----------------------------------------

Искането на кабинета за актуализация на бюджетния дефицит с нови 10 млрд. лева е върхът на айсберга от финансови афери, с които той се спасяваше през годината.

При толкова много и все различни обяснения май нито едно не е вярно. Изглежда дефицитът е като сапун за мръсно бельо, срамно за публичен показ.

На депутатите не бяха представени сведения за изпълнението на бюджета до ноември. Едва ли е случайно, щом информацията за деветмесечието опровергава искането на кабинета за повишаване на дефицита. В консолидираната програма на хазната приходите са по-малко от разчета с около 5 млрд. лева. Обаче от разходите са спестени близо 9.5 млрд. лева. Значи сметката трябва да излезе на плюс с 4.5 млрд. Тя пък е на минус с цели 10 млрд.! Направо абсурд, ала всъщност привиден.

Статистиката сочи, че за първото полугодие на т.г. парите в обръщение са нараснали с 19.2%, а неофициално с 20.2%. Инфлацията е била 15.2%. Съотношението с края на ноември 1994 г. пък е съвсем фрапиращо - с 37% повече банкноти при инфлация само от 20%. Сочим го, защото специалистите знаят, че преди Нова година се пускат повече левове /за премии, 13-ти заплати и др./, а след коледното пазаруване те се връщат обратно в банките и изземват от обръщение.

За сравнение през м.г. поскъпването е било 121.9%, а парите са "натежали" едва с 51.8%. Като правило на всеки нови 3-4 процента поскъпване отговаря печатане на 1% повече левове.

Държавата пусна излишни банкноти, даде ги предприятията и фирмите, те ги раздадоха на населението, то ги вложи при фараоните. Фараоните ги внесоха в банките и сякаш по знак пирамидите изгърмяха. Трезорите с тези пари си погасиха борчовете към БНБ. Дългът на болните банки към БНБ бе 33.4 млрд. На други банки - 18.7 млрд. После общият борч на болни и здрави финансови институции падна на 7 млрд. Така "здравите" също намазаха от аферата поне 10 млрд.

БНБ получи вземанията си, с което си прибра допълнително напечатаните и станали вече съвсем излишни банкноти. Затова инфлацията не подскочи. Под натиска на министрите с равностойността им централните банкери закупиха държавни облигации. Хазната с хартишките замени борчовете на болните Стопанска и Минералбанк, без да увеличава дефицита си.

За първото полугодие брутният вътрешен продукт бе 330 млрд. при разчет над 800 млрд. за годината. Дефицитът в републиканския бюджет още в края на май достигна 25.597 млрд. Или той подскочи далеч над разчетите - почти до 10% от брутният продукт.

За същите месеци от продажба на ценни книжа хазната получи приход от 59.433 млрд. лева. За лихви и падежи по бонове и облигации тя изплати 48.800 млрд. Или чистият й доход бе едва 10.633 млрд. Според закона за бюджета дефицитът трябваше почти изцяло да се финансира от продажба на ценни книги. Явно това не бе спазено.

Разликата за покриването му от 10 млрд. печалба до 25.597 млрд. на червено бе финансирана със заеми от БНБ. Само през януари и февруари бяха изсипани по 5 млрд., по-малко през март. За да отпусне кредит, БНБ трябва да печата банкноти. Например заем за пенсиите се превръща веднага в налични пари, които им се дават - т.е. емисия на левчета, казва Розалина Нацева, шеф на емисионното управление.

Аферата с пирамидите го спаси от смърт, но не и от инфаркт.

Цялата тази мръсна история,разказана с езика на цифрите, добре се знае от посветените. Те не само я запазиха в тайна, но и сами я организираха.

Защо? В началото на март УС на БНБ гласува решение 70. То предвиждаше БНБ да изкупи по номинал всички недоходни облигации /ЗУНК/, заменили лошите кредити от болните банки. Решението бе прието съвместно с кабинета.

На 19 април правителството неочаквано се отметна от себе си и одобри друга схема със свое постановление и решение. Те предвиждаха ЗУНК-овете да не бъдат изкупени от БНБ, а заменени чрез емисия от държавни облигации. Мотив не бе посочен.

Самото изпълнение на това решение се протака месец и половина. Ценните книжа бяха емитирани от министрите на 31 май. Точно тогава епидемията по фараоните бе в разгара си. Иначе самият договор между банките, ДСК, БНБ и министрите е от края на юни. Явно е имало извиване на ръце.

През същия май закъса въвеждането на новия сметкоплан във финансовата система. Това се превърна в чудесен повод да се затрие добре всякаква отчетност за тъмните операции по прехвърляне на средства. Накрая поредица финансови институции отказаха да предоставят задължителната иначе информация за този период. Сред тях бяха и държавните болни банки, спасявани по същото време. БНБ можа само да ги накаже с глоби.

Финансовите афери станаха дрогата на бюджета. Той ги приема и му става добре. Но щом въздействието им спре - отива от зле на по-зле.

----------------------------------------