Той бе гласуван на 8 октомври м. г., а на 21 януари се появи и списъкът на длъжниците. {Борчлиите се оказаха 10 672 на брой със сума за 2745 трилиона лева. Понеже изискванията на закона не бяха спазени - за обединяване на дълговете към отделно лице или фирма, това свършиха журналистите. Така кредитните милионери се редуцираха до 3450 на брой. От тях около 1200 са със сравнително дребни суми - под 10 000 марки всеки.}

"Аз искам парите! Откъде накъде правителството ми трябва да ги връща..." е репликата на премиера на заседанието при президента между изпълнителната власт, следствието и прокуратурата заедно с участието на ръководители на парламента. Думите визират снизхождението, което се проявява към кредитните милионери и техните покровители - сред които са много банкери.

Така за първи път на най-високо политическо равнище представителите на една власт нарушиха бетонният доскоро консенсус да се мълчи и покрива най-голямата финансова афера у нас - сагата на кредитното разбойничество и банкерство.

Този болен проблем ще се разпука като гноен цирей и ще покаже степента на корумпираност и мафиотщина в страната, прогнозират наблюдатели.

{Защото години наред българското общество бе ограбвано безогледно и брутално - чрез натрупване на външен дълг, чиито суми на заемите бяха превеждани по неявни сметки в чужбина, чрез пирамиди и инфлация, чрез входно-изходни търговски операции в обектите на родната индустрия, чрез банковата система - превърната в генератор на лоши дългове още преди идването на демокрацията и замъкнала спестявания и авоари за близо 20 милиарда долари.}*

{Въпреки всички депутатски комисии, ангажименти на политически сили и заклинания на несменяемите следователи, прокурори и съдии няма нито един осъден сред големите грабители на националното богатство. Няма и задържани, понеже временният престой на "Развигор" се превърна в нещо като индулгенция - полежиш и вече си опростен. Паричната гаранция стана плата за така удобното "неудобство".}*

Сега за първи път открито и публично - от най-високите места в държавата - на президента и премиера, бе попитано "докога"? Надеждата е, че този път въпросът няма да остане без последствия, както много пъти се случваше и случва и досега.

Всъщност законът "Каракачанов" и списъкът "Каракачанов" нито могат да изиграят някаква правна роля, нито пък могат да бъдат основание за търсене на евентуална съдебна отговорност. {Доказват го и започналите проверки на следствието и прокуратурата - те визират евентуалните престъпления според други текстове.}

Защото и досегашните параграфи на наказателния кодекс, и тези на редица други закони създаваха повече от достатъчно основания за съдебно преследване. Текстовете за измама, за злоупотреба със служебното положение, за документни престъпления и др. съществуват отдавна. В особено тежки случаи те предвиждат затвор дори до 20 години. Но кой знае защо, Темида нито искаше да си ги припомни, а още по-малко - да се позове на тях и да ги използва.

Други депутати и политици пък приеха законът като отправна точка за създаването на нови публично-нравствени императиви в обществото. То трябваше да се опре на тях, за да се самоизгради отново от сегашното си състояние на всепроникваща и разлагаща всичко корупция, престъпност и мафиотщина.

{Може би и това бе причината прецизността да бъде изоставена като приоритет за сметка на практически излишната в нормалния съдебен и делови живот процедура. С уговорката обаче, че тя трябваше да провъзгласи едновремено краят на едно трагично за държавата състояние и началото на друго.}

Затова събирането на информацията за лошите кредити и нейното публикуване бяха подготвени, замислени, гласувани и реализирани КАТО ЧИСТО ПОЛИТИЧЕСКИ АКТ - своебразен водораздел между тъмното минало на паричния бандитизъм и обещаното светло бъдеще на нормален пазар, финанси и бизнес. Истинският проблем обаче е друг: за същността на новото българско общество. Дилемата е дали то ще стане общност на индивиди и институции с права, но и с отговорности, или пък терен за поредните вятърни мелници и поредните трагично-смешни ДонКихотовци, борещи се с тях.

{Новото е, че към единиците "глупави" и ненавиждани от родната олигархия журналисти и издания, рискуващи например взривяване СЕ ПРИБАВЯТ премиери, депутати и президенти, посягащи върху пипалата на октопода.}

Разследването, наказването и по този начин - изкореняването на възможността за сериозни нови рецидиви на банково-кредитната сага не е просто следствие от неефективната работа на следствието, прокуратурата и съда. Всъщност този упрек се отнася и до банковия надзор на БНБ, до управите на банките, които не желаят да потърсят вземанията си, до квестори и синдици, неразчистващи наследените от тях авгиеви обори, а в немалко случаи - допълнително замърсяващи ги с нови клажби и афери.

Ето защо инициативата да се разровят помийните ями на следствието, прокуратурата и съда поставя дилемата реална или мнима е колективната воля за това. {Най-малкото защото тя многократно е била изразявана, без обаче да има последици от това.}

Такава е декларацията на парламентарно представените политическите сили, одобрена на среща при президента на 10 февруари м.г. като принципна основа за излизане от кризата. В нея се заявява за "предприемане на необходимите действия за овладяване на корупцията и "сенчестата" икономика и за търсене наказателна отговорност на всички онези, които са участвали в разграбването на националното богатство".

През 1989 г. кредитите от банките са на стойност 51 млрд. тогавашни лева, от които 17 млрд. могат да се отчетат като лоши. В тази сметка не влизат заемите за външнотърговските дружества и фирмите на секретните служби на прикритие в чужбина, борчовете по линия на БНБ и Булбанк за за революционни и не толкова революционни цели и външния дълг от близо 12 млрд. долара.

За 1990 г. статистиката е недостоверна. Но анализът сочи, че кредитите достигат сума от 100 млрд. лева, в които влизат и около 1.8 млрд. долара. Почти всички от тях са лоши. Инфлационният шок пренася загубите към населението.

За 1991 г. кредитите са около 166 млрд. лева. Официално "трудно събираеми" се водят 40 млрд. лева.

През 1992 г. заемите набъбват на 251 млрд. лева. От тях валутата е за 5.178 млрд. долара. Лоши борчове практически са една трета от всички раздадени пари.

През 1993 г. валутният кредит става 6.163 млрд. долара, а левовият е за над 200 млрд. Една трета са невъзвращаеми.

През 1994 е поредната финансова катастрофа. Вътрешният кредит достига стойност от 591 млрд. лева, а курсът на долара скача от 28 лева на повече от 60. Инфлацията пак пренася загубите към населението и спестяванията с индекса си от 121 процента. С поемане на дългове от бюджета кредитите спадат на 4.266 млрд. долара и 280 млрд. лева. Близо половината от тях са лоши.

През 1995 г. кредитът стига 628 млрд. лева. Валутният е 3.213 млрд. долара, а левовият - 400 млрд. Около 60% се водят трудносъбираеми.

1996 г. е новата парична катастрофа. Вътрешният кредит е 2 трилиона лева. Валутната компонента от него е за 2.754 млрд. долара. Неизвестно е колко са лошите борчове.

През миналата година кредитът е 1.035 трилона лева и 4.100 млрд. марки /около $ 2.280 млрд./ Половината от тези суми бяха обявени като изгоряли според списъка "Каракачанов".

---------------------------------

* {...} - непубликувани части

За политическата подкваска на скандала с кредитните милионери разказахме по-горе. Той безкрайно закъсня, а развитието му остава спорно. Защото както бе задържан Христо Александров, шеф на гръмналата "Агробизнесбанк", така бе и освободен. Може да се предположи, че го очаква широкият "бял" друм - например към слънчевия имот зад океана.

Ицо Салфетката, както бе популярен той, превърна трезора си в кръчма: безплатна смукачка на пари за свои хора и щедри лични рушвети под формата на кредити за своите бизнес-предприятия.

Истинската цел при създаването на "Агробизнесбанк" е ВПК - военно-промишления комплекс. Идеята е над него да се установи опека от частни номенклатурни структури от комунизма, като за целта се изпозват парите на тютюнопроизводителите и всички други възможни източници.

"Нашата банка" - я нарече навремето Ахмед Доган на митинг в Асеновград. От досието му е ясно на кои тоталитарни тайни структури беше човек. Тогава в борда на "Агробизнесбанк" дори присъстват депутати на ДПС - Шерифе Мустафа и Емил Бучков.

Другото политическо лоби е чрез ПЧБ - здраво обвързана както със стария, така и с част от новия подставен политически елит. Пример е баничковият милионер и дантелен ексдепутат Маргарит Мицев, приятел на тайния приватизатор на банки Дилян Дорон. Чрез "Агробизнесбанк" той извършва сапунената операция с ипотекиран по кредит имот в Слънчев бряг. Между впрочем имотът е закупен с пари на "Инко" - фирмата на научно-техническото разузнаване чрез друга кредитна акула - "Булмондиал". Скромната сделка за 3.5 декара прикрива като в пелени операции за 432 500 долара.

Родители на чудовищната финансова структура, която е огромна месомелачка на десетки милиони долари и много милиарди левове, са отците на други не по-малко известни банки като ПЧБ и "Моллов" с техните кръгове кредитни милионери и техния ССИГ.

С магическа пръчка банката се настанява в сградата на бившия Областен комитет на БКП. Кабинетът на нейния изпълнителен директор е на заветния 9 етаж - бившето работно място на бившите първи секретари на областните партийни комитети - от Станка Шопова и Дража Вълчева до починалия Иван Панев и бившия член на Политбюро Пантелей Пачов.

Сякаш преднамерено е търсена символика. Та нали неизвестния никому сервитьор Христо Александров е бил сред обслужващите тези величия. Келнерът от "Балкантурист" постепенно израства до завеждащ специалните номенклатурни салони /недостъпни за простосмъртни/ на елитните заведения "Ритора" и "Пълдин". Значи знае как се обслужват тоталитарните величия. В "Ритора" бе парафирана и Г-13.

Официалните справки сочат, че самите управители на трезора - Христо Данов и Христо Александров си харизали като рушвет за доброто "управление" 15 кредита, просрочени за връщане. Тези заграбени пари са 54.617 млрд. лева. Сумата им е втора поред в списъка на облажалите се кръг лица-кредитни милионери. Основните борчлии са "Юнион Алком", "Стат", Финансово-брокерска къща - Пловдив, "Финком", "Виниалком", "Телерпрес"...

Тези фирми са собственост на брокерите. Трудно е да се изброи всичкото им притежание: банка, финансови къщи, футболен клуб, национален всекидневник и един местен - пловдивски, ефирна телевизия, мрежа от радиостанции, холдинги, търговски фирми, правни кантори и такива за търговия с недвижими имоти, хлебозавод, голямо тютюнево предприятие, представителни сгради на пъпа на Пловдив - собствени и под наем. Отделно е огромната лична собственост, престижни лимузини - от "БМВ"-та и "Мерцедеси" до още по-скъп и луксозен "Ягуар".

От цялото това котило 36 фирми непрекъснато са черпели средства от банката. Засега синдик е влязъл само в три от тях - толкова са стартиралите процедури по несъстоятелност. Останалите продължават да "дишат" - парите са прехвърляни от кръг "структури" на друг кръг, който обаче не се води формално длъжник.

Досега синдиците на банката са продали няколко луксозни автомобила, прибрали са някой и друг имот на брокерите, взели са някой и друг лев - главно от заема за "Нефтохим", заповядан за отпускане от БНБ през 1996 г. Всъщност този нарочен за "спасителен" заем е предлогът за поредната порция мънита, НАЛЯТИ ОТ ЦЕНТРАЛНИТЕ БАНКЕРИ в "Агробизнесбанк". Пак досега синдиците НЕ СА ПРЕДЛОЖИЛИ НИТО ЕДНА ФИНАНСОВА СДЕЛКА ДА БЪДЕ ОБЯВЕНА КАТО НИЩОЖНА ПОРАДИ ОЩЕТЯВАНЕ на интересите на кредиторите - БНБ, ДСК, бюджетните структури, другите търговски банки, вложителите.

Като начална дата на неплатежоспособността на "Агробизнесбанк" съдът възприема 1994 г.! Тогава се пита как и защо над две години банката продължава да работи и да мами?! Защо Я ТЪРПИ БНБ, банковият надзор, следствието, тогавашните държавни власти, ухажва я политическият елит?!

Дори и след закупуването на банката за 1 лев от БНБ и съответно назначаването на квестори ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ОТПУСКАТ ЗАЕМИ ЗА ФИРМИТЕ НА ХРИСТО АЛЕКСАНДРОВ. Един от тях за неговобизнес-отроче и за неговата "Алком" е с равностойността на повече от 1.25 млн. долара. Това се случва точно преди курсът му да се извиси до небето и стартира хиперинфлацията.

"Налице е банка с класически установени по този метод признаци на финансова пирамида, която е работила да РАЗЧИТА единствено и САМО НА РЕФИНАНСИРАНЕТО. През цялото време тази банка не е успяла да осигури приходи за своята самоиздръжка и за своето развитие" - записва съдът в мотивите си при обявяването на фалита.

Имената на управителите на "Агробизнесбанк", нейните кредитни милионери и "отбрани" клиенти се нанизаха във фараонство, взривове, застрахователен рекет, препиране на мръсни пари. Въпросът е дали следствието, прокуратурата и съдът ще посмеят да разплетат тази одисея на подземието? Засега един или друг АРЕСТ НА ПОДСТАВЕНИ КУКЛИ не чисти клоаката - само елиминира миазмите, излизащи от нея.

Защото под светлината на обществения прожектор ще лъсне истината! Истината, че парите на нацията се управляваха от криминално-финансово-политическа мафия. Главата й бе по върховете на обществото, а пипалата й се простират навсякъде - от съдебните зали и затворнически килии до борчески среди.

Официално липсват 86 млрд.,неофициално - 220 млрд. лв.

Справката сочи, че от банката са взети и невърнати кредити за 45.736 млрд. лева. Към тях са начислени, но неплатени лихви за 40.489 млрд. лева. Така общата сума на изсмуканото без следа от трезора е 86.225 млрд. лева.

Освен това той е рефинансиран от ДСК с 28.204 млрд. лева. Други 33.826 млрд. лева главници на заеми и 15.755 млрд. лева лихви са "подаръците" на БНБ от 33 кредита.

В "личния" агросейф горят депозити на БНБ - във валута за 6.2 млн. долара и заеми за 11.2 млн. долара. Банкерите-брокери са ползвали още 52.4 млрд. лева от други държавни финансови институции: търговски банки, Държавният фонд за реконструкция и развитие, от хазната по извънбюджетните й сметки на земеделските фондове и фонд "Тютюн". Изгарят спестяванията на гражданите и почтени фирми в банката за 10 млрд. лева. Държавата поема за изплащане 7 млрд. от тях.

Без следа се стопяват около 220 млрд. лева. Заради инфлацията и формалните "обезпечения" по заемите, с които си блъскат главата кредиторите на банката, задълженията и нейните вземания са редуцирани близо три пъти в списъка "Каракачанов".

Банката е замислена още през 1989 г. Официалната й регистрация е на 18.02.1991 г. с капитал от 22 млн. лева. В средата на 1992 г.капиталът е вдигнат на 200 млн. лева без разрешение от БНБ. На 8 март 1994 г. Върховният съд се произнася, като не признава това увеличение. Веднага след това БНБ го разрешава, а на 29 септември с.г. позволява капитал от 500 млн. лева.

На 1 декември 1995 г. БНБ закупува банката за 1 лев, с което прави най-големия подарък за собствениците-управители. През 1996 г. трезорът е затворен, като началото на несъстоятелноста е 1994 г.

По-горе проследихме одисеята на "Агробизнесбанк" с афери, акционери и салфеткови ръководители. Обаче покушението на онзи трезор върху обществените финанси не бе първо, а второ поред.

За лидерство претендира ПЧБ, която стана основен учредител на "Агробизнесбанк". Третият паричен "метеж": бившите изпълнителни директори на пловдивската "пералня" през 1994 г. я напускат вече изпразнена и правят друга банка - ПИБ. В нея акционери са родоначалникът ПЧБ и синовната й Агробизнесбанк. Четвъртият финансов удар е, че ПЧБ "основа" практически едноличния трезор "Моллов". Най-сетне по набирателна сметка в ПЧБ чрез дъщерни структури на "Агробизнесбанк" бяха преведени откраднатите 6 млн. долара на Майкъл Чьорни. Това е петото финансово покушение. И шестото - със задигнатите пари, изтеглени овреме от ПЧБ, които трябва да плаща ЦКБ, бе направена скандалната Орсова банка на кръга "Орион". Всъщност по цялата изброена верига се въртяха ЕДНИ И СЪЩИ ПАРИ...

{Както пише в библията - всичко започва от Адам. От неговото ребро изникна греховната Ева, изкушена от змията за ябълка. В българската финансова джунгла на обещания пазарен рай първородникът бе ПЧБ. Но за разлика от Библията, изговането на Адам и Ева - на първогрешниците от рая не се състоя.

Защото така се зачеваше и отглеждаше червеният номенклатурен "капитал" у нас - чрез поколения. "Отците" и произхождащите от тях бяха мръсни с всички финансови золумства. Сетнешните им наследници претендират за агнец.}

И при ПЧБ, и при "Агробизнесбанк" учредяването става с погазване на закони и нормативни документи. Между впрочем, при общото им дете - ПИБ, също има скандал. Там БНБ дава разрешение капиталът с право на глас да е едва 2% от общия му размер. Подобен е случаят и с банка "Моллов". По "изключение" се разрешава при тези банки - общо 4 на брой, ШЕПА ХОРА - едни и същи лица, да разполагат С ВСИЧКИ акции С ПРАВО НА ГЛАС - далеч над препоръчаните като максимални от закона 5%.

{При създаването на ПЧБ са нарушени действувалите тогава Указ за стопанска дейност и Правилник за приложението му. Трезорът стартира чрез подписка - невъзможност в тогавашното законодателство.}

Но симптоматичен е общият почерк. Например фирменото досие на "Агробизнесбанк" изчезва от Пловдивския съд, а учредителният договор на ПЧБ - от Софийския. Затова на 11 август 1993 г. с определение на магистратите става "възстановяване" на договора - т.е. замазване на уликите. Най-сетне съдебното решение за създаването на ПЧБ е без дата /!/ и посочен съдийски състав /!/.

Без тези атрибути то е "нищожно". Както казват юристите - не носи никакви правни и финансови последици. {Излиза, че разпореждането с парични ресурси и кредити също е нищожно - т.е. трябва да се отмени и възстанови първоначалното "статукво".} Затова ПЧБ е най-големият фантом - юридически по-"неиздържан" дори от пирамидите на фараоните. Те поне имаха редовни фирмени регистрации. Така и свърши трезорът - като финансов Хеопс.

ПЧБ възниква с парите на "Кореком", инженерингови организации, предприятия, външнотърговски обединения - все държавни. Тогавашното социалистическо Министерство на икономиката и планирането е разпратило ПИСМО с шаблонен текст до тях, с което настоява парите им да се изсипят в капитала на новата "пазарна" институция. Затова тя би трябвало да се нарича вместо "Първа частна" - "Първа държавна частна банка". Любопитен детайл при учредяването е идеята за първоначалното й название - "Кредитна търговска банка". "Пропускът" с името по-късно бе коригиран от "Мултигруп".

Логично е предположението, че ЕДНИ И СЪЩИ глави СА ТВОРЯЛИ идеите, УКРИВАЙКИ АВТОРСТВОТО СИ, че едни и същи техни ръце са "зидали" трезори, бордове, акционерни участия и "структури", отблагодарявайки се на главите с кредити и дивиденти.

"Правя банките с мои пари", винаги е твърдял Валентин Моллов. Как? При учредяването на ПЧБ акции за по 10 000 лева записват едва три лица - Христо Маринов /първи шеф на банката/, Венцислав Йосифов /наследил го на поста му/ и вездесъщият Валентин Моллов. Към компанията се присъединява и Петьо Блъсков. Но дори скромните 10 000 лева НЕ СА ВНЕСЕНИ от всички "честни частници". Моллов взима 5 броя книжа за 5 000 лева, които по "бедност" пожелава да му бъдат разсрочени за изплащане!

През октомври 1990 г. въпреки мораториума върху продажбата на акции от фирмите тогавашният финансов министър дава разрешение на ПЧБ за отпечатване на книжа на приносител с 40 млн. лева над регистрирания от съда капитал за 10 млн. Те са без покритие. {Втората емисия книжа от 50 млн. лева през март 1991 също е пусната преди регистрацията в съда и без разрешение на МФ. Солта не е в тази далавера.} Хартишките с онази номерация до 50 000 не се реализират на пазара, а се задържат от основателите. Срещу тях години наред те ще получават по една напълно безплатна акция от всяко поредно увеличение на капитала. Т.е. срещу всяка "първоучредителка" - още четири "номиналки" и дивидентът им за подарък.

ПЧБ бе банката на властта. Тя същестуваше благодарение на властта. Лицата й днес пак ползват благоразположение "свише" - сред някои от властите у нас.

Фактите: въпреки повелята на Закона за държавна защита на влоговете БНБ не е изпратила материалите по фалита на ПЧБ до прокуратата за образуване на предварителна проверка. По тях Темида трябва да изясни има ли "състав" на престъпления и какви са те. Въпреки разпоредбите на закона не се осъществява запора върху имотите, сметките и прочие блага на членовете в нейните ръководни органи.

Не е известно да има заведени дела, нито пък действия на прокуратурата. Съществува само едно следствие - Х 282/1996 за дребен регионален клон.

Явната власт, когато шефът на банката бе номиниран от БСП като кандидат на изборите за кмет на София е трансформирана в неявна. Известна е протекцията на централните банкери, наливали без ограничения левове и валута от БНБ в трезорите на ПЧБ. {Не е за чудене, понеже членовете на УС на БНБ бяха сред най-доверените хора на тоталитарната върхушка - а много от тях дори нейни близки роднини. Неизвестно е, че акционерът в Първа финансово-брокерска къща на ПЧБ Ивайло Мутафчиев е брат на Георги Мутафчиев - дългогодишен главен валутен дилър в БНБ. Другият Мутафчиев премина през Биохим, Агробизнесбанк и ПИБ - трезор, свързан с ПЧБ. Родът Мутафчиеви не е случаен - нито сега, нито преди. Членовете му са преки роднини с Тодор Живков. } Тайна е, че от ПЧБ се захранваха щедро с финанси политици от МНОГО бои. Макар че понякога ставаха фалове като банковата афера "Акрам" и нейните трупове. Супертайна е, че когато "Деу" предложи 93 млн. долара за покупката на ПЧБ, офертата за обсъждането в директорския борд се "стопи" до $ 18 млн.

{С парите на ПЧБ се появиха цели орди предприемачи като застрахователната компания "Балкан", застрахователното "Перун" на бореца Агафонов, започнал бизнеса си от "Мултиарт" на Илия Павлов и завършил го с фалита на банка "Славяни".}

ПЧБ отгледа като грижовно дете банка "Моллов". А когато трезорът закъса, уж независимите квестори на вече закъсалата ПЧБ със съдействието на БНБ одобриха "покупката" му. За сметка на "придобивката" те ОТПИСАХА дълговете на Моллов и сие към ПЧБ. Заради такива "ювелирни" операции никой от паричните молци, подвизавали се в банката не могат да се намерят с имената им в списъка на кредитните милионери. Не е случайно, че дори сегашните синдици на ПЧБ не използваха правата си, за да отменят тази и други сделки, ощетили държавата, спестителите, БНБ, кредиторите на ПЧБ, като накарат "честните частници" да възвърнат парите.

Уравнение в млрд. лв. и млн. долари: 404 + 108 - $ 42.4 млн. -10.7 млн.

{Вълната от банкрути на трезори стартира с ПЧБ - в онази пролет на 1996 г. от неосъществени 64 000 броя банкови преводи над 40 000 са от ПЧБ.}

Броят на лошите кредити е 1 324 - без маскираните чрез различни операции и укритите чрез някоя епизодична вноска. От тях близо половината са без никакво обезпечение. Изгърмелите пари по тези лоши заеми официално е 404.395 млрд лева.

Шест от най-големите длъжници на ПЧБ са се облажили с почти една трета от тях: все скандални фирмени структури като петролната "Елпида 3", "Плама", винарското "Вини", мулташкото "Балканкар холд", "Вълна М2", "Черноморски бряг". Сред този "елит" на борчлиите са фирми от кръга "Орион", частната "Винком" - закупила ликвидиранта им банка БЗПБ и др. По политическа заръка са финансирани на ангро едри държавни предприятия - сега са в изолация, фалит или процедури за финансово оздравяване.

В ПЧБ гърмят спестявания на фирми и граждани за 42.4 млн. долара и 10.7 млрд. тогавашни лева. Ощетени са 250 000 граждани и над 120 000 еднолични търговци, дребни и средни фирми.

Блъсковци, Молловци, Звездевци и лица от борда, банковият надзор и одиторите трябва да носят наказателна отговорност за баланса и счетоводния отчет от 1995 г. - последни преди фалита на ПЧБ. "Документите" сочат курсови разлики - загуби и приходи по 52 млрд. лв. или общо 104.923 млрд. Сумата не "кореспондира" със сборните баланси на БНБ за банките и с оборота на националния валутен пазар по курсови разлики - до 2 лв.

Както и да се извърта, има само 3 обяснения. Най-простото: фалшификация, укрила истинските загуби от взетите и невърнати кредити, което е подсъдно. Или пък продажби на валута за свои хора на загуба за ПЧБ и съответно печалба за тях от десетки лева на долар /при среден курс от 67.168 лв./. Вероятно е банката да е "реализирала" от препиране на много мръсни пари от нейни "посестрими".

Какво е подземието на пералнята? С него е свързан Мариан Първи, нарекъл така освен себе си и своята основна фирма. Той е сред едрите заемни милионери в сливенския край и страната. Негови са хотел "Здравец" в София, спонсорството на авторитетните ралита, конкурси за мис. Притежава ферми, 2 винзавода, винарската изба в Каварна. 2 смесени дружества препират пари в странство - българо-руското "Импекс универсал" и българо-украинското "Убимекс". Има 10 чейнджбюра, 2 финансови къщи и 5 акционерни участия в трезори и производните им.

Мариан Петров чрез своята популярна финансово-брокерска къща е забъркан в препирането на милиони долари от руснака Майкъл Чорни към приятелския кръг "Орион" и примадоната му Веска Мендиджиева. Мариан Петров получава кредити от забягналата сега в чужбина банкерка Цецка Петрова, задигнала над $ 10 млн. от хасковския клон на бившата "Софиябанк". Цецка Петрова след онзи скандал стана шефка на Орсовата банка. Мариан Първи е приятел, другар, съдружник по афери и всичко останало с учредителите на Агробизнесбанк от ПЧБ и Молловия кръг. Между впрочем Мариан Първи също лежеше на кредитната ясла на ПЧБ. А капиталът на Орсовата банка бе "събиран" по сметки в същата ПЧБ.

Мариан Първи е бизнессъперникът на сливенския кредитен милионер Деян Добрев, протежиран от родния политически елит. На него пък ПЧБ отказа да му даде кредит. Самият Добрев загина през 1994 г. дни преди да заработи негов завод за водка за Русия. Веднага след това тръгна друг в Пловдивско. Пресата написа, че е свързан с Валентин Моллов. Поред си отидоха както убийците на Деян Добрев, така и техните убийци.

Мариан Първи контактува плътно с пирамидата "Карат 3". В нея с 150 млн. лв. се прости алкохолния бос цар Киро и с 800 млн. лв. - родни шарани, твърдят посветени. Взривове през есента на 1995 г. срещу жилищата на фараоните Явор Станков и Диан Димитров белязаха "сметките". В цялата тази комрания бе чейндчаджията Бисер Танев на бюро"Денис".Той зачезна с $5 млн. лятото на 1994 г.

Арестът на Мариан Петров е съвместен с ареста на основателя на Агробизнесбанк доц. Тодор Янков, Николай Хамънов - пловдивски ексшеф на Биохим, Явор Стайков и Деян Димитров, финансисти и банкери от Югозападна България.

{На тази предълга верижка от имена се закачи бившия шеф на застрахователното "МИК" и поканен тогава като шеф на ВИС-2 проф. Христо Драганов. Между впрочем, имуществото на "Орион" бе застраховано в същата "МИК". Компанията около професора и Агробизнесбанк бе обвинена в препиране на 70 млн. мръсни долари - засега.

Преди тези събития - в друга банкова поредица от ноември 1996 г. "Труд" разказа за "южната връзка", избелила над 1 млрд. долара. Възможно ли те да са "отразени" по баланса на ПЧБ? }

В необяснимите многомилиарди валутни записи на последния счетоводен отчет на ПЧБ вероятно са "резултирали" мръсни пари, избелени от "южната връзка", предположихме по-горе. Арестите на банкери, борци, фараони, застрахователи и др. бяха с обвинението за препиране на $ 70 млн.

Ала "северната връзка" надминава по мащабите си "южната". Тя бе дело на "Балканбанк" - държавния финансов колос, използван за "частна употреба" от "Мултигруп". Затова много по-точното му название би било "Мултибанк".

Аферата в русенския клон с кипърската фирма "Прайсрайт трейдинг" и нейния собственик Клеантис Онисифору е за 186.3 млн. долара и 14.8 млн. марки. Издирени са 37-те сметки на чужденеца - върл фен на комунизма и вероятно подставен финансов куриер на кюрдската компартия. Банковите преводи са по целия свят. Дотук е известното.

Неизвестното! Мънитата се доставяли през 1994-1996 г. на пачки - в куфари два пъти седмично от 1 до 2 млн. долара във всеки от тях. Издирени са 73 валутни влога на чужденеца у нас за 90 млн. долара в различни клонове на "Балканбанк". А например по сметката му в ПИМБ - само 22 000 лева. Уточнени са 58 неявни сметки в чужбина.

Подобен паричен "удар" е с "нарко" произход, кълнат се спецовете. Местните русенски банкери бяха арестувани, а после - освободени под гаранция. Софийските им шефове в "Балканбанк" никой не пипна с пръст. Защо ли? А желязното правило е, че банков клон не може да превежда пряко пари по международната система "СУИФТ" и че всяка подобна операция минава през "централата" - нейния хет-офис.

За два дни Иван Миронов и подгласниците му бяха задържани и също освободени от прокуратурата. Поводът бе за лоши кредити в Пловдивско, обвързани с лица от "южната връзка". Разследването преди 2 години на "Труд" за банковите престъпления и посочените там данни за препрани $ 1 млрд. по "южната" и "северна" връзка е на път да се потвърди.

Между впрочем, не за първи път Иван Миронов, ексшефа на "Балканбанк" се измъква сух от водата.

Легендарни са операциите му преди идването на демокрацията - например ПРЕПИРАНЕТО на повече от 1 млрд. преводни /валутни/ рубли на два етапа - за 553 и 572 млн. през 1989 г. Пощенската кутия е е закъсалото, а после реанимирано за втори живот немско дружество "Просперити холдинг". Формално то е с китайско участие, а всъщност българо-руска пералня. С истински професионализъм е извършена и сделката с "Тахер груп" от Ирландия, СЪХРАНИЛА онези пари и после - през 1992 г. БЛОКИРАЛА 12 млн. долара по чужбинските авоари на нашата банка.

Йорданецът Тахер е добре известен у нас - пребивал и вербован навремето тук, после търгуващ с агнета в Близкия Изток, а накрая превърнат в едър независим островен предприемач. "Болкан Интернешънъл лимитед" е първата съвместна фирма на родната "Балканбанк" и неродния "ДжеймсБондовец" на службите ни. После ще се нанижат други фирми и афери.

Една от тях е габонската концесия за дърводобив. В нея геройстват същите лица: същото "Просперити холдинг", същият Тахер, същият Миронов. ... Загубите за десетки милиони марки се инкасират от външнотърговски обединения, от "Балканбанк", "Минералбанк", Стопанска банка и др.

Всъщност професионализмът на ръководството на "Балканбанк" е за завиждане. То върти такива секретни операции, за които маститото ни тоталитарно "Шесто" дори не е сънувало. Печален е само размисълът как родните елити превърнаха блестящите банкери в гениални бандити.

Историята около кредитната ясла и финансовите операции на "Балканбанк" е готов бестселър, стига да има кой да го напише. Засега обаче следствие, прокуратура, съд, синдици, а и самата БНБ не искат да са негови творци.

Например в списъка на кредитните милионери част от изброените фирми присъстват и във втората му част като издължили се длъжници. Лъжа! Нито има такъв списък, нито законът го предвижда, нито пък бнковата статистика отрази като погасени митично раздутатите в официални изявления 547 млрд. лева.

Защо ли? Важни са детайлите. Например шефката на "Банковия надзор" Емилия Миланова е била одитор на фалиралата впоследствие "Балканбанк", на фалиралата "Елитбанк", на фалиралата ЧЗИБ... Списъкът на кредитните милионери бе разпространен от Алексанър Каракачанов. Известно е в коя парламентарна група е той и чие лоби е тя. Тогава?

В началото на януари т. г. "Дисконтова къща" и "Индустриал М" ПОГАСИХА дълговете си към банката. Как? - Нарасна дългът на фалиралите "ЕМТ" ЕООД от Тетевен, завод "Чавдар" в Ботевград и мулташкото "Балкан машинъри холдинг". Между другото то също ще отърве примката на банкрута - полиците му са гарантирани от държавното "Балканкар". Парадокс е, че "Балканбанк" отдавна бе затворена, а през април и юли м.г. "Дисконтова къща" прави с трезора опеарации за 88 и 333 млн. лв. От подобни трикове се облажи мултигруповата "Индустриал М".

Последният щрих от продължаващото дори сега разграбване е с Балканската банка в Скопие. Тя е създадена от "Балканбанк" и "Мултигруп" и в момента има капиталова дупка от 6 млн. дойчемарки. Едната идея е държавата да увеличи участието си на 46%, като така гарантира /?!/ парите на групировката. А другата - да "откупи" от практически фалиралия трезор мулташкия дял за сметка на дълговете на Кредитна банка към ДСК. Този трик поразително напомня операциите между банка "Моллов" и ПЧБ по "изтриването" на дълговете, за които вече писахме.

Различен е само контекстът им. Вместо да се "обоснове" вътрешно-политически, ще се извърши външнодипломатически - под претекста за защита на "родните" интереси в съседната нам страна.

По-горе разказахме за фалита на държавната "Балканбанк", превърната обаче в неофициална "частна" Мултибанк на едноименната групировка.

Случаят с Бизнесбанката е различен. Вместо на "входа" на парите и "изхода" на кредитите да застанат нейните акули, те нагло си задигнаха трезора под мишница, за го вломят. Парите на вложителите и обществото отлетяха като дим, материализирани в лукс, скандални финансови операции и разкош, на който завиждат дори неродните милиардери.

Паметна за очевидците ще остане двойната сватба на банкера Иван Китов, ръководещ трезора.

Първото бракосъчетание е в светската столица на света - Париж. Дори великолепието на руската катедрална църква "Александър Невски" не можа да затъмни блясъка на диамантената коронка, пробляскваща върху косите на булката. Злите езици на вещи експерти оценяваха тоалета за около стотина хиляди в зелено без скъпоценностите, а целият церемониал - за далеч повече.

Втората сватба, замислена като дубликат на първата, се състоя в родната столица. Комай нямаше лице от родния политически и бизнес елит, което да не се "отчете" пред новобогаташа.

Третата сватба не се състоя. Предвариха я непланирани арести. През юни м. г. бе арестуван Иван Китов - времено до освобождаването му под гаранция. {и потулване на започналото следствие.}

Обаче стана фал. През август същата година бе задържана бившата му секретарка Мадлен Георгиева. Младата и красива, щедро надарена от природата дама бе поела управлението на трезора като временен изпълнителен директор. Въпреки секретарския си стаж и липсата на необходимите знания тя бе особено доверено лице, за да й се повери сложната материя на финансово-паричния бизнес. Странно е как това бе допуснато от БНБ, нейния надзор и прочие отговорни институции в България.

При отварянето на личния й частен сейф лъснаха скъпоценностите. Описът изброи накити за повече от един килограм злато и платина, диамантени огърлици, конкуриращи по красота и изящество дарените навремето на Китовата съпруга и прочие "материални ценности" според сухия език на счетоводството...

{Собственикът на Бизнесбанката Иван Китов е и сред бившето ръководно тяло на не по-малко скандалната "Кристалбанк" - също фалирала. Всъщност интересното не е в аферите, а във въпроса как не особено добрият "ученик" се превръща във финансово светило още в младостта си?}

Край "подвизите" на трезора изплуваха имената на политическия кръг начело с Красимир Премянов, скандалният холдинг "Евроенерджи", компрометираната ексшефка на ДСК Бистра Димитрова, заела този пост с протекциите на БСП. Та стана известна с лошите си заеми още в зората на демокрацията, както и с добрите си връзки с Мултигруп - най-малкото поради работата си в тяхната "Балканбилдинг" ООД.

Отговорът на въпроса за движението на "кариерите" е в триумвиратът на политици, номенклатура от миналото и червени пари. Пресата написа, че банкерите и холдингът са подставените лица на тогавашния парламентарен лидер на БСП. Надали - по-скоро той самият е подставено лице. Най-вероятно на бащата на Иван Китов - бивш диригент на инвестиционните ресурси на ЦК на БКП. Длъжността е далеч по-съществена отколкото битието на Премянов в миналото като комсомолски лидер.

Известно е, че всяка кариера иска двигател - "отгоре". Впоследствие първият шеф и "основател" на Петричката - Бизнесбанк частната институция Слави Пътов ще се спомине при нещастен случай. {Когато трябва и както трябва}. Между впрочем, той също е бил добре известен в определени номенклатурни среди поради предишното му амплоа - работил в секретните служби и научно-техническото разузнаване.

Официално в Бизнесбанката изгарят $ 3 млн. и 2.207 млрд. тогавашни лева на депозанти. Сега лошите кредити са записани за 23.803 млрд. лева, а дълговете към ДСК - за 19.061 млрд. Това е видимата част от айсберга. Известно е, че над водата ледените колоси показват една девета част - другите осем-девети крият под повърхността.

За операциите на петролния еврохолдинг с ДСК, Добруджанската банка и Бизнесбанката е писано достатъчно. Последните опити вече след затварянето на трезорите целяха отмъкването на нови $ 55 млн.

Ала неизвестна е историята около Иван Левалдашки, задигнал 10 млн. долара и 518 млн. лева като нередовен кредитополучател чрез Иван Китов. Това е поредният заемен милионер, избран за ролята на подставен бушон. На същата верижка е закачена скандалната петролна фирма "Елпида 3", която е сред най-едрите кредитни милионери у нас. По подобен начин процедира фирмата "Сиджи" на номенклатурни отрочета от близкото минало, чрез която изчезват милиони долари от държавната "Сирбанк" с помощта на Бизнесбанката.

Ала най-пикантната досега афера е със златните рибки на "Атлантида" ЕООД на подставената кукла Николай Гайдаджиев. Как? Залогът по заема са живи шаранчета в ивайловградски язовир, за който фирмата няма дори договор за аренда. Рибките са преброени една по една, както си плуват /!/ - на 2.5 млн. броя, за които е издадено ветеринарно заключение за "годност" и протокол за "отговорно пазене". Накрая дори са застраховани от мулташката "София инс". Бизнесбанката авалира гаранция по заема, а мънитата отпуска държавната Сирбанк.

Шаранчета се оказват златни - донасят цели 4 млн. долара! А нещастните рибари, клечали край язовира, и досега проклинат късмета си.

Историята на Бизнесбанката - създаване и тайна приватизация стартира в недрата на комунизма.

Нейна основа е тогавашният Правилник за банките и тяхната "социалистическа акционерна собственост. С Постановление 19 от 19 май 1989 и Протокол 19 от 28 август 1989 на Бюрото на Министерския съвет е одобрена "Концепция за приватизация на държавните банки с 100 процента държавно участие". На 25 октомври 1989 с протоколи Х 22-79 УС на БНБ превръща клоновете си в самостоятелни банки и дава право новите трезори да продадат до 80% от акциите си. Крайният срок за преобразуването им е 30 октомври 1989 г. После е историческата дата 10 ноември.

В публикуваните части на сагата разказахме както за задигнати огромни суми, за препиране на мръсни пари, за златни "шаранчета" и сейфове със скъпоценности на секретарки, така и за политическите протекции, упражнявани в защита на това грабителство.

Обаче в Банката за земеделски кредит - БЗК, случаят е различен. За разлика от останалите трезори тя се превърна в бойно поле, на което кръстосваха шпаги и секири различните ни политически елити.

"Бандити! Мафиоти! Ще взема един автомат и ще ви избия!..." - виковете ечат по коридорите въпреки тапицирананата двойна врата на заседателната зала. Съвещава се бордът на банката - да подготви призът "Банка на годината".

БЗК бе банката, най-галена от чуждите инвеститори. Тя бе първата финансова институция с чужeстранно участие. И първата, от която то побягна като от огън.

Виден акционер стана прочутият вестникарски магнат Максуел, чиито фирми с протекцията на социалистическите правителства от 1990 г. се намърдаха с дялове в трезора. След внезапната му, неизяснена и досега смърт се разбра, че всъщност богаташът е дал за "употреба" името си, но не и парите си.

Ключов собственик на БЗК бе "неговата" "Баймекс". Островната фирма стартира навремето с 1 млн. английски лири на Стопанска банка и БИСА - индустриалната асоциация под опеката на тогавашия член на Политбюро Огнян Дойнов. Т.е. лондонските бизнесструктури си бяха чисти български държавни.

През 1990 фирмата набъбна на 2 млн. лири и съответно бе приватизирана под тезгяха. Счита се, че тази сума е била преведена от "Инко" - скандаланата фирма на научно-техническото разузнаване, около която се забърка и приватизаторът на "Биохим" Дилян Дорон. В архивите й фигурират записи за 1 млн. лири, отпуснати на фирма "Теома" на Владимир Серкеджиев в Лондон. Негова майка е Нанка Серкеджиева, станала известна с участието си в унищожаването на на архивите на тайната куминистическа полиция.

Делата на чуждоземния банков акционер "Баймекс" се движеха от мастити пълномощници на родната номенклатура - с право на глас за разлика от Ян и Кевин Максуел, синовете на покойния магнат. Това беше шефът на БЗК Янко Янев, обслужвал навремето частните червени интереси и в бейрутската "Литекс банк". Втори е Иван Грозев - политически съветник на Васил Цанов, бивш секретар на ЦК на БКП и фактически ръководител на селското стопанство у нас. И трети стана Благой Янев - син на Иван Ганев, който бе дясна ръка на Людмила Живкова като неин отговорен секретар по културата.

После в БЗК довтаса австрийската "Райфайзен", за да купи дяловете на Максуел. Тя придоби акционерно участие за близо една трета от капитала. Търпението на централноевропейските банкери стигна за късо време - без много шум ТЕ СЕ ИЗТЕГЛИХА от банката, прежалвайки загубата, за да направят свой самостоятелен клон.

От нейните авоари се захрани приятелският кръг "Орион". Сега дълговете му се водят за повече от 10 млн. долара, които надали ще се вземят обратно. Защото един от основните борчлии - фирмата "Колонел" на Ангел Василев първо бе прехвърлен на бореца Димитър Джамов, а впоследствие от него - на трети отбор "юначаги". Затова името на Ангел Василев не присъства в списъка на кредитните милионери.

Не присъстват и онези 75 млн. лева, отпуснати още преди началото на кредитната дейност на БЗК през 1990 г. по онзи благодатен курс от 3 лева за долар. С начален капитал от $ 15 млн. в гладната Луканова зима можеха да се свършат истински чудеса, надминаващи и описаните в Библията. Но с тях бяха "нахранени" само лица от кръга "Орион".

После довтасаха "Дару"-та на Атанас Тилев. Като компенсация "Орион"-ите получиха право на своя собствена банка - Орсовата. Българският политечски елит стана арбитър на сделката.

БЗК бе създадена за големи международни финансови операции, а завърши по "бай-ганьовски" с разприте на родните политически елити, написахме по-горе. Нещо подобно, но с далеч по-криминален привкус се разигра и с така наречените бутикови трезори - Частна земеделска и инвестиционна банка /ЧЗИБ/, Кристалбанк, "Славяни"...

Те бяха Не е случаен факът, че в списъците на кредитните милионери инцидентно мяркащите се имена на депутати, техни съветници, лица от изпълнителната власт и др. фигурират обикновено като борчлии точно към тези банки. Между впрочем, от онези сметки се черпеха пари и за органите на Темида.

Затова борбата за тези трезори бе от ожесточена по-ожесточена. Тя се документира с низ от противоречиви прокурорски разпореждания, с купища взаимно отричащи се съдебни решения, с заповеди на едни или други "меверейци" - според пристрастията и може би платата им. Коста Богацевски - бивш главен секретар на беровото МВР залюби след държавната работа "Клуб 777", превзел накрая Кристалбанк. Филип Филипов - бившия секретар на онази правителствена спецкомисия по оръжията се оказа в ЧЗИБ. При скандала между едни "свои" хора и още "по-своите" през 1993 г. излязоха наяве факти как ЧЗИБ е финансирала партия "Либерали" на Петко Симеонов, фондацията на Петър Дертлиев, пропрезидентски митинги в подкрепа на Желю Желев и кого ли не.

През "Кристалбанк" пък премина онзи Иван Китов от скандалната Бизнесбанка, за който писахме преди два броя. Там лобито също е ясно: от икономическото на "Мултигруп" и "Евроенерджи" до политическото на БСП и Красимир Премянов.

В "Славяни" пък се разписа депутатът Захари Захариев - шеф на фондация "Славяни", ключов фактор в българо-руската асоциация за приятелство и ПРОДЪЛЖАВАЩ да дърпа много от външнодипломатическите ни конци - поне засега.

Цялото това лобиране и финансово спонсориране не би било незаконно, ако не беше един прост проблем - то се извършваше С ПАРИТЕ НА ВЛОЖИТЕЛИТЕ, с РЕФИНАНСИРАНЕТО от други банки, от БНБ и ДСК. Още през 1993 г. закъса Кристалбанк, през същата година ЧЗИБ срещна непреодолими трудности. "Славяни" последва тази пътечка към фалита малко по-късно. Обаче и трите трезора бяха затворени ЧАК ПРЕЗ 1996 г., когато ножът на финансовата катастрофа опря до кокала.

Кристалбанк е бившата маданска банка на БНБ - т.е. трезора на полусекретното "Горубсо". Тя също е приватизирана нелегално - дори още преди 10 ноември 1989 г. После нелегално увеличава капитала си, а БНБ благосклонно разрешава погазването на закона и решението на Върховния съд.

Случайните кукли в борда й са "изчистени", докато през 1994 банката се "обзавежда" с наистина ключови фигури - може би дори истински кукловоди. Сред тях е Костадин Иванов - бивш заместник-министър на финансите в няколко комунистически правителства. На БНБ се отказва списъкът на акционерите и централните банкери преглъщат тази "подробност".

ЧЗИБ стартира по две линии - едната е чрез военните заводи "Арсенал" и бившето Главно инженерно управление - мозъчния център на спецфинансите и търговията с оръжие по времето на социализма. Другата е чрез софийското ДСК - от същото място, което захрани с пари основателите на Кредитна банка на Мултигруп, скандалната фондация "Сапио" и др. подобни структури. На барикадата в ЧЗИБ са група служители на една тайна служба, а щурмуващите я са сътрудници на друга служба.

Върхът на скандала там бяха две едновременни оспорващи се взаимно събрания на акционерите през 1993 г. Едното се проведе на стълбите, а другото - в заседателната зала. Почти трагедия стана катастрофата на един от шефовете Кирил Дунев заради необяснима повреда на "Мерцедеса" му. Почти закономерност - също така необяснимия побой над съперника му-шеф Георги Пиримов. Първият бе обвинен за изчезнали кредитни досиета на военните ни заводи и лица от родния елит, а вторият - в сътрудничество с фараона Иво Недялков и неговата пирамида "Ийст-Уест интернешънъл холдинг".

Между впрочем, част от лицата от онези два боричкащи се "борда" наскоро пак нашумяха - с Международната ортодоксална банка "Свети Никола". Там БНБ вкара квестори заради "непреодолими противоречия в ръководството". {За този скандал авторитетен столичен седмичник написа, че "две групи ченгета се карат". Може би бе съвпадение фактът, че сред квесторите на онази фалирала банка - ЧЗИБ и на тази оздравена банка - МОБ, има едни и същи лица.}

Още по-скандална е историята около "Славяни". На 11 март 1993 г. БНБ й дава лицензът в "аванс" - да й послужи за регистрация в съда, въпреки че капиталът на банката не е събран. Така с един замах първите банкери на страната се подписват под старта на тази откровена финансова пирамида. Всички мълчат, само пресата протестира - без ефект.

Веднага след това е прекратена оперативната разработка на ЦСБОП за банката, започната от бившия шеф на службата Кирил Радев. Май вече става ясно защо навремето той бе изхвърлен от там.

Може би и затова ЧЗИБ, Кристалбанк и Славяни нашумяха с участия на борчета. А когато и това не помагаше, идеха на помощ баретите и безредиците.

В "Славяни" бе борецът Георги Агафонов - съдружник на Илия Павлов от първата му кооперация - "Мултиарт". В Кристалбанк като собственик се появи борческият "Клуб 777", на когото беше отказан лиценз заради "неправомерни действия", свързани с пукотевици. В ЧЗИБ екшънът продължи с атака на баретите, с контраатака на безредиците, {с извличане на служителите за косите или пък с помощта на здрави ритници.}

"Славяни" се прочу с богата си колекция от произведения на изкуството. Засега е неизвестно как е събирана тя. Неизвестно е и как трезорът се оказа собственик на внушителни имоти по целия свят - например в Доминиканската република, граничеща с райското Караибско море.

През "Кристалбанк" и ЧЗИБ преминаха ред КРЕДИТНИ АКУЛИ. Скандалният Дончо Димитров от Бизнесблока овърша първият трезор с няколко кредита, равностойни на милиони долари. Единствен Жорж Ганчев от политиците ни призна за своята подкрепа към борчлията: "узурпира авторитета, времето и връзките ми с шефа на Балканбанк Иван Миронов, с шефа на Биохим Борис Митев и с много други за всевъзможни кредити". А навремето за тази история в тази банка, в "Балканбанк" и ред трезори бяха информирани БНБ, банковият холдинг, правителството на Виденов, вицепремиерите му, следствието, прокуратурата, президенството и кого ли не. Кредитният милионер Гриша Топалов на "Шогун комерс" дори израсна до шеф на "Кристалбанк" с одобрението на доскорошните власти и банковия надзор у нас.

В ЧЗИБ при увеличенията на капитала със заеми от други банки и ДСК на софрата се подредиха всички близки на ръководството: шуреи, секретарки, зетьове, техните роднини и дори роднините на роднините им. Банката въртеше газта, после военните ни заводи, после какво ли не. Парите се опапваха от приближените до нея.

В "Славяни" мънитата също бяха съхранени от свои хора. От 15.658 млрд. лева над половината се падат на шест фирми - от футболния клуб "Пирин" до "Евразия интернешънъл", "Макро Диген", "Демос", Софийска заложна къща, "Мирабел". Едни от тях се разследват като финансови пирамиди, в други от тях акционери са лица от политическия ни елит.

Фирмите на Агафонов, държащ банка "Славяни" са задължняли с 3.281 млрд. лева. "Клуб 777", окупирал "Кристалбанк" - с 4.387 млрд. лева. Гриша Топалов от нейния борд - с 10.243 млрд.

В ЧЗИБ банкерът Дунев се разследва за присвоени едва 280 000 долара. Сумата на отпуснатите заеми е 25.232 млрд. лева, а средното обезпечение по тях - едва 1.2%. Само скопската банка на "Мултигруп" и фалиралата още през 1992 г. Бобовдолска банка могат да издържат подобна "конкуренция".

СЛЕДВА: Аферите и незаглъхващият скандал около "Биохим" подсказват: следствието и прокуратурата са арбитър на сенчестите финанси.

Бутиковите банки, за които разказахме в миналия брой, облагодетелстваха новия политически, борчески и бизнес "елит" на страната. Но с подвизите си те не успяха да взривят финансовата система така, както го сториха големите трезори.

{Два от тях по чудо отърваха фалита. Единият бе ОББ - доскоро паралелен на Балканбанк държавен сейф на Мултигруп, раздал 100 млрд. лв. лоши кредити. Само покупката му от американската "Опънхаймер и Ко", ЕБВР и Булбанк го спаси от банкрут. Другата банка финансово пъшка и сега - "Биохим".}

"Биохим" бе финансовият "донор" на позабравената вече Г-13. Това е създадения по Берово време клуб на червените "милионери" - бивши ченгета, станали капиталисти с партийни поръчения.

{С парите на държавните банки се нароиха техните трезори. Развихри се "пир" по капиталовите и депозитните им сметки, а фалитите гърмяха като тапи шампанско - от Агробизнесбанк през ПЧБ и ТСБ до "Моллов". Изгоряха спестителите, дребните и средни фирми. Ала от операциите в онези трезори най-пострадаха ДСК, БНБ, бюджета и "Биохим"...}

В нея бе набирателната сметка на "политбанката" ЧЗИБ, за която писахме по-горе. От разходката между "Биохим" и Първа източна международна банка /ПИМБ/ на 200 млн. лв. чрез запис на заповед на финансовата къща на Моллов се пръкна едноименния му трезор. Впрочем Агнеса Илиева като негов шеф стартира от банка "Средец", която се вля в "Биохим". А Анна Събева като шеф на "Биохим" смени директорския стол там с ръководно кресло в ПИМБ.

В Биохим и ПИМБ се появи аферистът - член на Г-13 Георги Аврамов с неговата първа финансова пирамида у нас - "Лекс". Дружеството "размени" капитал с ПИМБ и продаде "капитал" на "Биохим". Хеопса изграждаше и Емил Кюлев на ТСБ - също в Г-13.

Тайната приватизация на "Биохим" през 1993 г. бе омесена от Дилян Дорон. По собствените му признания той е сред основателите на ТСБ и съдружник с арестуваните "туристи" - директори и основатели. Във фирмите на Дорон участваха пряко и косвено "величия" - от експремиера Георги Атаносов до експолитбюровецът Петко Данчев, от "Мултигруп" до звездите на "Орион". Навремето Дорон далавереше с фирма "Василка". Тя пък с разрешението на БНБ купи Кремиковската банка, родител на ПИМБ.

Многото имена, дружества, банки и скандали объркват с паяжината си. Но какафонията от названия пулсира скрита "хармония". Защото финансовите афери са с общи корени и участници - фигурите от Г-13. Тук-таме прозират кукловоди от едрата комунистическа номенклатура.

Интересите им здраво опапаха "Биохим". Дълговете на банката са 266 млрд. лв. {Само БНБ, ПЧБ и "Балканбанк" я конкурират по този показател}.

За разлика от екшъните финалът е слаб - "добрите" не побеждават. {Защо? - Въобще ги няма нито в сценария, нито в действителността. Не е известно прокуратурата да извършва някаква проверка срещу трезора.} Не е за учудване: обвиняеми по делото "Биохим" не са банкерите Митев и Събева, не са "национално отговорните" предприемачи от Г-13...

На "завет" е и Дорон - в ролята на глух и ням пред Темида. Май поведението му е шанс за оцеляване пред "съдбата". Още се помни как прокуратурата процедира по случая "Деян Добрев": арестува убийците на кредитния милиардер, после освободи убиец - основен свидетел на обвинението /!/, който отново уби, за да замете живи "аргументи"- участници в престъплението. "Делото" продължи с нови трупове. А последният мъртвец е от "злополука" - в затвора при завинтване на електрическа крушка. Ексхуминацията бе забранена и всичко се покри!

През 1990 г. 35 задгранични фирми получават валутни заеми от "Биохим". Парите не са върнати, а ИМЕНАТА ИМ НЕ СЕ СРЕЩАТ СРЕД КРЕДИТНИТЕ МИЛИОНЕРИ. Някои от тях са "Кони технолоджи" от фирмената паяжина на скандалното ДЗУ, "Булекспрес", "Фоа Гра Сен Венсан" и т.н. Балансите на банката за 1991 и 1992 г. са осчетоводени неправилно.

Как под невидимия патронаж на милиционерско-милионерския клуб Г-13 почти бе изсмукана "Биохим", разказахме по-горе. Ала единствено СЪС СКРИТАТА ОПЕКА НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЕЛИТ и по този начин със СЪДЕЙСТВИЕТО на държавните органи стана възможно разграбването не само на този трезор, но и на публичните и националните финанси.

В една от частите на поредицата вече стана дума как "социализмът" подготви за своите отбрани кадри "капитализма" в банковата сфера - с концепции за тайна приватизация, с правилници и секретни решения на правителства и БНБ.

В епохата на пазарния преход тази мръсна игра стана откровено грабителска и същевременно далеч по-рафинирана. "Истерията" около вълните на чистки и уволнения не е засегнала досега само две институции - БНБ и МФ. Може би това бе целта й - "силовите" министерства да станат безсилни, а на този фон финансовите институции необезпокоявано да създават новата сила на номенклатурната каста - чрез откраднатите пари.

Фабриката за илюзии в банковата сфера продължи да бълва пара с всички сили. Една нейна свирка са законът "Каракачанов" и списъкът на лошите кредити.

Те се превърнаха в чудесен инструмент на истината, която отглежда лъжа. Гласуваната от парламента формулировка "необслужван кредит" избърса без следа борчове за милиарди левове. На практика ако падежът на $ 1 млн. е бил например през 1994 г. и те не са били погасени въобще, то дори една просрочена вноска от далеч по-малка сума, направена през ноември или декември м.г. е достатъчна, за да сe спести публичното порицание. Така хартисаха стотици известни фирми и имена.

За длъжниците се прие "начален срок" от 1987 г., а за банките - средата на 1991 г. Защо? Укри се голямото изпомпване на ресурси от ДСК, БНБ и клоновете й за възникващия частен капитал у нас и трасфера на пари към тайните задгранични фирми.

Затова списък има, но кредитен регистър, обещан от централните банкери като готов до края на миналата година - още не. За чудене ли е тогава, че уж очистената БНБ потвърди факта на "върнатите" 547 млрд. лева от кредитни милионери. Сред най-едрите "връщачи" бяха фирмите на Мултигруп.

Мотивът е ясен - оневиняване на едрите грабители. Но истинската цел остана неизвестна - препирането на пари. Онези митични 547 млрд. са реалната 10-процентова комисионна за 5 млрд. дойчемарки мръсни мънита. "Погасяването" на лошите заеми щеше да ги аргументира и обоснове в банковата статистика и платежните баланси. Този път съвсем чисто и прозрачно за разлика от "ювелирните" операции с престрелки навремето в "Надежда" и "Белите брези".

Григор Лилов, в."Труд"

-------------------------------

_