"Честни частници" бозаят от държавата
С НАРОДНИТЕ МИЛИОНИ БЕ СЪЗДАДЕНА ПРЕСГРУПА "168 ЧАСА"
Григор ЛИЛОВ

Първият частен вестник в България и първата частна империя - пресгрупа "168 часа" заедно с първият им издател - Съюзът за стопанска инициатива на гражданите /ССИГ/ бяха заченати в могъщото и необозримо ложе на номенклатурните интереси. Те са оплетени като лабиринт. За разлика от други главоблъсканици неговият изход винаги свършва там, откъдето започва запазеният за отбрани люде вход. Затова в тази история много названия на фирми и имена на лица постоянно ще се повтарят и преплитат.
Източник на парите за новата частна империя бяха изпосталелите до край държавни финанси през 1990 г.

 Легендата
Как се става милионер? Според известния анекдот: купува се ябълка за 2 цента, излъсква се, продава се за 4 цента, с тях се купуват две ябълки, лъскат се и продават за 8 цента и накрая се ражда богатството...
В България то идва даром още в началото на бизнеса с много и лесни милиони!
"Ябълката" за медийната империя са две пишещи машини, една стая и 50 000 лева за реклама на банка "Електроника", както твърдят пресшефовете. С тези "фондове" и средства е издаден първия брой на в. "168 часа". С парите от него се финансират следващите няколко и така до безкрай.
Автентичните свидетелства за чудовищното изсмукване на средства от държавата мимикрираха в легенди. Забравени са дори първите непредпазливи хвалби на Валентин Моллов по вестниците за щедрото "спонсорство" към неговите организации. Почти героични са приказките на Петьо Блъсков за началото - за стаята, а сетне мазето, в което е чертан обликът на първия Брой. Митологията май скоро ще заговори и за землянка нейде в Балкана.
Петьо Блъсков е бил заместник-партиен секретар на ППО в тогавашния вестник "Отечествен фронт". Оттам са връзките му с Гиньо Ганев и чрез него - с "Мултигруп". Тиражирано от самата пресгрупа е доброто приятелство и ловджилъка на шефа й с Пенчо Кубадински например и сие. Неопровержим факт е, че часовите издания винаги и охотно са защищавали подобни персони. Още повече, че навремето след отстраняването на Живков лицето Блъсков призова за възраждане на  Отечествения фронт - същият онзи, който беше както предверието, така и фасадата на тоталитарния режим.

 Всъщност кой е собственикът?
Регистрациите на пресгрупата са повече от странни. Първата, сякаш по примера на "Мултигруп" е в Софийския окръжен съд, после има две в софийския градски...
Според първата публикация в "Държавен вестник" пресгрупата се представлява от Андон Николов. Той е сред първите шефове на ССИГ като заместник на Валентин Моллов. Роднините си раздадоха местата и така пребараха парата, съскаше тогава злонамерената мълва.
Може би е съвпадение, че лице със същото име е президент на фирмата "ММН", която месец май миналата година срина паметникът на културата - Софийската градска библиотека, за да строи бизнесцентър. Ала не е съвпадение, че Петьо Блъсков бе отдавнашен мераклия на сградата. Не е съвпадение, че същият Андон Николов игра на онзи първи търг за бензиностанциите, "съревновавайки" се с етрополския бизнесмен и мошеник Христо Христов. В "спора" между двамата цената бе надута до абсурд. Истински самурай, произнесе се за победителят министър Иван Пушкаров и гръмна шампанското за почерпка. Ала "самураят" не си плати, нямаше и харакири за чест, вторият класирал се също не си плати и дребната приватизация бе компрометирана още при първата й по-едра проява. {Наистина странно за човек и структура, които би трябвало да защищават интересите на дребния и среден бизнес, както се афишира навсякъде ССИГ}.
Проучат ли се съдебните документи и справките от системата "Делфи" излиза, че собственици на "168 часа ООД" са били Петьо Блъсков и Андон Николов в съотношение 60/40 дяла. Според "Държавен вестник" от декември 1991 г. собственици са онези шест лица, които се изписват под титула във вестниците: Петьо Блъсков, Радостина Константинова, Валери Найденов, Емил Петков, Владимир Райчев, Драгомир Василев. Единият от тях / но не първият/ е истинският творец на часовите издания.
Друг от така наречените "съдружници" е син на бивш директор на Българска телевизия, прибран навремето в затвора за корупция. Може би затова той се въздържаше да използва истинската си фамилия. Трети от съдружието е роднина на много едри бизнесинтереси...
Обаче според публичните изявления на Валентин Моллов фактическият собственик е той. Според документи - собственик е бил и ССИГ, т.е пак той. Според мълвата конците май дърпат едри риби - от бивши политбюровски политици до газови и такива, търсени с чували по света.
Последната новина или хипотеза в гъстата мъгла около часовите собственици е тази, че май те дори формално не са такива. От известно време "R"-знакът за запазена марка, изчезна от заглавията на техните вестници.
Твърди се, че тя може да е послужила като залог пред наша фирма, регистрирана в чужбина. Солта на подобна операция, ако е осъществена, е повече от проста: изданията могат да фалират, като оставят маса неплатени дългове и пасиви към доставчици и разпространители. Не случайно тези дългове на пресгрупата растат.
Обаче нейните активи и пазарният й дял ще се запазят. Само официално ще се смени името на притежателя. Правото на използване на запазената марка дава тази чудесна възможност да не си платиш, но въпреки това да продължиш да печатиш и печелиш.

 Назначения на щат "милионери"
Малко след старта й през април 1990 г. пресгрупата получава 2 милиона дойче марки. Този христоматиен пример за "замогване" бе цитиран дори от авторитетния чуждестранен печат в анализите му за така наречените едри предприемачи у нас.
Всъщност парите са отпуснати на едната честна дума. Думата е препотвърдена от ССИГ, която тогава е официалния издател на седмичника "168 часа". Средствата се изсипват като из рог на изобилието, докато самият съюз няма с какво да ги гарантира. Кой знае защо, неговата честна дума се приема на пълно доверие, а всички останали мераклии за частен бизнес и кандидат-милионери, макар и изпотени изпод езика, остават отрязани от кредитната софра.
Банковата говорилня осигурява далеч по-големи суми от вече цитираната. Близо 100 милиона тогавашни лева /курс 1.86 за долар по онова време/ и милиони долари вдъхват живот в началото на 1990 г. на днешната финансово-бизнес-медийна и политическа империя на Валентин Моллов. Навремето фактът е шумно оповестен от самия него, за да клъвнат на въдицата на ССИГ предприемчивите люде. Ала вместо средствата да се разпределят за създаващия се у нас частен бизнес, те се преразпределят само в някои джобове. Донор е паричната система на страната. Въпреки мораториума върху плащанията на българските дългове, за неколцината люде от ССИГ всичко по приказен път се намира.
Парите потичат отвсякъде - от старите и утвърдени банки като "Електроника" и от новосформираните като "Средец". Не е чудене, че някои техни ръководители като Агнеса Илиева после се нареждат сред шефовете на банка "Тексим", а впоследствие - на банка "Моллов". Зад кадровите въртележки се крият общите финансови интереси.
Естествено, валуто- и леводаряването става със знанието, съгласието и опеката на управляващото тогава правителство и социалистическо мнозинство. Защо?
Просто друг начин нямаше. За да се избегне рискът, заемите за прохождащия частен бизнес можеха да се отпускат само ако имат покритие с ипотека или залог. При милионните суми на кредитите и смешните тогава цени на имотите и автомобилите такъв вариант бе абсурден. Още повече, че държавата си оставаше единственият господар и стриктен контрольор на финансовата система. Най-накрая днешната корупция като лост към парите още не бе позната.
Остава другият вариант - надлежната държавна гаранция за взиманите пари. Купчина нормативни документи от онова време категорично я изискваха. Така кредитната "масовка" стана старателно избирателна спрямо лицата, които включваше в себе си и създаваше като новобогаташи. А накрая за капак дойде законът за уреждане на лошите кредити, раздадени до края на 1990 г. С него чрез механизма на поръчителството от държавните предприятия и банки частните иначе борчове бяха отписани от адресатите им и заплатени от държавата с парите на нейните данъкоплатци. Първите милиони на кредитните милионери вече не бяха дължими от тях.
... Назначения на длъжност "милионер" не фигурират открито в щатовете, освен може би в строго секретните. Парадоксално е, но все пак съществува един подобен щат. Той бе назован "лидер на политическа партия" и бе записан във ведомостта на пресгрупата. За титуляр на партия "Нова България" се водеше бивш служител на меверейските служби - преквалифициран като защитник на всякакъв частен бизнес у нас. За душевността и високото призвание на тази партия мастити "исторически размисли" на пресимператорите преляха преди месеци от страниците на "24 часа" и "168 часа". Работодателите публично обвиниха наетия от тях партиен труженик, че не работи добре и си избраха нов. Обаче за щата никой нищо не спомена.
 

СКРИТА ПРИВАТИЗАЦИЯ И НЕЧИСТИ ИНТЕРЕСИ СЪЗДАВАТ МОЩТА НА ПРЕСГРУПА "168 ЧАСА"
Вчера разказахме как ядрото, създало пресгрупа "168 часа" стартира със стотици милиони в левове и зелено през бедната и гладна 1990 година. Тези пари направиха Блъсков и сие милионери. По-нататъшната хронология на богатеенето на пресгрупата изобилства с още по-големи скандали. {Логичен техен край са готовите бетселъри в жанра "трилър".} Началото им обаче почва с класическата демагогия.

 Партийно имущество става частно...
{Добре се знае как пресгрупата обича държавната софра. Въпреки че точно тя най-яростно тръби за ограбването на държавата и приватизацията под тезгяха. Ала известно е, че гузният най-силно вика срещу "крадеца".
При старта си ССИГ и пресгрупа "168 часа" са настанени в имот на ДКМС на тогавашния булевард "Александър Стамболийски". Комсомолът, кой знае защо, не протестира. Общината също предпочита да не си събира наемът. Но това е само началото на препирането на червеното имущество, уж подлежащо на конфискация.}
"Подписаният Петьо Блъсков, в качеството си на президент на "168 часа ООД" и на основание чл.4, алинея I от Закона /за имуществата на БКП и тоталитарните организации - бел. ред./ декларирам...", пише на 17 януари 1992 г. авторът й. Следва досадно изброяване на бюра, табуретки, закачалки, радиапарат, пердета и дори кофпомпа, които "принадлежали на ЦК на ДКМС, който е ползвал помещенията преди нас". Забравен е наемът за помещенията, дължим от пресгрупата.
По-любопитни са следващите точки от декларацията - 2, 3 и т.н., както и приложените към тях документи.  "Декларацията по този пункт правя във връзка с евентуалното приложение на чл.1, ал.3 от Закона..., тъй като ми е известно, че "Совбулкооп" АД е получил горното имущество от Председателството на БДМ"/наследник на Комсомола - бел. ред./ - пише Петьо Блъсков. С договор фирмата е прехвърлила издателските права на вестник "Диалог" заедно с основни и обортни средства за 89 450.00 лева. В декларацията скромно е премълчана хартията, достатъчна за отпечатване на дебел седмичник за месеци наред. {Но хартията е "светая светих" за пресгрупата, която и сега има няколко хартиени дела със свои контрагенти.}
"Декларацията по този пункт правя във връзка с евентуалното приложение на чл.1, ал. 3 от закона..., тъй като ми е известно, че вестник "Ритъм" е бил издание на ЦК на ДКМС", сочи точка 3 от декларацията.
В точка 4 се декларира факта, "че "Автотранссервиз" е фирма на БСП". Тя и "168 часа ООД" правят дружество с ограничена отговорност "Трансвидео 168" с уставен фонд от 53 000 лева. Пресгрупата има 27 000 лева дял или над 50%, както сочи фирмено дело 7285 в Софийския градски съд. Фирмата на БСП е представила имущество за 291 632.84 лева, като получава дялово участие само за 26 000 лева. Според добре информирани лица стойността на прехвърленото имущество е много по-голяма. В него е включено цяло телевизионно студио. Цената на такива "комплекти" по света се измерва с милиони.
По разните точки от декларацията са представени заверени копия от договорите и балансите. "Известно ми е, че за вписване на неверни данни в настоящата декларация нося наказателна отговорност", уверява Петьо Блъсков.
"Уважаеми г-н Моллов, представената декларация ... се отнася само за ССИГ. Вие, като председател на ССИГ, акционер - член на управителния съвет на АД "ПЧБ" и член на управителния съвет на ООД - вестниците "168 часа" и "24 часа", сте задължен да дадете декларация за притежаваното от Вас имущество, пари, ценни книжа, валута и пр... Видно е, че финансовите средства, с които разполагат тези фирми /според декларациите/, са от един източник, поради което получените финансови резултати следва да бъдат изцяло декларирани", така реагира на 7 февруари 1992 министър Иван Костов.{"Засега оставяме посоченото от вас имущество на отговорно пазене", пише той и иронизира, че ще бъде добре съхранено като особено ценно...}

 Скритите дивиденти от народните милиони
Освен изброените суми от сделките с партийното имущество пресгрупата получава много по-големи, но фактически скрити "дивиденти".
Например как става прехвърлянето на в. "Диалог"? Бившето издание на ЦК на ДКМС с тираж от 200 000 броя през 1990 г. сякаш нарочно остава "безпризорно" след разтурването на комсомола. Веднага след това то е поето за издаване от смесеното българо-съветско предприятие "Совбулкооп".
После "Совбулкооп" се съдружава с пресгрупата, прехвърля му правата и "Диалог" е закрит. 200 000 бройки тираж умират. Решението е  антилогично и антипазарно, обаче този път целта е друга. От една страна хем се замитат следите по партийно-чужбинското родословие, а от друга - най-важната, даром се взимат помещения и хартия.
Чрез "Диалог", който наследява етажа на в. "Народна младеж" пресгрупата се намърдва в Полиграфическия комбинат. Чрез "Диалог" и огромния му тираж тя си осигурява хартиен ресурс и най-важното - официален лимит за своите вестници. Всичко това се случва в условията на остър неин дефицит, когато всеки тон се преразпределя по няколко пъти.
"Моля Ви да разпоредите прехвърлянето на лимитираната хартия на ежедневника "Диалог" от ДП "Димитър Благоев" в ИПК-София за нуждите на в. "168 часа" в съответствие с постигната договореност между Вас и главния редактор на в. "Диалог" Евгени Петров...", пише през декември 1990 г. Петьо Блъсков до началника на главно управление "Книгоиздаване и печат". Впоследствие Евгени Петров става главен редактор на новия вестник "Пари" /който иначе не се афишира като част от пресгрупата/, а съпругата му - заместник-главен редактор на в. "168 часа".
Хартията, която идва от мошеника Робърт Максуел е вторият удар на пресгрупата.{Между впрочем, "придобиването" й е поискано в официален документ и черно на бяло от "удавилия се по непредпазливост при пишкане в морето магнат", /както се кълне синът му на съдебния процес в Лондон/.} "Редакциите не бива да плащат, тъй като тя е подарена", гласи  официално писмо на Валентин Караманчев, тогава шеф  на "Българска книга и печат". Още по-любопитен е списъкът на вестниците, които са най-облагодетелстваните от подаръка. Определя го тогавашното правителство на Луканов.
Начело са 7 богоизбрани издания. Това са "Начало" на АСП, {която после политически лобира за Мултигрупата}, "България" на националистичната Отечествена партия на труда - съюзник на БСП и на "Нова България" на ССИГ, още по-националистичния вестник "Зора", "Политика" на движението за демократически социализъм в БСП, "Вечерни новини" - орган на Столичната организация на БСП. Вестникът дълго време се водеше от сегашния шеф на Комитета по пощи и далекосъобщения и член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП Любен Коларов. В тази откровено червена компания фигурира и "168 часа".
Така разказва миналото. Настоящето успешно го "преговаря": партията на ССИГ - "Нова България" се съюзи по парламентарните избори точно с Отечествената партия на труда и други подобни сателити. {След неуспеха това бе отчетено като грешка на "председателя" й, който бе сменен.}

 Who is who? /Кой какъв е?/
Защо скритата приватизация не е била разгледана и спряна овреме, могат да отговорят само Господ и мъртъвците. Покойният Илко Ескенази беше шеф на парламентарната комисия по контрол над приходите и имуществата на партиите към Великото народно събрание. Кариерата му след 10 ноември започна като юридически консултант на ССИГ. Така и завърши - като юридически съветник на свързания с неговите структури Първи черноморски инвестицонен фонд.
През юли 1991 г. депутатската комисия получи доклада за младежкото имущество. От тогава до сега за него нищо повече не се чу. Неизвестна е съдбата на банкови акции за 10 млн. лева тогавашни пари и фонд "ТНТМ" за 51.030 млн. {През 1993 г. в парламента финансовият министър Стоян Александров се разпростря широко по изпълнението на закона за имуществата на тоталитарните организации. И забрави да обели дори дума за тези пари.}
Добрият приятел на пресгрупата "Совбулкооп" не е само партийна фирма. Българо-съветското предприятие е забъркано в далеч по-тъмни интереси. Те кореспондират със секретните служби и лица, обвинени като наркотрафиканти.
"Совбулкооп" става основател на "Безконтактни и мултиплексорни вериги" ООД /"БМВ"/. Проследят ли се самите "вериги", от тъмнината изплуват брънките около другите съдружници - Министерството на вътрешните работи и "Дженерал трейдинг къмпани и сие". "Дженерал"-ът е събирателно дружество на Виктор Мартин Радев или Абдул Хамид Шамаа или кой знае как още наименуван. Всъщност "Интерпол" е най-компетентният за самоличността на лицето. Той е сред босовете на хазарта у нас преди 10 ноември и работи за Държавна сигурност и трета дирекция на "Кинтекс" - "транзит и реекспорт". Звеното бе известно с нелегалния трансфер на оръжие и психотропи /наркотични препарати/ зад граница, предизвикал навремето поредица шумни международни скандали.
Веднага след отстраняването на Живков от сцената Радев-Шамаа предлага на членове на Политбюро да му съдействат в бизнеса, "като се ангажирам да превеждам средства по посочена от вас банкова сметка", както пише сам в едно свое писмо. В непубликуваната правителствена "Бяла книга" за дейността на Държавна сигурност Радев-Шамаа е посочен за наркотрафикант. Другата фирма на Виктор Радев - "Вирад", има 50%-тно участие на "Проинвест" - също фирма на силовите министерства.
С каквито се събереш, такъв ставаш, гласи поговорката. После, естествено, ще дойдат екшъните.
СЛЕДВА: на повъхронста се защищава уж обществения интерес, в подземието пресгрупови босове въртят нефт, нечисти пари и продават националната сигурност.

БУХАЛКИ СЪПРОВОЖДАТ СЪДРУЖИЯТА НА РОДИТЕЛЯ НА ПРЕСГРУПА "168 ЧАСА"
Вече обяснихме как стартът на медийната империя и нейните инициатори бе инжектиран още навремето с много и много държавни пари. Вчера написахме как захранването със средства продължи от уж национализираното партийно имущество и с помощта на тъмни фирми и нарколица. Бухалките и смъртта са естествената среда, в която виреят подобни процеси.

  Тъмна паяжина плетат Блъскови приятели
Нечистите фирми, които като акционери в други са прехвърляли имущество и разни активи на пресгрупа "168 часа" /виж вчерашния брой/, тази година отново нашумяха. {В най-деликатната област - националната сигурност чрез секретните честоти за армията и полицията, където са оперирали "Байт-М", "Интерфорум", "Юнител ЕС" и "БМВ".
На 28 юни военното контраразузнаване обезоръжи охраната на БМВ и претършува офисът. "БМВ" е получил техниката от МВР срещу 500 долара наем заедно с честоти, за което има решение 244/2.12.93 на Комитета по пощи и далекосъобщения. Може би някога някой ще обясни каква е връзката между бивши кадри на Държавна сигурност, наркотрафиканти, прехвърляне на имущество на пресгрупата, ползване и съответно прослушване на секретните честоти на армията и полицията? В добавка "Байт-М" се оказа забъркана в престрелката между охранители в село Лехчево, която остави маса трупове след себе си... }
Добре потулено остава и убийството на сливенския кредитен мултимилионер Деян Добрев. Той загина ден преди да закупи от свое име, ала с чужди пари и за чужд интерес завод за водка. После умряха убийците му, а след това бяха гръмнати и техните убийци. Онзи завод не тръгна - стартира друг в Пловдивско, опасан с тел, огради, прожектори и охрана като концлагер. Питиетата му се кичат с името на едноименна банка, едноименна бизнесимперия и едноименен техен собственик...

 Родителят: шеф на "почтения" бизнес и връзкар с подземния свят, Валентин Моллов е родителят на пресгрупата. "Моите вестници", говори с любов той. Той е основател и шеф на ССИГ /сега почетен/, акционер и/или шеф на маса банки, фирми и други организации, баща на партия "Нова България", собственик на едноименна банка, инициатор и първи ръководител на групировката на едрия капитал "Г-13" и на какво ли не още. Това е лицето. Представителната фасада.
Зад нея е скрито подземието с нелицеприятните му тайни. Илюстрация е например нефтеното му съдружие с Иво Василев и Венцислав Стефанов. {Г-н Стефанов е съдружник в известна борческа организация. Нейни членове участваха по смъртоносната баталия около Карамански при първото му "ювелирно" задържане.
Босът й пък е в борда на най-голямата хазартна фирма у нас. Пресата твърди, че е акционер в Първа източна международна банка /ПИМБ/. Дребна подробност е, че съдружникът му Венцислав Стефанов е в петролното "Ем Еф Ай Петролиум ООД" - дъщерно на фонд "Моллов". Според данни от следствието и секретен доклад, обсъден от предишното правителство, техните приятели и хората на Карамански са влезнали в конфликт покрай охраната на ембарговите нефтокомпозиции за Сръбско. Отговорът на въпроса чии бяха те, е известен на властите у нас. Но главното достойноство на тези власти изглежда се крие в умението им да мълчат. }
Съдружникът Венцислав Стефанов също носи престижът на "едър и почтен" бизнесмен като Валентин Моллов. Донесе му го мястото в борда на ПИМБ. Другият моллов нефтосъдружник Иво Василев се намърда в шефското кресло на надзорния съвет на банката. ПИМБ бе първата финансова институция в страната, приватизирана изпод тезгяха. Там се завъртя първият скандал при увеличаването на капитала и съответно износа на милиони долари в чужбина. Последният бе с гибелта на българо-руският банкер Петър Ненков, който също бе сред ръководителите й. Откритата на дублираните от него дискети информация от унищожения му личен компютър носи направо смъртоносна информация за покупко-продажба на политици, партии и национални издания. Историята на ПИМБ е готов бестселър, който по задъхаността на сюжета слага в джоба си всеки трилър.
Това е онази банка, която получи записът на заповед за 200 млн. лева от банка "Биохим" по времето на скандалната нейна приватизация от Дилян Дорон. Със сумата оперираше финансовата къща на Валентин Моллов. Малко по-късно на бял свят се пръкна банка "Молов" с капитал 200 млн. Правя банките със свои пари, декларира собственикът й. {Институциите светкавично му повярваха както навремето през 1990 г.} Най-сетне ПИМБ всъщност е бившата Кремиковска банка. Старото й име чудесно илюстрира кои големи български комбинати са подредени по нейните рафтове.
Тогава "битката" между едни и други едри бизнесмени и предприемачи /виж бившата Г-13/ изглежда чист камуфлаж. Има само вътрешнородова конкуренция, смятат есперти. Защото при истински конфликт на интересите съдружията се разпадат, вместо да крепнат и да се множат.

 Компрометираш ли се, значи те чака успех
{Изглежда Валентин Моллов и Петьо Блъсков винаги са били "свои хора" за преименувалата се столетница. Свои дори когато са я критикували. Важен е имиджът, а създаването му изисква и жертви.} Бизнескралят и родителят на пресгрупата е преминал през школата на Държавна сигурност в Симеоново, после администрира прочутата БИСА - Българската индустриална-стопанска асоциация.
След това представлява задгранични интереси на "Булгаргеомин" - организацията, потрошила сума ти "зелено" по габонски джунгли и либийски пустини. Неразгадана засега мистерия е аферата с наскоро екстрадирания у нас неин бивш служител Пламен Кавръков, отмъкнал поне 14 млн. дойчемарки. За тази афера бе временно задържан дори шефа на "Балканбанк" Иван Миронов. На "топло" бе прибран бившия генерален директор на организация Иван Илиев. В либийската пустиня закопаната сума е значително по-голяма - около 200 млн. долара. Няма данни досега да е разпитван или поне да е привличан като свидетел по тези и други кримиистории Валентин Моллов.
Впоследствие Моллов ръководи международния отдел на "Техноимпортекспорт". Тя е организацията, чийто първи шеф Стоян Дръндаров направи една от първите приватизации под тезгяха на външнотърговско дружество и се превърна в един от първите асове на известна групировка {"Мултигруп"}. Съвсем логично бе, че Валентин Моллов стана и първи шеф на "Г-13".

 Новите далавери: държавно се купува на безценица
На 27 юли 1994 г. Ренета Инджова, изпълнителен директор на Агенцията за приватизация и Петьо Блъсков, управител на "168 часа" ООД подписват договор, който може да бъде включен в учебниците за неизгодна търговия с държавно имущество.
Ротоцехът, обособена част от ДФ "Полиграфически комбинат "Димитър Благоев-2" - София, бе спазарен за 31 млн. лв. Ротоцехът разполага със 1726 кв. м застроена и 840 кв.м. незастроена площ. Простата сметка показва, че за сделката купувачът е трябвало да плати по 12 081 лв./кв.м. Всъщност "168 часа" ООД плаща едва 20 на сто от цената в брой. На 25 август 1994 г. на пода на Софийска фондова борса е сключена сделка за 24 800 броя левови държавни дългосрочни облигации по лошите кредити. Цената им според номинала е по 1000 лева, а покупката е по 675 лв. Купувач е "168 часа" ООД. С получения сертификат фирмата заплати останалите 80 на сто от ротоцеха. Така тя си икономиса 8.06 млн.лв. от цената на обекта.
Практически той е купен за около 23 млн.лв. Средната цена излиза по 8963.37 лв. на квадрат. Полиграфическият комбинат се намира в центъра на София на бул."Цариградско шосе" 47. По това време голите парцели в същия район на столицата са търгувани на пазара за недвижими имоти по 9-10 000 лв./кв. Жилищната площ пък е вървяла между 25 000 и 33 000 лева на кв.м. Дотук е видимата част от айсберга на "раздържавяването".
Ротоцехът е самостоятелна производствена единица в комбинатската структура. В печатницата вестникарското производство е тройно осигурено с електрозахранване и двойно с вода чрез собствен водоизточник. Само за него навремето е било разрешено да се купят вестникарски машини от капиталистически страни /Швейцария, фирмата ВИФАГ/, за да има пълна гаранция за качествен печат. След покупката на цеха пресгрупата получава и машините. Тя бяха обявени за продан на нейните страници. За цената им нито навремето, нито сега държавата отвори дума.
Конкурсът за продажба е обявен от Агенцията с решение Х60-П/ от 23 юни 1994 г. Само три седмици по-късно - на 15 юли,  агенцията обявява за победител "168 часа" ООД. Учудваща е бързината при иначе безкрайно тромавото раздържавяване у нас... {Като се мотивира с прословутата наредба за информацията агенцията отказа да съобщи имало ли е или не други кандидати в конкурса.}
СЛЕДВА: пирамиди ли са "168 часа" АД и доскоро Молловата "TBS хотелс", новите борчове и новите приятели - от кабинета до далечна Америка.

 ЛЪСКАВАТА ЯБЪЛКА НА "168 ЧАСА" ОТВЪТРЕ Е МНОГО ЧЕРВИВА
Епопеята на пресгрупата изобилства с всичко - с преляти в нея стотици милиони народна пара, с прелято в нея уж национализирано имущество, с тъмни съдружия и нефтени скандали на найните родители. За резултатите вече написахме, но какъв е механизмът, по който става това?

 Бизнеспаяжина на уж противоречия лови скритите съкровени интереси
По времето на раздържавяването на полиграфическия комбинат, сегашният вицепремиер Румен Гечев бе сред надзорниците на агенцията по приватизация. Жена му работи в пресгрупата. Вестник "168 часа" пръв лансира неизвестния дотогава Румен Гечев и публикува обширните му статии. Днес от време на време го ругае. Имиджът за обективност на пресизданията изисква тези дребни жертви.
Същият Румен Гечев бе сред шефовете на Боровец. Тамошният хотел "Олимп" бе отдаден на "ТБС хотелс". В борда му участваха Валентин Моллов и Агнеса Илиева - шеф на неговата банка. Черновите на парламентарния доклад за фараоните говорят за "продуктова пирамида".
Изданията на "168 часа ООД" осигуриха информационното "покритие" на далаверата, вдигайки шум за престижа на акциите-хартийки. Малко преди парламентарното обсъждане на скандала с фараоните делът на Валентин Моллов и банката му бе "откупен" от ПЧБ и настана тишина...
Други лица бъркат надхвърлящи границите ни скандали. Например Бисер Димитров - зет на бившия главен прокурор на републиката Иван Вачков. Пламен Вачков пък е синът му - ръководил доскоро микропроцесорния комбинат в Правец. Вицепремиерът Румен Гечев пък е бил в борда на правешкото обединение. Какви невероятни случайности! Какви попадения на бизнесинтереси чрез тях!
Бисер Димитров бе обвинен за много изчезнали милиони преди 10-ти ноември, пуснат от затвора след 10-ти и отпътува за САЩ. Изненадващо забогатя. Бисер Димитров е участвал в българо-руския проект "Нева", обвързан с ДЗУ в Стара Загора.
Тази тема бе излюбената на пресгрупата. Сред автори и интервюирани основно звучаха гласовете на Бисер Димитров и Рафаел Саркисян, шефа на ДЗУ. Те "осветлиха" мистерията около тази многомиардната интрига. И двамата не само добре познаваха, но и тясно работеха с нашия консул в САЩ Лъчезар Христов.
Консулът бе официален прокурист на ДЗУ в САЩ. През това време фалираха маса свързани с проекта и ДЗУ фирми, после уж основната "Кейлок", последва я новата "ДЗУ корпорейшън", а накрая създадената "Понт периферъл" се оказа собственост на чуждестранни ръце. Заедно със съответните лицензии и патенти за новите продукти. И с милионите долари, вложени от българската държава в проекта.
Фирмите на Бисер Димитров доставяха хартия за пресгрупата. Валентин Моллов и Петьо Блъсков му гостуваха в САЩ. Бисер Димитров добре се познаваше и тясно работеше с консула Христов.
Той бе обвинен за препиране на парите на наркокартела "Кали". Когато избухна скандалът, часовите вестници веднага дадоха трибуната си на наркоконсула. А когато ситуацията припари от доказателствата пресгрупата замлъкна като посрана.
Такива са някои подробности от пейзажа. Но детайлите са характерни, твърдят негови познавачи.

 Съществува ли пълзящ банкрут?
Към дължимите от пресгрупата 59 211 050.25 лева на издателско-полиграфическия комплекс "Родина" трябва да се прибавят още много милиони. Най-простата сметка показва, че с непреведаната от тях сума при лихва от 2% месечно /сега/ върху депозитите медийните барони печелят ежемесечно от 1.2 млн. до 1.6 млн. и повече лева. С основание същите тези пари - близо 20 млн. лева годишно могат да се таксува като загуба за държавната печатница. Всъщност ощетяването й е по-голямо. Лихвите по кредити за оборотни средства за печатницата са значително по-високи от платата за вложени в банките пари.
Ако това хронично борчово "заболяване" доскоро е било далавера, днес то се превръща в пълзящ банкрут. Според експерти общите дългове на пресгрупата стряскат с размерите си.
На виенска фирма се дължат над 14 млн. лева без лихвите за доставена хартия. Други фирми водят съдебни дела с "168 часа" ООД за неизплатените им доставки. Върху многото милиони се начисляват освен редовните лихви и наказателни.
Върхът на ограбването е, че пресгрупата граби собствените си журналисти и работници. В общественото осигуряване няма сметка за удържаните от тях пари за пенсии. Осигурителните книжки на напуснали и пребиващи там не са заверени. Официалното обяснение е, че се води съдебно дело и заради загубата сега се обжалва във Върховния съд. Честните частници май също са пестили за "закуски". При персонал около 700 души, внасяли лепта от джоба си между 150 до 300 и повече лева месечно, се събират към 20 млн. годишно.

 Вашите левове - нашите лъвове
17 млн. марки струва новата печатница на пресгрупата според прпизнанията. Повече, според експертите. Обаче тя е на едноименното АД вместо ООД-то.
Защо? Защото АД може да печата акции и да баламосва шараните с тях. "Ние ще направим вашите левове лъвове" беше рекламата... Но как?
Не бе съобщен размерът на активите, с които е покрита. При капитал от 1 млн. лева хартийките бяха за 500 млн. Те са без право на глас и поименни. За примамка на наивните стойноста им се записва като валутна равностойност и така се изплаща и дивидентът - в лева по курса за деня. Той се определя едва на 6%, ако го има. Но дори курсът на долара да скочи цели 5 пъти например /на 300-350 лева/, пак доходът е по-нисък от спестовен банков влог - едва 30%. Дружеството обещава след 3-та година обратно изкупуване. Обаче колко - на всеки 5 акции само на една! Преди изтичане на 3-тата година собствениците могат да продават хартийските си единствено на определени от Съвета на директорите търговци и едва след техен отказ - на трети лица...
А за да има още пари за разни нужди, шефът на Валутното управление в БНБ Стоян Шукеров отпусна средства на банката. Тя пък даде с тях заема. Скандалът бе потулен, но огромен - УС на БНБ твърдо реши рефинансирането да става единствено с негово решение.
Наскоро поредната дължима вноска увисна. Пресгрупата няма пари. Емисарите й кръстосваха от банка на банка. В бившата "Биохим" им отказаха 2 млн. долара. Не минаха дори дни и тогавашният й зам.-шеф бе публично оплют на страниците на "168 часа". А при консолидацията остана без работа.

 Като многото пръсти на една ръка...
Връзката между ПИМБ, Тексимбанк и банка "Моллов"не бе само косвена чрез Агнеса Илиева. Тя е и пряка -  "Тексимбанк" има значителен дял в капитала на ПИМБ. В "Тексимбанк" беше набирателната сметка на пирамидата "ТБС хотелс" с участието на Моллов и неговата банка. В ПИМБ пък новият основен акционер е борческата "SIC". Която воюва с Карамански и "ВИС-2". Които навремето се сбиха и заради нефта. В търговията с който пък участваха съдружниците и фондът на Вальо Моллов. На тази връв от събития са навързани и "Белите брези". За публикация по този случай прокуратурата погна журналистка от "168 часа". Която написа, че един прокурор е бил на тайната среща в апартамента, пък той не бил. Интересно кой и най-вече защо й е подсказал тази версия, спомената в публикацията като неоспорим факт.
Шефът пък на "Тексимбанк" Георги Найденов е регистрирал "Икомев" в чужбина. "Икомев" пое нелегалният транзит на специфични стоки от трета дирекция на "Кинтекс" след шумни навремето международни скандали. В Трета дирекция се подвизаваше Виктор Радев-Шамаа. Който пък се сдружи със "Совбулкооп". Която подари вестник "Диалог" на пресгрупата. Кръгът се затваря... И така нататък, сякаш до безкрай!
Домашният скандал никога не става повод за развод, както и разиграването на интересите не проваля големия брак на действителното им съдружие.
В него пресгрупата изглежда като пръст от една и съща ръка. Пръстите й могат да се движат различно - дори един срещу друг, но само така се получава желания захват. Този захват не изпуска нищо - от дреболиите до златните ябълки.