Националният суверенитет не е щит за всеки и всичко, но... и военната външна намеса е само крайно и последно средство за защита на човешки права

Много малки държавички са в лапите на всесилни местни и международни мафии, които елиминират местното население и тъпчат не само отделни малцинства, но и цели обезправени МНОЗИНСТВА. Такива местни мафии са между най-яростните защитници на националния суверенитет. А точно тук би била най-желана и легитимна външна намеса и помощ от страна на някаква международна/световна демократична сила. Лошото е, че такава няма - като ефективно действащ механизъм. "Световната демократична общественост" съществува - тя реагира адекватно и на войната, и на войнстващия национализъм на Милошевич преди това, но именно тази сила не е институционализирана в достатъчна степен и не тя решава нещата. В ООН и Съвета за сигурност са представени правителства, не граждани. За НАТО важи същото. Далеч не всички правителства са демократично избрани и под ефективен контрол на своите граждани, така че съдбата на света се решава практически без участието на гражданите. А това е голям дефицит. За такова участие и контрол трябва да се борим, ако искаме да ни хареса глобализацията.

Иначе има опасност намесите да се превърнат просто във влизане на "другата мафия" под флага "защита на човешки права". А когато това става с пълномащабна ВОЙНА преди изчерпване на всички други възможни средства, нещата отиват дори към по-зле.

Гражданско участие 11.05.99 Site