САМИ ДА СИ ПОМОГНЕМ

(писмо до всеки)

Политическата сцена е населена с какво ли не, но нас,гражданите ни няма там! Отстраняват ни по всевъзможни начини. Вместо с предишния тотален контрол, днес ни подтискат с мизерия и страх в морето от беззаконие и ненаказана престъпност – всичко може да ти се случи, а виновните няма да бъдат наказани. Отстраняват ни с лъжи, с манипулации, с псевдо-партии, с хлевоусти „спасители”, с мълчания. Демократичната ни държава, абдикирала от функцията си да поддържа правов ред, не ни брани от престъпници и корупция, но не дава и сами да се браним – отказва ни права на участие и контрол, управлява ни на тъмно, без да ни пита и неизвестно в чий интерес.

До кога ще търпим? Защо не поискаме правата си?

Лишени сме от право на информация, на законодателна инициатива, на национален референдум, на отзоваване, нямаме достъп до публичните медии, които ни изолират едни от други и ни пречат да присъстваме на политическата сцена като народ с общи интереси.

Ако повече знаехме за делата на управляващите, ако можехме сами да предлагаме и правим закони, когато предствителите ни не го правят, ако по-лесно сваляхме некадърници и продажници от държавни длъжности, ако можехме да говорим помежду си, имитацията на преход едва ли би била възможна.

Конституцията ни дава някои права (напр. на информация), но от повече ни лишава (напр. законодателна инициатива, право на референдум). Законите допълнително ограничават ПРАВАТА ни, или ги оставят без гаранции за пълноценно прилагане. Празнотите в правата ни и в гаранциите за тях, позволяват лошо безотговорно управление в интерес на най-тесни групи.

Управляващите не ни питат какви права и закони искаме, а “обществените” медиите не допускат да дискутираме това помежду ни. Политици, журналисти и социолози говорят от наше име, но диалог МЕЖДУ ГРАЖДАНИТЕ не е позволен. Медиите са затворени за „лоши”искания – въпросът за правата на пряко участие не се допуска до публичен дебат и още по-малко до публичния дневен ред. Най-важни закони се приемат без допитване до гражданите (напр. избирателните закони).

Но след като управляващите не желаят нито да ни питат, нито да ни чуват, остава сами да се попитаме, да посочим празнотите в законите и сами да вземем правата си! Което... поотделно не става. Огромен брой хора хора трябва да застанат, не – да излязат на улиците за тези искания за да извоюваме без насилие свободата си.

Ако искаш да се чува гласът ти, ако не искаш други да решават вместо теб, а сам да определяш съдбата си - ДАЙ ЕДНО РАМО! Вземи свободата си!

Гражданско участие, България