Борба и
съпротива
без насилие
20-ти век е
характерен с
процъфтяването
на философията
и практиката
на
ненасилието,
с разрастването
на
движенията
за ненасилствен
натиск по
света.
Махатма
Ганди и Мартин
Лутър Кинг са
най-известните
лидери на ненасилствената
съпротива, но
много други
продължиха
пътя им и в
страна след
страна на
всички
континенти
видяхме да рухват
тирани и
подтисници
под
съгласувания
натиск на
ненасилствени
движения.
Един ярък
пример за
“ненасилствена”
революция е
свалянето на
Маркос във
Филипините
през 1986 – масово
вдигналия се
невъоръжен
народ сваля
режима за
77-часа без
насилие.
Какво може
да се види от
това
движение?
Първо, вижда се
какво е власт
и че тя не
може да се разбира
в тясно
военен
смисъл.
Маркос с
мощната си
армия не можа
да се справи
с хората,
вдигнали се
без насилие
срещу режима.
Ако властта е
“способност
да се
постигат цели”,
виждаме, че с
голяма и
добре
екипирана
армия не
можеш да
осигуриш
работа,
аутобани,
училища на
хората…
Друго, което
показа това
движение е,
силата на Истината.
Ганди
определя
властта като
`сатиаграха`-
власт на
истината. Тя
е вкоренена
във всяко човешко
сърце, във
всеки човек
има глад за
Истината и
ако тя му
бъде отнета
или отказана
с лъжа и
измама, той
се чувства
онеправдан.
Естествено е
всеки човек
да иска да
бъде
третиран
справедливо
и честно, а
това значи
правдиво. И
когато,
слушайки
гласа на Истината
хората се
съберат
заедно, те
продобиват
реална власт,
която,
достигайки
критична
маса, става
непреодолима.
Това се случи
и там през 1986.
Виждаме още,
че обикновените
хора ИМАТ
власт. Без
значение
дали са малки
и бедни,
лишени от
социално
“положение”…,
когато се
вдигнат
заедно
против злото,
те са силни.
Преброителите
на гласовете
в борбата между
Маркос и
Акино се
изправиха
срещу въоръжен
до зъби
режим. 30
компютърни
оператори
рискуваха
живота си,
казвайки на
света, че
Маркос се
опитва да
фалшифицира
изборите. И
светът с
удивления видя
на улица
Епифано де
лос
Сантос как
танкове и
моторизирана
пехота бяха
спрени с
“молитви” и от
твърдата
воля на
хората.
И още нещо се вижда
от тези
примери – че
ВСЕКИ може да
прибави към
силата на
тази пряка
народна власт. Военна
власт иска
добре обучени
и въоръжени,
млади, силни
хора. Властта
на хората,
както се
вижда и при
Ганди, и при
Кинг, черпи
сили от всеки
– и стар, и млад, богат
и беден,
здрав и
инвалид.
Старци, и деца
дават рамо на
“Лос
Сантос Авеню” срещу
армията и
стават част
от
“невъоръжените
сили на
Филипините”.
И още една
проста
истина прозира в
успехите на
ненасилствените
бунтове – че всяко
управление
се крепи върху
съгласието и
приемането
му от страна
на управляваните.
Корумпираните,
тиранични и
некадърни
режими се
крепят не
толкова
върху
собствената
си сила,
колкото върху
бездействието,
пасивното
приемане или
страха на
управляваните.
Но ако
последните се
опълчат на
властта,
тираните
падат. Един
брутален режим
в Бирма не
знаеше какво
да прави с
Анг Су Ки,
крехка,
беззащитна
жена,
изразила стремежа
на хората за
свобода.
Така че, ако
хората ясно и
открито
изразят
несъгласие
да бъдат
управлявани
от един режим
по определен
начин, той
губи властта
си и с нарастване
на
съпротивата,
расте и
слабостта му.