нейното качество е високо, а движението
и е напълно свободно.
На базата на тези характеристики на информацията
отделната личност оформя своето лично информационно поле (ЛИП),при процеса
на възприемане и преработка на информацията. За това ЛИП имат значение
интелигентността на човека, неговото образование и култура, начин на живот.
На базата на ЛИП в процеса на междуличностното общуване се оформя общественото
информационно поле (OИП). За това ОИП имат значение образованието и културата
на обществото, начинът на живот, нивото на професионализъм в масмедиите.
На базата на ОИП се оформя общественото мнение (ОМ) и общественото настроение(ОН)
като една много съществена характеристика на обществения живот.
Изкуството на манипулиране се състои в това
,че притежаващите информационна власт се опитват да контролират характеристиките
на информацията: количеството, качеството, движението. В резултат на това
те променят ЛИП и ОИП, а чрез тях преформират ОМ и ОН, като по този начин
променят обществения живот в изгодна за себе си посока на развитие - т.е.
ограничават правата на другите членове на обществото.
В страните с оформена демокрация "изкуството"
на манипулацията е строго ограничено чрез специални закони: за правото
на информация, за свободата на личността, за дейността на мас-медиите,
за отговорността на журналистите пред гражданите и пред закона на страната.
В страните с тотаилитарен режим никакви такива
закони не съществуват, а там където са официално приети, тяхното прилагяне
е напълно формално. Практически управляващата партия чрез своя апарат в
мас-медиите контролира количеството, качеството и движението на информацията.
По този начин за пред международната общественост
правата на гражданите не са ограничени, а на практика те са ограничени
чрез провежданата медийна и информеционна политика.
В страните от Източна Европа преходът от тоталитаризъм
към демокрация поражда по отношение достъпа до информация множество проблеми
от юридическо, информацонно, професионално и морално естество. Проблемът
е актуален за политици, журналисти, критици, психолози и социолози. В този
сложен и многообразен проблем ще се ограничим само с един психологически
аспект - използването на психологическите методи за ограничаване достъпа
до информация. При това методите в голяма степен се дължат на психологическата
инерция от тоталитарното време и се базират на тайно оформени стереотипи
в ОМ и ОН. Това означава, че самите журналисти и политици понякога ги прилагат
несъзнателно, а понякога ги прилагат съзнателно. Това още повече затруднява
търсенето на юридическа отговорност, дори и да съществува закон за информацията
в съответната страна от Източна Европа.
Кои са основните психологически методи за
ограничаване достъпи до информация, които се прилагат в България?
Въпреки многообразието ще се спрем само на
4 метода, за да покажем тяхното значение за ограничаване достъпа до информация
спрямо гражданите на Република България.
Първия метод е този на информационните форми
- информационния факт и информационния коментар. Много често несъзнателно
или съзнателно информацията започва като информационен факт, а продължава
като информационен коментар. По този начин вместо в ЛИП да се настани факта,
а коментара да си го направи самата личност на базата на своите качества
и така да оформи съждението като информационна конструкция в своето ЛИП,
тя получава готова информационна конструкция в своето ЛИП.
Вторият метод е премълчаванета на определен
дял от информацията. Много често несъзнателна или съзнателно се пропуска
една част от информационния факт. По този начин оформящата се като съждение
информационна конструкция в ЛИП е неточна, неправилна, преднамерено изкривена
или изобщо несъответстваща на действителността.
Третия метод е цветния филтър. Много често,
несъзнателно или съзнателно до личността се допуска едностранчиво подбрана
информация, така както цветния филтър пропуска само един цвят светлина
да преминава през него. По този начин в ЛИП се оформят информационни конструкции,
които са "оцветени" в определен цвят, вместо да съдържат цялата пъстрота
на информационният поток. В резултат на това н ЛИП и ОИП доминира оптимистична
"розова" информационна конструкция или песимистична "черна" информационна
конструкция без това да отгонаря на реалната действителност.
Четвъртия метод е подреждането на картите.
Много често съзнателно или несъзнателно количеството информация, която
получава личността е подредена по определен начин. Така се създава определен
информационен фон, на който изпъква съответно поставения информационен
факт. Този факт формира в ЛИП несъответстващо важна или маловажна като
съждение информационна структура, която не съответства на действителното
състояние на реалната действителност.
Въздействието на тези 4 психологически метода
не се ограничава само върху ЛИП. В процеса на междуличностното общуване
една от най-важните му функции е размяната на информация. Чрез тази размяна
на информация се оформя ОИП. Ясно е, че когато имаме множество деформирани
ЛИП в резултат на общуването и размяната на информация ще се получи деформирано
СИП. На неговата база се формира ОМ и ОН, което ще е в посока изгодна за
определена партия, коалиция или обществена прослойка. ОМ и ОН са много
съществен елемент от обществения живот. От това следва, че обществения
живот ще бъде ориентиран към посока изгодна някаму. Така се заблуждават
и манипулират големи групи от населението в изгода на една или друга политическа
сила.
Този доклад** е част от едно по-голямо изследване
за ролята на психологическите методи в манипулирането на обществото. Дори
това кратко изложение показва важността в този аспект на ограничаването
на достъпа до информация, от което можем да направим следните основни озводи:
1. При обсъждането и разработването на проектозакон
за достъпа до информация наред с участието на други специалисти е необходимо
и присъствието на специалисти по психология.
2. В няколко от алинеите на бъдещия закон
трябва да бъдат включени изрични текстове относно приложението на психологическите
методи за ограничаване достъпа до информация и манипулирането на значителни
групи от населението.
-----------------------------------------------
* Авторките са студентки в Пловдивски университет
"П.Хилендарски", специалност "Политически науки".
** Докладът е изнесен на семинар "Информационни
права на гражданите - проектозакон за информацията", проведен на 21 март
1997 г. във Великотърновския университет "Св.Св. Кирил и Методий".