Проектът Lexcalibur
   В идеите на Мастрихт за задълбочаване на европейското обединение развитие на общо-европейски структури е неотделимо от проблем за създаването на " европейски гражданин". Чувствителността към отслабването на позициите на индивида в процеса на обединителния процес е факт. В специално проучване, посветено на този проблем (Empowering the Individual: the Four Principal Proposals. Authors: J.H.H. Weiler (dir.), Alexander Ballmann, Ulrich Haltern, Herwig Hofmann, Franz Mayer. Harvard Law School and European University Institute, Florence, 1997), се констатира, че след като европейският гражданин (1) не може да контролира ефективно управляващите на европейско равнище и (2) не може да влияе върху вземането на решения на това равнище, необходими са форми на пряко участие на гражданите в управлението на това равнище.
   Като една такава форма се предлага пряката законодателна инициатива на гражданите - събирането на достатъчен брой подписи в примерно пет държави под дадено законодателно предложене на гражданите го изпраща на всеобщо гласуване (паралелно с или отделно от избора на европейски депутати). За въвеждане на тази форма на участие е необходима промяна в съюзния договор.
   Друга радикална форма на участие, предложена в проучването, която не изисква промяна в съюзния договор и обещава по-силен ефект в демократизацията и прозрачността на управлението от всички други идеи в европейските реформи, е изнасянето на целия процес на вземане на решения в Общността в Интернет.
   Проектът е наречен "Lexcalibur - the European Public Forum" ("Лекскалибур - европейския публичен площад") - по асоциация с меча Ескалибур - "магическо оръжие" даващо сила на отделения човек пред лицето на властта.
   Още в началото се прави уговорката, че не става дума нито за формално изнасяне на досегашни печатни издания (т.е. запазване на досегашните, очевидно тесни граници на "осветената" зона), нито за безогледно разкриване на "чувствителни" данни (т.е. неоправдано разширяване на "осветената" зона). Т.е. осъзнати са възможните "изкушения" при определяне степента на откритост, между които ще се търси точната граница.
   Във всеки случай става дума за значително разширяване на "осветената" зона. Идеята произтича от принципа за достатъчна оправомощеност на гражданина, така че при всяка ситуация да разполага с възможности за ефективен контролира върху публичната власт. Промените в ситуацията изискват промени и в правата. Иначе се нарушава баланса между индивид и власт.
 
   Ключовата идея в Lexcalibur, е всеки проект за решениe да има "дискусионна електронна страница" в Интернет. Независимо от разликите съдържанието и структурата на дадена страница (според конкретната материя в дадено решение), тя ще позволява на всеки виртуален посетител:
   - да вижда обхвата и целта на акта;
   - да вижда отговорните за процеса страни, лица и отдели;
   - да вижда график за приемането му и конкретния стадий, в който се намира вземането на решение;
   - да чете всички неповерителни документи, които са част от процеса;
   - да внася свои виждания по даденото решение, за което да има точно определени процедури.
   Авторите подчертават, че проектът не само няма да обремени администрацията, но ще подобри прозрачността и комуникацията вътре в самата нея.
   Възможностите на Интернет да излъчва огромен обем информация и да осигурява бърза и евтина обратна връзка ще корегира сегашната липса на прозрачност и отчетност в Общността, твърдят авторите.
   По своя замисъл проектът не цели въвеждане на електронно управление - досегашният начин на управление остава: политически институции, събрания на избрани представители и служители, парламентарни дебати, медийно отразяване.
   Основното значение на Lexcalibur е в неговия вторичен ефект - той увеличива потенциала на всички участници, вкл. и на "обикновените граждани" по-ифнфомирано, по-критично и пълноценно да изпълняват своите роли. Изнасянето на информация и действия почти в реално време увеличава прозрачността и възможностите за наблюдение на всички равнища.
 
   В проекта се отбелязва, че осигуряването на значително по-добра система за информация е само първа стъпка от един по-голям проект за широко участие във формирането на политиката и диалог между институциите и заинтересованите частни лица.
 
   Една такава система очевидно се нуждае от ясна структура, осигуряваща пално усвояване на постъпващата информация. Вероятно двустепенната структура би била най-подходяща - ниво за по-ограничен достъп и ниво, открито за всички, където всички заинтересовани могат да участват и дискутират политиката на Общността, вкл. и помежду си. Това би създало уникални възможности за точно изразяване волята на всички граждани и групи, преодоляващо традиционите граници (прегради) на националната държава и високите "входни разходи" за индивидуалния актьор.
 
   Използването на Интернет за подобряване на публичното участие и прозрачността елегантно решава цяла серия от проблеми:
   (1) За разлика от парламентарния процес, където индивидуалните предпочитания по отделен въпрос се претопяват и изчезват, тук те се запазват автентични.
   (2) Всевъзможните съображения, предложения, одобрения или критики се изразяват мигновено и се вижда конкретно за какво се отнасят.
   (3) Системата е лесно достъпна.
   (4) Не се изисква нито промяна в съюзния договор, нито особено допълнителни разходи.
   (5) Системата е пределно прозрачна.
   (6) Няма по-добър начин за доставяне на толкова подробна информация по най-широк кръг въпроси на най-широката публика в почти реално време.
 
   Възможно е известно начално неравенство с изнасянето на информацията чрез Интернет, защото не всички имат равен достъп до мрежата, но с развитието си тя все повече ще изравнява, отколкото ще разделя хората по възможностите им за участие.
 
   Идеята за използване на Интернет за повишаване легитимността на управлението в ЕС изглежда революционна и в известна степен е такава. Затова въвеждането й трябва да е внимателно - чрез експерименти и постоянни преоценки, но при запазване на решителната ориентация към по-открито и достъпно управление.
 
   Информационния век съдържа измерения, които застрашават индивидуалната автономия и личната неприкосновеност, заменят хуманността с "механика", при което правителствата стават по-отдалечени, неразбираеми и недосегаеми - една перфектна ситуация на отчужденост, в която атомизирани индивиди седят пред екраните и "сърфират мрежата", отбелязват авторите. А техният замисъл е насочен към засилване на човешката суверенност, демистифициране на технологията и категоричното и поставяне в положение на слуга, а не на господар.
   Авторите предлагат създаване на Комитет, който да разработи график за експериментиране на модела отначало в една или две сефери на управление.
 
   * * *
 
   В обединяваща се Европа своевременно се грижат за овластяване на гражданите, когато някаква промяна, застраши тяхната автономнст и влияние върху публичните институции.
   България е несравнимо по-малка от ЕС и с несравнимо по-деформиран баланс на власт. И въпреки това управляващият елит не се "сеща" за овластяването на гражданите. Уж искат да влизат в Европа, но точно такъв европейски опит не им трябва, уж са "за" европейска демокрация, но... ако може без ефективни граждани. Държавата, бюрокрацията, т.е. "ТЕ" трябва да доминират над индивида, а " гражданинът" да си остане поданник и просител пред техния праг. Така балканските управляващи елити "вървят към Eвропа". Гражданинът го няма в техната схеми и е съвсем нереалистично да чакаме "отгоре" подобни проекти за реални права на гражданско участие и контрол. (СИ)