ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА "СТУДИО Б"

(сп. Република, 1997, Белград)

Събитията от 9 март 1991 г. разкриват цялата острота на конфликта около медиите.

Значението на мас-медиите в съвременната политическа практика не се нуждае от специално изтъкване. Междувпрочем едва с директното предаване на "Румънската революция от 1989" това значение стана съвсем очевидно. Борбата за едно TV-студио замени борбата за сградата на парламента или за живота на владетеля.

Вярно е, че не е все едно, кой ще дойде на власт. Но за самите медии би било безразлично кой ще е на власт, ако е гарантирана тяхната пълна автономност. Междувпрочем, политиците винаги настояват да завладеят медиите, което е по правило крайно резрушително за последните, защото се засяга не само тяхната програмна концепция, но също и кадровата, организационна, властова и др. структури.

В обществата с продължителен еднопартиен контрол върху медиите, медийните проблеми винаги са повече политически отколкото професионални. Позннията за работа в медиите са оскъдни, а запалеността по тях - огрома. Властта излъчвана от ТВ-екрана е особено привлекателна за всички участници в политическата надпревара... Интересът към инструментите за контрола върху медиите е много по-голямо от този към професионалните журналистически стандарти.<1>

"Инсталирането" на многопартийна система в Сърбия през 1990 г. не е съпроводено с въвеждане на съответен медиен плурализъм - нито формално, нито съдържателно, нито организационно. И ако положението в политическата система е повече от незадоволително, в медийното пространство то е още по-тежко.

Журналистиката в Сърбия от 1985 до 1994 г. преминава през низ от паралелни и противоречиви процеси: засилване на партийната роля на журналистиката, либерализация на информирането, медийна война, възникване на независими медии, репресиране на медиите...

Характерът на тези процеси е определен от природата на отношенията между власт и журналистика. От тези отношения произлизат две наследства в медиите:

- системно регулиран, еднопартиен модел на информиране и като контрапункт

- неприемвствена, извънституционална борба за свобода на публичното слово, към която от средата на 80-те години се добавя и искането журналистическата професия да се освободи от партиен контрол и цензура.

Със въвеждането на плурализъм тези два процеса кулминират в разделяне на медиите на "режимски" и "независими". Това раздвояване по-скоро рефеодализира публичността, отколкото допринася за нейното формиране и пълноценно функциониране. <2>

Изследователите и политическите сили обръщат най-голямо внимание на неравноправния достъп на опозицияонните парти до медиите и предрешаващото значение на този факт за изхода на изборите през 1990 г. и след това.

Слободан Антонич твърди, че основните медии, контролирани от управляващата партия, са първият и най-важен източник на нейната сила. <3> Душан Радулович и Нйебоша Спаич също виждат медиите като първа опора на управляващата партия. <4> Берисав Дживерович уточнява, че в условията на сегашната криза влиянието на телевизионните предавания върху действителността е по-голямо, защото покупателната способност на населенито драстично сваля четенето на ежедневен печат, доставящ по-роно известна алтернативна информация. Така за най-голяма част от населени телевизията и радиото стават почти единствен източник на информация и оттук - най-важен фактор за политическа ориентация и формиране на общественото мнение.

Макар че такива виждания преобладат има и други, по-сложни обяснения. Србобран Бранкович, оппитвайки се да обясни поддръжката на една "неуспяла власт", казва, че обичайното обяснение с медийна манипулация не е достатъчно, защото не поставя въпроса, защо немалка част от избирателното тяло се поддава на такава манипулация, а това отново налага скициране на социална и политическа картина на онзи дял от политическата публичност, в който управляващата партия намира поддръжка. <6>

Може би най-последователно сред тази група теоретици е мнението на Лиляна Бачевич за връзката между медии и избори. Не оспорвайки, че доминацията в медиите помага на управляващата партия да се задържи на власт, тя счита, че "представата за из=манипулираните от мас-медиите граждани трябва де се сведе в разумна мярка, като при това изтъква, че и опозицияонните партии нямат ясни програмни виждания за регулиране на медийната система, макар че политическият живот е осеян с постоянни конфликтти между управляващи и опозиция относно медиите. <7>

Авторите на студията "Към демократична радио-дифузия" също констатират, че демократизацията на медиите "за сега е игнорирана и в теорията, и практиката, а в партийните програми е декларативна, нерегулирана и оставена почти без внимание. Дори социалистическото минало е по-богато в това отношение от днешната плуралистична сцена". <8>

Факт е, все пак, че макар в програмите на партиите да липсват схеми за желаното от тях регулиране на медиите, в конкретния политически живот те поставят този въпрос на първи план и най-важните политически битки на опозицияонните парти са все за това. Ако властта изкарва на улиците дори и войската, то e за да брани преди всичко сградата на телевизията, докато в парламентта, напр. Демонстрантите влизат без никаква съпротива. От друга страна, една от възловите контрамерки срещу мартенските демонстрации е спирането на Студио Б и Радио Б-92 (Зоран М. Маркович).

Борбата за медиите несъмнено е важно нещо за всяка политическа партия, но въпросът е дали тези партии се борят да изменат и демократизират медиите или да ги "завладеят" и продължат по същия начин да информират, но вече естествено в своя полза?

Сложните условия, при които нашата страна навлезе в промените, някакси не позволява събитията в сферата на масовите комуникации да се разглеждяат изолирано. Процесите, които течаха в медиите са пряко свързани с процесите в цялото общество.

Стьепан Гредель извежда няколко фази на "медийна борба":

1. Битка против медиите, респ. концентриран напън късно-комунистическия режим да подтисне тенденциите към автономия в сферата на публичността.

2. Битката за медиите, в навечерието на Осмия пленум, завършила с завладяване на най-важните СМИ.

3. Подготовка на медиите за война, белязана с стесняване на медийната продукция, историзиране на политиката и политизиране на историята.

4. Медийна война, белязана с хиперпродукция на национална митология, разпалване на етнически предразсъдъци и стереотипи и сладострастно проповядане на между-ечска нетърпимост.

5. Борба за влияние върху медиите между управляващата и опозицияонните партии. <9>

Примерът на Студио Б, първата и най-влиятелна независима електронна медия в Сърбия показва всички изкушения, на които са издложени медиите в тази страна. Съдбата на "Студио Б" е илюстративна преди всичко за деструктивното влияние на политиката върху медиите. Това важи не само за последната фаза, в която се намира днес "Студио Б", но и за по-ранните събития преди създаването на "Студио Б". <10>

ПЪРВИ ИЗПИТАНИЯ

Първите големи бури в медийната сфера на Сърбия са предизвикани от "Студио Б" още в края на 70-те години със искането за създаване на местна телевизия. Главни противници на идеята тогава са телевизия Белград и стоящите зад нея, които не дават "зелена светлина". Директорът ТВ Белград Милан Вукош тогава (30.09.1977) казва: "Не се противиме на инициативата за "Студио Б"... Може да има локална телевизия. Но междувпрочем, ние решително поддържаме становището, че нямя условия за две отделни Белградски програми наред с вече съществуващите... И РТБ и "Студио Б" разчитат на средствата на Белградската икономика. Абсурд е да се мисли, че тя може да издържа две телевизионни програми. (P, 30. 09. 1978). <11>

Абсурд е, разбира се, да се мисли, че не може, но и най-безмисленият аргумент е добре дошъл в монополистическата игра на "котка и мишка". След интензивна полемика с разни представители на ТВ Белград, продължила до 1981 г., спорът "утихва" и "Студио Б" не успява да си "издейства" собствена телевизия.

Следващт опит за създаване на телевизия "Студио Б" е след отварянето ни към плурализма. На 28 март 1990 г. (сряда) е първото излъчване на първата независима телевизия "Студио Б" от върха на "Београджанка" (най-високата сграда в Белград). Само след 60 мин., обаче, в телевизията идва съюзния инспектор за радио-мрежата Томислав Павлович и запечатва предавателя на новоткритата телевизия.

Насилственото прекъсване влиза в дневия ред на всички градски форуми. Това действие се оценява като недомислено, иска се търсене на отговорност. Оспорва се правото на федералните инспектори да налагат такива мерки след като местните телевизии са в компетентността на градските контролни органи.

В публикацията "И телевизиите ги убиват, нали?" Драган Коядинович подсеща, че "Студио Б" вече 13 години се бори против разни директори на ТВ Белград, които упорито пречат то да заживее като независима телевизия (B, 13. 04. 1990). Веднага след това ясно адресирано обвинение излиза един формален отговор на Душан Митевич, директор на ТВ Белград, че РТВ Белград винаги е била готова да намери технически възможности за реализиране на исканията на "Студио Б", но до сега е нямало официално искане за това. ...

Този път "Студио Б" има на своя страна републиканската йерархия, която тогава вече воюва със съюзната администрация и в този конфликт изглежда премерва силите си с нея.

По този повод Радош Смилкович, председател на ГК на СЮК, Белград казва: Трябва да се създават възможности за нови телевизионни центрове. В Белград трябва да се осигурят условия за отваряне на нови телевизионни станции като се създадат съответни законови условия.

... ... ...

Редица партийни и държавни ръководители осъждат затварянето и подкрепят идеята за създаване на независима местна телевизия.

... ... ...

В тази атмосфера "Студио Б" постява по-остро исканията си пред директора на РТБ Душан Матеевич: "Мислим, че не трябва да преговаряме с телевизия Белград, тъй като тя както и "Студио Б" е публично предприятиие. Тя не е собственик на каналите и честотите. Съгласието на Душан Митевич не ни трябва и затова не сме го искали. Искаме да ни се кажат свободните канали, а известно е, че такива има..." (VN, 18. 04. 1990)

... ... ...

За истинския старт на "Студио Б" не се чака дълго. На 16.11.1990 в 18 ч. на 53-ти канал програмата се излъчва "Кратък филм за закриването", заснел акция на съюзното министерство за транспорт и съобщения по спиране на първия старто от 28 март с.г.

Тогава това е малка, местна телевизия, но нейното значение нараства с появата на партиите и приближаването на първите многопартийнни избори през 1990 г. Все повече антени по покривите се обръщат към "Београджанка".

Ето как Драган Коядинович говори онизи дни за феномена "Студио Б": Едва тогава "Студио Б" решителна тръгна към своята самостоятелност и независимост. Защото вече година "Студио Б" е икономически независимо - финансиращо се изключително от продажба на свои програми и реклами... Това става възможно от момента, когато първият човек започва да се избира от самия колектив, а не да се налага отвън, както беше досега почти във всички медии. (D, 13. 04. 1991)

Трябва да признаем, че тогава наистина така изглежда, но доста бързо, впрочем, се вижда, че това не никаква гаранция за независимост. <12>

Възходът на "Студио Б" е съвсем очевиден. Декемврийските избори 1990 г. показват, че "Студио Б" е влиятелно и то не само поради относителния успех на опозицияята в Белград, който по-късно се приписва основно на обхвата на "Студио Б", но и заради вече изгрдения професионализъм, солидност и престиж на тази телевизия. <13>

ПЪТЯТ КЪМ СВОБОДАТА

Върхът на своето утвърждаване "Студио Б" доживява с деветомартенския митинг на опозицияята. Този митинг, предизвикан от недоволството на опозицияята от третирането й в програмите на РТВ Белград, от самото си начало носи в себе си една непримиримост, която води до сблъсък на демонстрантите с милиционерските сили още в ранните сутрешни часове. "Студио Б" започва репортажите от белградските улици малко по-рано от обичайните си часове. С течение на времето конфликтът между милицията и демонстрантите става все по остър, което в крайна сметка довежда до загиването на един демонстрант и един милиционер и до големи материални щети.

Властта решава, че едни от генераторите на конфликта е "Студио Б" и действа по интересен сценарият, очевидно предварително намислен за такива ситуации.

В "Студио Б" пристигат две анонимни съобщения, за които по-късно разбираме със сигурност, че са изпратени от републиканското МВР. И едното и другото са за подхвърлени бомби в "Студио Б", които могат всеки момент да избухнат - достатъчен предлог за бързо пристигане на полицаи - специалисти за откриване на експлозиви и най-добър начин полицията да влезе в нашите помещения. А че няма никакъв подхвърлен експлозив ни става ясно, когато полицаите започват незаинтересовано да се разхождат из студиото, забравяйки, че са дошли да търсят бомба. В 17.30 нахлуват "барети" на МВР Сърбия... Казват ни, че републиканскят прокурор е наредил да се прекъснат и радио, и телевизионните предавания на основание чл.216 от НК, заради организирано и системно призоваване към съпротива. Казват също, че това било само началото и че просто още не е дошло нареждането на републиканскя прокурор за забрана на предаванията. Но никаква такава забрана не пристига (D, 13. 04. 1991). Програмата е временно прекъсната, но с развитието на нещата и включването на студентити и "Теразийската чешма" положението на "Студио Б" става все по-добро за да излезем накрая не само победители, но дори и герои от този конфликт.

Меджу другото Драган Коядинович получава от съюза на журналистите на Сърбия наградата Димитрийе Давидович за редактроство при информирането за 9 март, а "Студио Б" значително повишава рейтинга си.

Всяка победа си има и втора (мрачна) страна - от този момент тази телевизия е ясно белязана като един от най-върлите противниц на управляващата партия. С изострянето на националните конфликтти, които довеждат до война в Югославия, една такава позиция съвсем не е безопасна. Но все пак 1991 г. минава относително безгрижно за "Студио Б". <14>

С "Видовданския събор" през 1992 г. и първите следващи сблъсаци между властт и опозицияя идват нови изпитания за "Студио Б".

"Студио Б" предава откриването на събора с импровизироно оборудване и без репортажни коли, а властта се постарава обръзът все пак да не достигне до зрителите. Ето кат Драган Коядинович говори за тези "чудни" явления: "Веднага като реагирхаме първия ден заради смушенията на програмата, образът се "изчисти", но само за час. Значи предупреждението подейства, но смещенията прадължиха през всичките следващи дни, за да достигнат върха си последния ден. И до днес не получихме отговор от съюзното управление за радиовръзки, макар че и за лаиците е ясно, че контролно измервателният център може без проблеми да открие за какво е ставало дума. (B, 09. 07. 1992).

СТАРИ И НОВИ ПРЕПЯТСТВИЯ

Започват и домогвания към онова, което едва по-късно ще стане истинска цел на властта. Така В. Шешел, лидер на СРС (тогава в нефармална коалиция със СПС) постявя няколко въпроса в републиканската скупщинан на Сърбия на 8.10.1992 г.: Кой е учредитялят и собственикът, кой е вложил началния капитал и колко е въобще процентът на обществения капитал в цялата собственост на "Студио Б", желаейки да научи "дали на основание на този обществен капитал и там ще има трансформация на собственоста?".

Зоран Остоич, председател на ОС на "Студио Б" отговаря на министъра на информацията на Сърбия: "Учредител на "Студио Б" е "Борба" като начален инвеститор, а днешни собственици са акционерите (86 на брой), докато 13.4% е обществена собственост... "Студио Б" се учредява от "Борба" през 1970 г. под името "Радио Борба - Студио Б". През 1972 г. учредителските права преминават към общинския съвет на Белград, след като "Борба" поисква връщане на учредителските права. Медийната къща тогава променя името си на "Радио-дифузна организация Студио Б". Само година по-късно, учредител става ССРН - Белград (еквивалент на ОФ в България). От 1989 г. "Студио Б" става радио-дифузно предприятие за да стане по закона за трансформацията на обществения капитал "Студио Б" акционерно дружество с 86.6% частна собственост. В състава на ссб АД има ресторант, предприятието "Берза "Студио Б"", а с един френски партньор е основано предприятието "LSB". Така "Студио Б" е собственик на своята предавателна техника и земя. (B, 19. 10. 1992)

Тази история се разказва много пъти по-късно. За акционерите всичко изглежда перфектно и те очевидно се гордееха с това (и защо не?). Но това преслушване е само част от стратегията за превземане на мадията.

Драган Коядинович свидетелства за икономическите давления: Ние сме жертва на блокиране и преди истинската блокада, тъй като директорите на някои фирми получаваха нареждания да не работят със "Студио Б" или максимално да протакат дълговете си. А ние се придържахме към своето правило да не съдим своите делови партьори... Вече ни се предлагаха огромни пари - няколко милиона марки - за да се купи "Студио Б". Но ние не можехме да позволим така да се застраши най-голямата ценност на "Студио Б" - независимата му политическа ориентация". (TVR, 03. 09. 1992)

Към тези неволи се прибавя и бруталното отмъкване на оборуднаето, получено с помощта на частна фондация от чужбина на стойност 231,131 щ.долара - като в криминален филм, през нощта на 18-19 декември 1992 г. ... Личи, че "всичко е прадварително планирано...".

Непостредтвено след това събитие - на 12.01.1993 г. следва подобна акция, насочена този път към радио-репетитора. Оборудването е спасено благодарение драматично обаждане директно в програмата на Драган Коядинович, който по този повод провъзгласява Капетан Драган за защитник на "Студио Б". Нокога не се съобщава какво наистина се случва с отнетото оборудване и кой го е отвлякъл, макар че Д.Коядинович постоянно заплашва, че знае кой е и че ще го изнесе публично. Въпреки настояванията на някои членове на редакцията (за люботитната публика да не говорим) да каже най-сетне, кой е извършил това, директорът на "Студио Б" мъдро мълчи.

ПРЕЛОМНИ СЪБИТИЯ

Изборите през 1993 г. носят нови изкушения и неволи на "Студио Б". Тези драматичн избори са възприети от ръководството на телевизията като добър случай да се спечели нещо.

Ето как Александър Тиянич, тогавашен директор, гл. и отговорен редактор на РТВ Политика, сега министър на информацията на Сърбия, коментира една такава комерсиализация на телевизионните станции: "Навсякъде по света телевизията се държи така и никакви морали нравоучения не са на място. Нали искахме пазар - имаме го! Защо да е морално да се рекламират салами и презервативи, а политически идеи - неморално..."

Сходно мисли и Драган Коядинович: "Сега възниква политическият пазар като част от целия пазар в Сърбия и ние като търговска станция нямаме право да избираме на кого да продаваме телевизионно време, вкл. и когато става дума за партии, които са регистрирани. Ако на едни продаваме, а на други - не, всеки пазарен инспектор от община Врачар може да ни санкционира." (TVR, 02. 12. 1993).

Едно такова разбиране за комерсиализацята на телевизията (и политиката) е твърде едностранчиво. Всички аналогии със пазарната сергия и търговията с лук са напълно погрешни по отношение на медиите, защото при тях всъщност се продава самата сергия (а за лука "кой те пита").

Това разбиране се споделя и от група журналисти и редактори в "Студио Б": Zoran Ostojic, Olja Beckovic, Lila Radonjic, Mina Vidakovic, Vlada Milic i Marija Babovic.

Те обясниха причините за своето недоволство в едно платено съобщение в НИН: .... "(прогонени сме) защото независимите журналисти не се съгласиха с продажбата на "върхови часове" на партията на срабското единство, а после и на други политически партии. Времето потвърди нашето убеждение, че така се продава правото и свободата за поставяне на въпроси... Бранехме редакторската политика на "Студио Б" и автономията на информационната програма. Като компромисно решение предлагахме платените програми да не отиват във времето на (най-)престижните и гледани авторски емисии. Коядинович отказа. Искаше журналистите ПИСМЕНО да потвърдят дали са за неговата или за редакторската концепция за "Студио Б". Ние лесно изразихме становищата си. Направиха се списъци. Последва оставка на редактора на информационната програма (Л.Радонич), уволняване на един журналист (З.Остоич) и откази на няколко от тях да водят емисии: (O. Beckovic, V. Milic, M. Vidakovic, M. Babovic, D. Gajic)" (NIN, 14. 10. 1994).

Лила Радонич, редакторка на информационната програма подаде оставка на 03.11.1993 г. В мотивите си казва, че продажбата на върхови часове на политически партии съществено нарушава редакторската концепция, на която до тогава се държи в "Студио Б" и че се създават предпоставки този, който е купил часовете от 20 до 20.30 да поиска, а да има и възможност да се меси и в останалите информационни емисии (нещо, което за краткото време до сега вече се е случвало". <15>

Не е възможно, счита Л.Радонич, да направиш добра информационна програма, ако преди това политическите партии под фирмата "платено" са говорили всичко най-хубаво за себе си. Това утежнява работата на всеки редактор, защото става трудно да се съчетаят техните гостувания в редовните емисии с изявленията в платените часове. "Без оглед на това, че аз съм редакторка на информациононната програма прди самата емисия в понеделник 1 ноември осъзнах, че на партията на сръбското единство е продадена една трета от моята емисия "НТВ пакет". Без договор с мен практически е направена нова програма и затова подадох оставка (Политика, 05. 11. 1993).

Следват и останалите остри изказвания. Така Зоран Отоич казва: "Коядинович е най-виновен, че върна в програмата Шешель и тайно продаде часове на Аркан... и сега някои искат целия канал да отъждествят с Аркан и Шешель. Най-лошоо е, че Коядинович разби редакцията и дългосрочно възнамерява да разруши Студио Б..." (P, 06. 11. 1993).

Горчив е опитът на журналистите с "комерсиялизацията" на "Студио Б". Мария Бабович разказва: "Работех в "Седма сила". Темата ни беше икономика на финансите. Моите гости - колеги журналисти - критикуваха частните банки. Посред емисията научавам, че Йездимир Василйевич (частен банкер-"фараон" - бел. СИ) иска де се включи директно в програмата. Реших, че не трябва да го пускам, защото това не беше контакт-емисия. После бях повикана на информаитивен разговор при Коядинович, където беше и Йезда с неговите телохранители и ми се каза, че не съм постъпила професионално и ми се постави въпроса - знам ли откъде получаваме заплати.

След седем дни Василйевич побегна от страната... Следователно комерсиялната телевизия предполага, че онзи, който плаща часове, получава и право за да се меси в информаитивната част от програмата (Борба, 10. 12. 1993).

Сходно мисли и Лила Радонич: "Знаете ли, ако продадете на "господаря Йезда" час от програмата, не можете после в "непродадените" часове да препоръчвате на гражданите да не носят пари на измамника. Така при нас се разбира комерсиализацията - вземай парите и карай коня където каже чорбаджията". (NIN, 18. 02. 1994).

Драган Коядинович се брани така: "От 48 наши журналисти против това се разбунтуваха само осем - срещу това, че някои партии могат да купят часове при нас. Конкретно според тях, това не биха могли да направят партията на срабското единство и Сръбската радикална партия. Те преценяваха, че такива партии не може да съществуват в Сърбия. Това са абсурдни неща... Другата забележка на моите колеги е, че аз, видите ли, съм се бил помирил със Шешель. Когато Шешель навремето направи един списък на журналисти за "отстрел" "Студио Б" както и някои други независими медии, започнаха да го бойкотират. Ние най-дълго издържахме в този бойкот - повече от година. Аз одобрих това решение на редакцията, но и днес мисля, че това не беше нито демократично, нито професионално... Не съм говорил за това досега - има неща, в които хората трудно ще повярват - но сега мозайката се нарежда. Има елементи, които показват, че в това са намесени и властите, тъй като единствено на тях допада дестабилизацията на "Студио Б" в този момент. Някои неща съвпадат: акцията на властта за дестабилизиране на "Студио Б", личното емоционално упорство, инатът, поставянето на себе си пред интересите на къщата, а има и такива, които искрено се впуснаха във всичко това... Трябваше да се изчисти тази част от редакцията, която се държеше непрофесионално, но да се запазят хората, които искрено участваха в това" (TVR, 02. 12. 1993). ... И бързо преминава към персонални дисквалификации на онези, които се разбунтуваха: "Те сами се оттеглиха, не са отстранени. Жал ми е единствено, че в програмата я няма Лила. Ясмина Видакович и Мария Бабович вече са забравени... Оля Бечкович беше специфична, но не е никакъв проблем някой да я замени. Тя беше кратко време и "Студио Б" и в журналистиката. Не е минала и 50% от фазите в занаята. Техен личен проблем, е че им "влезе вода в ушите" и си помислиха, че могат да унижават цялата къща или да определят съдбата на Сърбия. Зоран Остоич трябваше да се върне на работа, когато се оттеглиха акредитациите му от Москва, но не се върна и беше уволнен. В първия екип на "Студио Б" има място само за Лила Радонич, останалите могат да се върнат, но ще трябва да "топлят скамейките", казано на спортен език. (B, 10. 12. 1993).

Обвинения за съдействие на властта идваха и от другата страна. Зоран Остоич: "Дори сега нищо нямаше да се случи, ако беше оставил редакцията да отрази изборната кампания като предходните две. Тук бяхме най-добри и това беше станало вече рутина. Но този път някой каза "Стига!". Затова трябваше първо да отстрани Лила Радонич, докато с журналистите (подценявайки ги) малко се излъга, защото не очакваше голяма съпротива.

Все едно. По-голямата част от задачата успя да изпълни. "Студио Б" беше лишено от възможност да отрази изборите както до сега... Ние двамата фактически се разделихме още в края на миналата година - ред събития преди това, като правенето на списъци на "несърбите" в "Студио Б", двата филма на Аркан в разгара на войната, Капетан Драган, Йезда, Дафина (спомнете си кой откри за Сърбия тези хора), кулминацията е приемането на поканата на Вук Драшкович той (Коядинович) да влезе в листата на Депос за Белград и то по увещанитя, представете си, на Зоран Тодорович и Радмила Богданович. Едва в последната минута, го убедихме да благодари на Вук Драшкович за поканата".

В спора се намеси и Съдът на честта НСЖС. Становището на Съда на честта (Milan Vlajcic, председател, Jan Briza, Milan Milosevic, Slavoljub Djukic, Aleksandar Nenadovic), прието от Изпълнителния съвет на НСЖС гласи:

1. Приемаме това, че професионалния протест на групата колеги в началото на кризата в "Студио Б" през есента на 1993 е бил мотивиран от честни съображения за професионална съвест и независимост и изразяваме разбиране на тяхната тогавашна реакция, колкото и прекалена да я счита другата страна...

2. Изхождаме също от предпоставката, че ръководството на "Студио Б" се е почувствало засегнато от остро изразените съмненията на колегите.

След една година неравна борба директорът на "Студио Б" като по-силна страна в спора е този, който би трябвало първи отстъпи, да се откаже от действията, които наказват и обиждат разбунтувалите се колеги (суспендиране, уволнение, хладнокръвно оставяне недоволните сътрудници да напуснат работа, дори и да има непосредствен или друг формален повод за тези мерки в текущия конфликт).

Създалите се обстоятелства показват, че вътрешната атмосфера може да се окаже по-опасна за съдбата на независимите медии, отколкото външният натиск върху тях..." (P, 10.12.1993).

Въпреки това балансирано и помирително становище на Съда на честта не се стига до никакви реакции на спорещите страни. Интересно е, че опозицияонните партии не се произнасят по този спор. Никой от партийните водачи, дори по телефона не се обажда на недоволните журналисти да им окаже подкрепа в този момент или просто да попитат за ситуацията в "Студио Б". Изглежда всички смятат, че това е вътрешен конфликт и че техните позиции в "Студио Б" не са застрашени, дори може би напротив, защото времето показа, че получиха повече медийно пространство и повече свобода да кажат всичко, което искат.

В краткосрочен план това беше логична стъпка, но между другото, чудно е как те въобще си предстявяха оцеляването на "Студио Б" без неговите водещи автори. Следващите събития потвърдиха, че "Студио Б" така стана лесна плячка за управляващата партия, тъй като нямаше бог знае какво да се брани.

Борбите около медиите малко се отразяват върху съществуващата конфигурация на политическата власт, която не се променя същесвено от първите избори през 1990 г. до сега, но затова пък нещата в медийното пространство на Сърбия претърпяват значителни промени, които спокойно можем да наречем катастрофални за медиите.

Цялата 1994 г. протича в полемика в печата и взаимни обвинения за сътрудничество с властта. <16>

Писмото на Драган Коядинович до световните лидери предизвиква възмущение, но и присмех у много хора. Това патетично и трудно разбираемо писмо е пълно с опозиционерство, хленчене, клетви, предупреждения, но и изтънчени заплахи: " В колектива, който днес брои 460 души, е лесно в тежката икономическа ситуация, която заради изгонването "Студио Б" на пазара е още по-тежка, да се създаде недоволство на заетите, които скоро може и да отворят вратата за за някой купувач да влезе в кръга на акционерите... Предлагат се милиони марки за контролния пакет. В "Студио Б" все повече са тези, за които най-важно е редовно да си взимат заплатата за поддържането на една "гола екзистенция". Не могат да изнудят ръководещите "Студио Б", не могат да ги купят - остана единствено да ги убият или, което е по-елегантно и безболезнено, да ги сломят чрез техните колеги (с месеци не успяващи да свържат двата края), разбунени от хора, готови да сътрудничат с режима... За г-н Милошевич, който е най-големия политик по нашите места това е битка на живот и смърт. И ние напълно го разбираме. Утре като слезе от престола, той няма да може мирно да живее в Дединье и да се разхожда по Кньз-Михайлвоата улица. ... (NIN, 07. 10. 1994).

Лила Радонич в същото време изпраща послание с противоположно съдържание: "Когато си заминавах през октомври миналата година, се продаваха часове; когато се върнах тези дни, заварих продажба на обществен капитал и декапитализация. И едната, и другата продажба се готвят и огласяват от първия човек на къщата и на Управителния съвет... Главният и отговорният веднъж отстъпи и продаде на партията на сръбското единство най-гледаните часове от информационната програма. Защо да не продаде днес и цялата най-престижна телевизионна станция?... В тази срамна продажба на "Студио Б" не исках да участвам нито миналия, нито този път. Властта си свърши онова, което искаше, но чрез свои хора сред шефовете на къщата" (P, 08. 10. 1994).

Група акционери - Srba Jankovic, Dragan Jelic, Marko Jankovic i Tanja Jordovic - поставят искане Коядинович да даде отчет.

ВЛАСТТА ПРЕВЗЕМА "СТУДИО Б"

Не чакахме дълго и властта прецени, че е време да завладее "Студио Б". <17>

През февруари 1995 Ощинският съвет на Белград се сети чрез градския прокурор, че "Студио Б" е нейно, тъй като: Градският съвет на Белград получава учредителните права върху "Студио Б" още през 1972 г., потвърдено с решение на Градския съвет от 18.10.1990. (Sluzbeni list grada Beograda< br. 22/90) От учредяването до 1990 г. Градския съвет и град Белград са влагали по разни начини средства в създаването и развитието на "Студио Б" и непосредствено са помагали в работата на тази къща..." (VN, 11. 02. 1995).

Боривойе Дражич, градски прокурор, пояснява ситуацията: "Градът вярва, че неговите собственически права в тази информационна къща възлизат най-малко на 35%, докато в незаконната трансформация, която е извършена в "Студио Б" делът на общественият капитал е сведен до 13.7 процента".

Този опит на Градския съвет привлича вниманието а опозицияонните партии, но всичко изглежда някак трагикомично. Така, напр. Воислав Шешель заплашва, че всички депутати - радикали ще обявят гладна стачка в "Београджанка", ако някой пипне последният оазис на свободната и независима журналистика". Пък и опитът за митинг в защита на "Студио Б", чиято с дата близка до винаги опасния 9 март, не успява, защото директорът на "Студио Б" АД Драгана Коядинович съобщава на 3 март 1995 г., че няма повод за провеждане на обявения митинг. "Изхождайки от факта, че имаме доверие в правовата държава и законността в работата на Агенцията, поводът за провеждане на обявения митинг за защита на "Студио Б" отпада ..." (P, Tanjug, 04. 03. 1995).

Интервюто в "Дъга", дадено от Ljiljani Habjanovic-Djurovic (което само по-себе си много говори) услжнява, но и изяснява нещата. Тук Коядинович изнася своето становище за президента Милошевич, който ни най-малко не прилича на отзи от Писмото до световните лидери от преди няколко месеца: "Аз иначе не съм против този режим. Аз лично уважавам президента Милошевич и съзнавам много негови качества, тъй като съм имал възможност два или три пъти да разговарям с него. Той ми направи изключително дълбоко впечатление". Коядинович показва разбиране и към причините и мотивите за превземането на "Студио Б": "Самият президент Милошевич вероятно има други мотиви - просто иска да постави под контрол едно мощно оръжие, каквото е телевизията. Което напълно разбирам - на негово място бих бил десет пъти по-лош. Съществува още нещо и то е може би най-съществено, поради което съм неудобен за режима - само директорите на телевизионите къщи знаят, кое е истинска, а кое - фалшива, "сателитна" опозицияя. Ако за кампанията на една една голяма опозицияонна партия ми плаща някоя държавна банка или парадържавна банка, ясно е, че това не е истинска опозицияя" (Duga, 04. 03. 1995).

Преди окончателното завладяване на "Студио Б" се осъществи мини-разправа в рамките на Къщата между редакциите и по-точно СОС канала ("Све о спорту") и "Студио Б", респ неговите информационните редакции и ръководството. Иначе членове на съвета на СОС канала са Душан Макович и Ивица Дачич и по тази програма често можеха да се чуят славопения за градоначалника Нйебоша Чович (B, 03. 11. 1995). С решение на директора на "Студио Б" Миодраг Коядинович от 05.02.1996 г. излъчването на СОС е прекратено. <18>

Зоран Матич, отг.редактор на "Студио Б" обяснява за какво е спора: "СОС каналът имаше своя банкова сметка, до която никой нямаше достъп (освен единици) от която нито динар не стигаше до "Студио Б" като съосновател, докато всички разходи - техника, хора, помещения, телефони, че дори и глоби на работниците от СОС плащаше "Студио Б"" (B, 06. 02. 1996). Както и да е СОС е (временно) спрян, а властта разбира, кои са "здравите сили", на които може да се облегне.

Не чакахме дълго и Стопанският съд в Белград на 15.02.1996 г. прие решение, с което на радио-дифузното предприятие "Студио Б", регистрирано през 1991 г. като акционерно дружество, се връща статута на обществено предприятие и се възстановяват учредителните права на Градския съвет върху него, както е от създаването на тази информационна къща през 1972 г.

На заседание от 15.02.1996 г. Градският съвет започва експресно обсъждане по информацията на градския прокурор Боривойе Дражич за настоящия правен статут на "Студио Б".

Жарко Шешлия, председател на административно-мандатната комисия, предлага Съветът веднага да предложи нов управителен съвет "в съответствие с върнатите компетинции предложи нов управителен съвет".

Дражич подсеща, че след съдебното решение за обезсилване на трансформацията на "Студио Б" в смесено акционерно дружество, Стопанският съд е приел решение (в сила от деня на приемането) за обезсилване регистрацията на тази къща като АД и връщане статута й на публично предприятие. С това са върнати учредителните права на Градския съвет, който избира нов УС в състав: председател Ljubomir Milic, секретар на Градския съвет, членове: Predrag Petrovic, Zoran Andrijasevic, Goran Vujacic, съветници, Mira Djurovic, член на градския изпълнителен съвет, Branka Dikanovic, помощник секретар на Секретариата (министерство) за информация, Dragan Kojadinovic, Dimitrije Sladic и Vesna Vojvodic от "Студио Б" (EP, 16. 02. 1996).

Драгиша Ковачевич е поставен за и.д. директор и главен и отговорен редактор на "Студио Б". Нищо не променя нито заявеното от М. Коядинович на прес-конференция от 19. 02. 1996 ("Заличаването от съдебния регистър е извършено, след като са минали всички срокове за това. Финансовата полиция подтвърждава, че Градският съвет, позоваващ се на своите учредителни права, няма в "Студио Б" дори "превъртяни пари". P, Tanjug, 20. 02. 1996), нито посочването на множеството злоупотреби от правния защитник на "Студио Б" Миленко Радич ("В Стопанския съд се окрадоха голям брой документи за това предприятие, така че в регистъра останаха само документи от преди 1972 г.")

Появи се и опозицияята, но както го формулира Лила Радонич " опозицияята осъжда със съобщения нахълтването в "Студио Б" ("падна демократическата значка от ревера на властта", писаха коментатори), сдружения и синдикати изразиха загриженост, около 200 белгадчани се събраха пред "най-високата сграда на Балканите", а времето започна подгризва събитието... дори онова нахълтване в една независима телевизия не роди журналистическа солидарност, колегиална съпротива, професионално разбиране... че дори и опозицията, която се нарича демократическа, не схвана точно значението на свободата на словото, ами виждаше в него само средство за излъчване на сигнали, произведени в партийните централи и маркетингови служби... <19>

Душан Величкович, главен редактор на НИН блестящо отбелязва нещо твърде съществено, което до голяма степен обяснява технологията на властването, прилагана от социалистите: "политическата част от трансформацията на тази телевизия е поета от лица от "мекото крило" на твърдата власт. Казваха им да подчертават "факта", че "Студио Б" ще остане независима телевизия, в която ще може да говори всеки и то не как да е, а много по-красиво и по-културно отпреди. Властта очевидно прецени, че за нея е най-добре да бъде всичко - и власт и опозиция, и обществено мнение и всичко друго, което се появява на сцената" (NIN, 23. 02. 1996).

Всички протести от страна на Европейския съюз, американската администрация, ЮНЕСКО и всички останали, които държат на себе си в демократичния свят се "покриха" от съобщението на СПС Белград:

"Съветниците-социалисти в Градския съвет на Белград приеха решението на съда, че собственическата трансформация на "Студио Б" и мълчаливото заличаване на град Белград като учредител е незаконно. С едно такова решение са защитени интересите на гражданите на Белград и отново са създадени условия за осъществяване на идеята за създаване информационен център, служещ на всички граждани. И в бъдеще социалистите ще поддържат пълната свобода на медиите" (P, 18. 02. 1996).

Още един детайл е значим в историята за превземането на "Студио Б". То е осъществено в навечерието на "Римската уикенд среща на високо равнище". Тогава В.Шешель изнася една доста любопитна теория: "Когато Кристъфър беше в Белград, от дипломатически кръгове изтича информация, че Милошевич му се оплакал, че от засилваща се съпротива срещу Дейтънското споразумение и от "Студио Б", даващо голям простор за неговите противници... Ако нямаше съгласието на международната общнст, нима би се решил да задуши "Студио Б", точно преди да пътува за Рим?" (NB, 21. 02. 1996).

И най-сетне "точка над i-то слагат недвусмислените изяви на новия директор на "Студио Б" Драгиша Ковачевич: "Освен заради работещите в "Студио Б" приех тази работа и заради г-н Чович (градоначалника на Белград). Това е точния човек за точния договор. Той казва ясно какво може и какво не. И точка." (EP, 19. 05. 1996) А точката е: "Нашата задача е да вдигнем нивото на информационната редакция, която за тези пет години създаде имиджа на "Студио Б". Това значи да не отиваме нито на ляво, нито на дясно" (VN, 17. 02. 1996).

КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯ БЕЗ ПАЗАР

Всичко което се случва със "Студио Б", първата независима телевизия у нас, е само един общоприложим образец за завладяване (и унщожаване) на медиите, които не са готови безропотно да се подчинят на политическите партии. " политическте конфликти около професионализацията на журналистиката са следователно необходима фаза на професионалната еволюция, а не ексцесна форма на тукашната обществена ситуация" <20>

Независимите медии, вкл. и "Студио Б" не успяват да запазят своята независимост най-вече поради факта, че в това общество не е формирана нито публична сфера, нито пазар. Опитът за оцеляване чрез комерсиализиране на програмата се оказа негативен, защото пазар в истинския смисъл не съществува по тези места.

Лила Родонич убедително свидетелства за това: "Вместо подобряване на програмите, развитие на информационните структури и кадрово засилване, под лозунга за пазарна ориентация се тръгна към евтина разпродажба на престиж с отварянето на нови "комерциални" точки (кафенета, борси, туристически агенции, естрадни мурафетлъци и обвързване с едри държавни делавераджии, фалшиви банкери, които под държавно крило увлякоха народа в игра с милиони, завършела със скъсване на "веригата на късмета" и безподобен грабеж.

Измамата на народа чрез една телевизия, на която се вярва, беше изгодна на само за заповадващите, но и за лицата от "паралелното" "Студио Б", стоящи на прагматичната позиция на хора със слаби професионални и силни търговски способности". <21>

Да не говорим какво става по време на изборни кампании, когато медиите са заливани с пари (най-често обещани) за да допуснат представянето на партии, чиито идеи според редакциите не са нито морални, нито приемливи." <22>

Стратигията на засилване "бизнес статуса" в ущърб н информационните програми в случая със "Студио Б" се оказва трагична. Директорът, който постоянно повтаряше, че отказва милиони марки за контролния пакет акции на "Студио Б", пазейки неговата независимост, с продаването на върхови часове от емисиите със 600 марки по-скъпо (отколкото биха стрували в друго време) практически унищожава редакцията на най-добрата информационна програма у нас и така превърна "Студио Б" в лесна плячка.

Великодушното предоставяне на медийно пространстнво за опозицияонните партии не създава ефикасна защита за независимостта на тази станция.

Поставяйки съдбата си в ръцете на определени политически партии медиите доживяват най-лошата възможна съдба - пълна маргинализация, загуба на доверие и влияние. ОБРЪЩАНЕТО КЪМ КОМЕРСИАЛИЗАЦИЯ И ОТКАЗЪТ ОТ ИЗИСКВАНЕТО ЗА АВТОНОМНОСТ Е КРАЧКА КЪМ НЕСПАСЯЕМО САМОУНИЩОЖЕНИЕ.

Постигането на автономия трябва да върви от медиите към политиката, а не обратно, както се надяваха всички независими медии. Очакването партиите да "освободят" медиите е напълно нереално, защото предполага, че партиите ще заработят против своите (тесни) интереси.

Единственият истински интерес на медиите е да бъдат независими от партиите и останалите центрове на властта, а това се постига единствено чрез автономност и професионализация на тяхната работа.

--------------------------------

1. Snjezana Milivojevic, Jovanka Matic, Ekranizacija izbora, Vreme knjige, Beograd, 1993, str. 5.

2. Zdenka Milivojevic, "Mediji u Srbiji od 1985. do 1994.", В: Srbija izmedju proslosti i buducnosti, NIP "Radnicka stampa", IDN, Forum za etnicke odnose, Beograd 1995, str. 365.

3. Slobodan Antonic, "Promene stranackog raspolozenja gradjana Srbije 1990-1993.", В: Srbija izmedju populizma i demokratije, Institut za politicke studije, Beograd 1993, str. 9.

4. Известно е, че цялата работа по изборите е водена доста вещо, а водещите са онези, които държат ключовете от касите, т.е. управляващата партия... Dusan Radulovic, Nebojsa Spaic, "U potrazi za demokratijom", Dosije, Beograd 1991, s.7.

5. Borisav Dzuverovic, "Izborna upotreba televizije", Gledista, 1-6/1992, str. 182.

6. Sr. Brankovic, "O paradoksalnosti izbornih rezultata", Gledista, 1-6/1992,s.62.

7. Ljiljana J. Bacevic, "Mediji i izbori", Gledista, br. 1-6/1994, str.95.

8. Prvoslav Plavsic, Miroljub Radojkovic, Rade Veljanovski, "Ka demokratskoj radio-difuziji", Mediji-01, Beograd 1993, str. 13.

9. Stjepan Gredelj, предговор в: "Ka demokratskoj radio-difuziji", str.8.

10. "Студио Б" е учредено с решение на Рботническия съвет на NIP "Borba" на 26 дек. 1969 г. Програмата се излъчва от върха на сградата на сегашния пл."Никола Пашич" и се прави от журналисти, дошли от "Борба" и "Вечерни новини". Стартът е на 1 април 1970 г. под името "Radio Borba - Studio B".

11. Източниците в текста са означени със съкращенията: P - Politika; B - Borba; NB - Nasa Borba; EP - Ekspres politika; VN - Vecernje novosti; D - Duga; TVR - TV Revija.

12. По същия начин някъде по онова време е назначен и гл.редактор на НИН - Теодор Анджелич и въпреки това при него няма колебания чия страна да вземе при първия конфликт между опизиция и власт на 13 юни 1990 г. пред сградата на ТВ Белград (дали е случайно, че именно пред телевизията опозиционерите получавата първите публични тояги?). Почти всички редакции имаха от време на време редактори от своите редове, но това не променя съществено ситуацията, защото се избират "удобни" лица.

13. Тук трябва да кажем, че някои кандидати на СПС решително изгубиха именно на предизборните дуели пред камерите с кандадати от опозицията. Но това не може да се приписва просто на влиянието на "Студио Б", а преди всичко се дължи на личната неспособност, арогантността и непохватност пред камерите на кандидатите от властта.

14. Със започването на военните конфликти "Студио Б" ясно се дистанцира от ЮТЕЛ, прекратявайки препредаването от тази телевизия. Коядинович се измъква с фразата, че "Зрителите на "Студио Б" все по-често съобщавали, че са недоволни от ЮТЕЛ". Белградската организация на реформистите реагира бурно на това, отбелязвайки, че "в редакторската политика на "Студио Б" се извършва остър и неочакван завой. От някогашната журналистическа обективност се отива на позиция, която, боиме се, твърде ясно изразява, къде явно, къде прикрито подкрепа на политиката, водена от правителството и неговите медиийни слуги." (Politika, 18. 09. 1991).

 

15. Цените за изборите 1993 в NTV "Студио Б" изглеждат така: върховия половин час от 20.00 до 20.30 струва на партията 3600 DM. Половинчасовите изяви преди 20 и след 20.30 часа са със 600 DM по-евтини. Една секунда предизборно появяване по телевизията струва от 25 до 50 DM. Клип от 20 секунди струва от 300 до 500 DM.

16. Напрежението допълнително се повишава през тази година от едно сбиване в студиото. След инцидент в емисията на Драгиша Ковачеви, когато с техниците в студиото се сбиват Miodrag Stojanovic-Gidra, боксьор и актьор и неговите телохранители на 02. 11. 1994 работа напускат Vladana Radosavljevica, отговорен редактор и техниците Deana Marojevic-Grgic, шеф на продукцията, Dusan Simic, оператор на програмата, Ratko Ristic, тон-оператор i Milan Najdanovic, видео-миксер.

17. Междувременно над 20 журналисти отиват в конкурирщи телевизии.

18. Междувременно Dragan Kojadinovic "тихо" се оттегля. По последни данни той си вдига трудовата книжка от "Студио Б" и заминава в хотелиерския бизнес.

19. Lila Radonjic, "Nas slucaj", В: Serbia i komentari, 1993/1995, Zaduzbina Milosa Crnjanskog, Beograd 1996, str. 461.

20. Snjezana Milivojevic, "Novinarski profesionalizam: granice medijske autonomije", Gledista, br. 1-6/1993, str. 91.

21. Lila Radonjic, "Nas slucaj", В: Serbia i komentari, 1993/1995, Zaduzbina Milosa Crnjanskog, Beograd 1996, str. 459.

22. Междудругото неточно е, че няма редакторска политика и в т.нар. стопанска пропаганда (реклама). РТС и в."Политика" най-ревностно водят този вид "редактиране" и почти никой не постявя този въпрос като някакъв особен проблем.

Сп. Република, 1997