350 мултимилионери 


350 мултимилионери са отгледани у нас, имат поне 54.7 млрд. в левове и "гущери"
Григор ЛИЛОВ

Сметката за това колко са на брой мултимилионерите у нас и с какви суми разполагат, е направена с няколко уговорки. 

Първата от тях изключва дяловите участия на самите лица или на контролираните и владени от тях фирми в банковата система на страната. Преценка за нея има - частната собственост върху трезорите днес вече надхвърля 3 милиарда лева. Но в действителност никой не знае каква е действителната й стойност. Практически тя е под номинала й заради декапитализацията и неспоменавания, но де-факто съществуващ полубанкрут. 

Така че притежаването на финансовата система не е равнозначно на истинско богатство. Обаче контролът върху нея чрез разпореждането с паричния ресурс на нацията го прави. За начина, по който се преразпределят и така изсмукват мънитата на държавата и населението, говори на последната банкова среща Венцислав Антонов. Той е един от шефовете на най-могъщата у нас Булбанк /бивша Външнотърговска/ и ръководител на Корпоративна банка. Следователно е повече от компетентен. 

Класацията на милионерите в България не би могла да бъде напълно точна и по други причини. Първата от тях е, че няма как да бъдат пресметнати имотите и имуществата на различни лица и фирми. При повече от 300 000 регистрирани еднолични търговци и дружества по Търговския закон и с фалшивите им почти винаги баланси никой не би могъл да пресметне укритите или реални парични стойности на материалните активи. Втората причина е тоталната деформация на цените на земята, машините и съоръженията и движимата и недвижима собственост. Те са плод на изкуствени оценки и на псевдопазар. 

Затова единственият показател, който може обективно да посочи колко са мултимилионерите у нас, е банковата статистика за влоговете и кредитите. Обаче техният брой не кореспондира с действителният брой на мултимилионерите у нас. В действителност цифрата е значително по-ниска от записаното във финансовата отчетност - между 3 и 4 пъти. В бизнеса е задължително една фирма или лице да имат както левова сметка, така и валутна, или по няколко от всеки вид в различни банки. Неписаното правило пък на банковата дейност гласи, че големите кредити се дават предимно на едни и същи хора. Аферата "Акрам", убития сливенски богаташ Деян Добрев, петричките нефтобосове и т.н. са популярното доказателство за това. 

Класацията през 1992 година... 

Според банковата отчетност в края на 1992 година у нас е имало около 802 депозитни сметки на фирми и лица с над 1 милион в зелено по всяка от тях. "Около", защото данните не са особено точни и понякога си противоречат. Общата сума, с която те са разполагали в левове и валута /равностойността/ е била 18 милиарда 747 милиона и 326 хиляди лева. 

Колко са били левовите милионери? 65 финансово-брокерски къщи и валутни бюра са имали средно по 42.732 милиона лева. В списъка фигурират 2 граждани с 47.759 милиона лева или средно по 23.879 милиона. Други 10 парчета са разполагали с малко под или над 10 милиона лева. 59 фирми са въртяли по 32.287 милиона лева средно всяка, а други 109 са гонили 10 милиона. Четири чуждестранни лица, които обаче не са били банки, са притежавали 379 милиона лева. Още 8 такива "субекти" са имали средно по 56.907 милиона. 

При валутата нещата не са по-различни. Цифрите кореспондират с левовите сметки. 67 финансово-брокерски къщи и бюра са "затлъстели" до средно 91 милиона. 99 частни предриемачески формации са "скътали" по около милион в зелено. Чуждестранните "доларови" лица отговарят точ в точ на левовите - 12 на брой. Търговците от тази боя са четири. 85 домакинства и граждани са спестили, може би от закуски средно по 16.626 милиона лева - равностойност на валутата им. 

Така общият брой на мултимилионерите става 624. Практически при многото им сметки те са около 150-200 единици. Те са маскирани главно като фирми и финансови институции - собственост най-много на двама до трима души. 

Според същата отчетност раздадените големи кредити - всеки над милион в зелено или негова равностойност за частните предприемачи, техните фирми и финансово-брокерски къщи и бюра са 465 на брой до края на 1992 година. Повечето са получили по два такива едри заема, а има случаи и на три-четири. 8 бележат рекорд с по 6 и 7 мощни финансови инжекции. Тук отчетността е особено объркана, особено когато разглежда кредитите по над 100 милиона лева всеки или съответната им сума в долари. Те са 286 на брой. От тях 154 трябва да се извадят, защото са дадени на вече облажили се с подобни едри пари лица. Други 9 търговци са намазали почти по 60 милиона лева всеки. 

За сравнение общо дотогава са отпуснати 77000 броя търговски кредити, от които 50 хиляди са за частно предприемачество. От тях 25 000 са до 100 000 лева и 20 000 до един милион лева /около 50 000 долара по курса тогава/. 

Валутни заеми по тогавашна левова равностойност над 130 милиона лева средно всеки са получили 5 фирми. Едно чуждестранно лице необяснимо защо е зарадвано с цели 213 милиона и 866 хиляди лева. Не се посочва дали този "божи дар" е бил в долари или дойчемарки. Други две чужди фирми са получили общо 216 милиона лева във валута. 

Ясно е като бял ден, че лъвският пай от заемния ресурс на нацията е бил съсредоточен в малко на брой ръце и глави. В случая моралът и нравствеността са без значение, стига да беше въртян добре. Обаче докато ръцете са взимали, "главите" ги е нямало съвсем. Защото на тях са записани многото и много милиарди от така наречените "лоши" кредити. Изводът е само един: мнозинството от едрите ни "бизнесмени" не стават за нищо или са най-обикновени, но смайващи с мащабите на размаха си крадци. 

... и допреди няколко месеца

Между 350-360 на брой са мултимилионерите. В техния брой не са включени борческите главатари. Известно е, че те веднага материализират в злато, коли и приказен живот заработеното с тежък и опасен труд.

Статистиката е относителна, защото за времето от 1992 година насам каквито и да е публични или официални данни напълно липсват. Но все пак някаква информация е събирана. Макар и не напълно достоверна, тя има относително представителен характер. 

Според нея левовите и валутни ВЛОГОВЕ у нас на частни фирми, финансово-брокерски къщи, наши и чужди граждани и др. - все милионери /в доларово изчисление/ са 1237 в началото на 1995 година. Общата сума е 54 милиарда и 742 милиона лева. В нея не бива да се броят изнесените в странство парички. Официално международната банкова статистика ги води на стойност 1.6 милиарда долара. От тях около 0.8 милиарда са по сметките на наши банки. Останалото е за частни предприемачи и физически лица. 

Със сигурност към тези техни международни авоари трябва да се прибавят и много по-големи по размер замаскирани суми за 2.5 - 3.5 милиарда долара. Те се водят или под шифровани сметки, или до поискване - на парола или на резиденти във финансово-данъчните райове като Люксембург, остров Ман и други блажени места за парите. 

За тези две последни години броят на новобогаташите е нараснал незначително - от около 150-200 през 1992 година на 350-360 сега. Обаче изумява направо овчарския скок в размера на парите, които въртят.

Същите тези брокерски къщи, които имаха по 42 милиона лева, сега се тупат в гърдите с по 124.770 милиона средно всяка. Още 27 техни събратя мишнават като заможни по нашите стандарти - разполагат с по около 22.7 милиона лева. При валутата стойността на авоарите зашеметява - 67 финансови вериги се радват на по 268 милиона лева в "зелено" всяка. Данните са усреднени. В действителност 4 притежават над милиард, а на дъното на класацията са 12 - всяка със скромните 70-ина милиона. 

Пак двама граждани преследват деветзначна цифра на паричното богатство. Единият е натрупал 85 милиона, другият - 47 милиона. Споменатите за 1992 г. други 10 сънародници са изпаднали от конкуренцията - задоволят се едва с 20-25 милиона. 

Търговските фирми-мултимилионери са наедряли до 185 на брой. Всяка от тях разполага средно с 94.278 милиона лева, скътани на завет. По 80 милиона равностойност са техните финикийски знаци, уважавани навсякъде по света. Четири чужбински направо ги слагат в джоба си по над четвърт милиард лева всяка. Общо 12 конгломерата, регистрирани първоначално извън България или от хора с чуждо /двойно/ гражданство въртят средно по 113 милиона, изчислени като левове. Един арабин с постоянно българско местожителство от петилетки насам е забогатял с 64.412 милиона.

При кредитите ситуацията е заприличала на катастрофално скъсване на язовирен бент. Парите са се изляли като потоп и отишли неизвестно къде. Сумата надминава 90 милиарда лева. Отпусната на заем валута е повече от 700 милиона долара. Според достоверни източници над половината от раздаденото на ангро трябва да се пише бегало. На финала са го прибрали същите лица и фирми, които се фукляват с едри и съвсем едри свои сметки. 

Най-големите кредити - стомилионни и нагоре, гонят вече 500 броя. Рекордьорът сред тях е заем за 800 милиона лева. Други 24 парични субсидии са за по 200 и повече милиона. 

Известните и неизвестни имена 

Най-любопитното в класацията на мултимилионерите у нас е гъстата мъгла, спусната над парите им. Парадоксален е фактът, че някои от тях въртят активи за десетки и десетки милиарди левове - един 20 милиарда, друг - 45, трети - над 70. Обаче кой знае защо личното им богатство се измерва най-много с 10-15 милиона долара въпреки контролни пакети в десетките компании, които притежават. 

Начело в топ-листата са членовете на разпадналата се Г-13. Относително най-заможни сред тях са Илия Павлов, Борислав Дионисиев, Валентин Моллов. Най-беден е Георги Аврамов - шеф на сгромолясалата се "Лекс". Предполага се, че авоарите им /без имоти и др./ варират от 3 милиона до 17 милиона долара. За повечето от тях стартът в бизнеса е като царски подарък - масирани кредити без никакви обезпечения. 

Някои неизвестни за публиката имена слагат в джоба си маститите бизнесмени. Такива са например Веселин Павлов, Петър Ненков, Иван Китов, Сам Трендов, Марио Стоичков, Юлиан Алексов, Валери Станишев, чл.-кор. Иван Тагалов, Халис Окан... Предполага се, че личното им богатство не отстъпва, а дори и превъзхожда по размер това на аристократите от "Г-13". Основата е положена при едни от съучастия и дялове в наши дружества зад граница, а при други - от добро боравене с финансови активи. Имената пък на трети се свързват с фиктивни залози по кредити или с най-шумните скандали за последните няколко години. Например нашумялата през 1992 година със зърнената си афера фирма "МИТ 87" на някой си Ваньо Митков в действителност е собственост на един от тези видни бизнесмени. Наскоро на откриването на неин животновъден комплекс в Странджа гостуваха Благовест Сендов и Румен Гечев.

В галерията на милионерите се нареждат бивши директори на външнотърговски централи като Витанов на "Изотимпекс", Недев на "Индустриалимпорт", Белов на "Химимпорт", Стоян Дръндаров на "Техноимпортекспорт", Кънчев на "Инфлот"... 

Богатството идва от скрита приватизация и преливане на средства. 

Например Витанов закупува 2-фамилна къща в Ню-Джърси, апартамент в Торонто, сграда в Лондон, финансира яко фалиралата по-късно "Джес Еър" и т.н. 

Твърди се, че Александър Мирчев на "Булгарплодекспрот" има хотел в Гърция.

Недко Недев на "Индустриалимпорт" е закупил жилище в Париж, 

Стамен Петров на скандалната "Инко" разполага с имоти в Германия и Франция.

Кънчев на "Инфлот" - с недвижима собственост в Белгия и т.н.

Чрез "Корпег" - Франкфурт на Майн се разпределят 1.2 млн. долара за "Джес еър", а чрез "Изотимпекс - представителство в Куала Лампур - 1.8 млн. долара, прехвърлени в Сингапур от сметките в "Електроника" и "Стройбанк" с помощта на Иван доцев - бивш от службите, а сега бизнесмен във Виена. Третият банков център е "Изотрон" в Джърси - Англия, регистрирано от тогавашния служител на "Изотимпекс" Владимир Костадинов. Около 0.6 млн. то превежда по нареждане на Витанов за нови дружества - в ИСпания са "Изотимпекс-Иберика" и "Изотроник", в Белград са "ГМ-импекс" и 0.2 млн. долара за дялово участие в Пежо -Париж. След като се завръща костадинов, подстванео лице - англичанин завежда дело за възстановяване на отпуснатите средства с лихвата общо за 0.74 млн. долара. Спечелва го и кралският съд налага запор върху имуществото на "Изотимпекс" в Лондон. 

Втората генерация сред мултимилионерите е тази на сериозните далавераджии. Първенците сред тях са трима - Иво Недялков, Дилян Дорон, Красимира Данаилова. Общото е, че са замесени в банкови афери или са "заработили" парите си от наивни вложители. Иво Недялков от "Ийст-Уест" е отмъкнал около 1.9 милиарда лева /над 30 млн. долара/, Дилян Дорон със сигурност е прибрал поне 30 милиона долара и над 40 милиона марки. Красимира Данаилова стана известна с имотите си за 1.5 милиарда лева и поне 2.5 милиарда от една от срутилите се варненски пирамиди. Предполага се обаче, че "официализираните" титуляри на фантастичните сметки всъщност имат по 100-200 хиляди долара за награда, а зад паравана им се крият други лица.

Третата категория са откровените мошеници. Животът им е като пътя на метеор - блясва вълшебно и изгаря, без да остави следа - и на земята, и по наличностите на тяхно име в трезорите. Такъв бе убитият сливенски бизнесмен Деян Добрев - бивш затворник. Неговият холдинг и рояк лични фирми бяха получили официално /според съдебното разследване/ близо 40 млн. лева кредити, неофициално /според публикации в печата/ - над 300 милиона, и в действителност /банкови извлечения от сметки/ - почти 500 милиона.

Призът за отличник обаче заслужава 63-годишният Васил Миронов. Рецидивистът с 6 присъди и незавършено средно образование омете над 2 милиарда лева от търговия с работни облекла на неговата фирма "Агромодел 2000". Изтъргувал е фиктивни дрехи над 70 милиона чифта. Доказаните от полицията щети са за повече от 450 милиона лева. Делото се точи и краят му не се вижда. Знайно е, че човекът е на възраст и с разхлопано здраве. С еднократен удар снабдителят от МНО Илия Кутев прибра над 200 милиона от търговия със спецоръжия, представяйки се за заместник-министър. Някой отгоре е наредил да се отпуснат паричките от "баламите" - шефове на държавни фирми, твърдят разполагащи с документи и ценещи анонимността лица.

Сред относително богатите у нас са петролните босове. Те са както шефове на големи конгломерати, така и еднолични търговци - прикритие за тъмни сделки на други величия. Оборотите им се измерват с миларди, а личното им богатство е средно около милион, пресметнато в зелено. Петричките милионери, плевенския Христомир Христов-Манеца и др. са част от образите в тази галерия. Лидерът е Иван Ангелов - шеф на пловдивската "Аеротурс", играла активно по изчезналия нефтозаем от Световната банка. 

В началото и края на класацията по богатство са политиците и управниците. Най-едрата номенклатура до 10 ноември слага в джоба си всеки новоизпечен нашенски мултимилонер. Влоговете им са главно в люксембургски и по-рядко в швейцарски банки. По 100-200 хиляди долари са скътали рояк ексминистри и техни заместници. Бивши и настоящи депутати ги конкурират.

1994

90.2/0.681

1992 година и 1994 година

д е п о з и т и 

6261075000+12486251000=18 747 326 000*2.92=54 742 191 920.00

ЛЕВОВЕ 

92+12+168+12+1=285

2777631000+204739000+47759000+110956000+1904945000+784987000+379454000+45526000+5078000=

6 261 075 000*2.92=18 282 339 000.00

ВАЛУТА 

112+97+264+25+8+11=517

6153006000+352543000+1413280000+81182000+2715783000+1058369000+
467051000+86633000+76375000+27981000+22059000+31989000=

12 486 251 000*2.92=36 459 852 920.00

к р е д и т и

ЛЕВОВЕ

77+9+278+1+5=370

2294034000+538375000+1614065000/?/+57680000+112693000=4 616 847 000, А РЕАЛНО 25.8+тази сума 

ВАЛУТА 

46+33+5+4+1+6=95

692459000+1555919000+672671000+50437000+213866000+104659000+217715000=3 507 726 000

ЛЕВОВЕ НАД 10, 5-10, 

------------------------------

ФБК и валутни бюра 65+27=92

2777631000/65=42732784.62*2.92=124 779 731.09

204739000/27=7782925.93*2.92=22 726 143.72

Дом.и граждани 2+10=12

47759000/2=23879500*2.92=69 728 140.00

110956000/10=11095600*2.92=32 399 152.00

Търговски частни фирми 109+59=168

1904945000/59=32287203.39*2.92=94 278 633.90

784987000/109=7201715.60*2.92=21 029 009.55

Чужди лица - фин инст без банки 4+8=12 

379454000/4=94863500*2.92=277 001 420.00

45526000/8=5690750*2.92=16 616 990.00

Чужди лица - търговци 1 =1

5078000/1=5078000*2.92=14 827 760.00

ВАЛУТА НАД 10 МЛН. ЛВ, 5-10

------------------------------------

ФБК и валутни бюра 67+45=112

6153006000/67=91835910.45*2.92=268 160 858.51

352543000/45=7834288.89*2.92=22 876 123.56

Дом.и граждани 85+12=97

1413280000/85=16626823.53*2.92=48 550 324.71 ?

81182000/12=6765166.67*2.92=19 754 286.68

Търговски частни фирми 165+99=264

2715783000/99=27432151.52*2.92=80 101 882.44

1058369000/165=6414357.58*2.92=18 729 924.13

Чужди лица - фин инст без банки 12+13=25

467051000/12=38920916.67*2.92=113 649 076.68

86633000/13=6664076.92*2.92=19 459 104.61

Чужди лица - търговци 4+4=8

76375000/4=19093750*2.92=55 753 750.00

27981000/4=6995250*2.92=20 426 130.00

Чужди лица-граждани 1+10=11

22059000/1=22059000*2.92=64 412 280.00

31989000/10=3198900*2.92=9 340 788.00

КРЕДИТИ РАЗДАДЕНИ 

Л Е В О В Е 

иначе 25 и 20 000 респективно до 100 000 и 1 млн. лв. /т.е. 50 000 долара максимум/

ЧАСТНИ ТЪРГОВЦИ от 20-50, 50-100 млн., над 100 млн. от общо 47790 кредити за 20 194 208 000 77+9+278=364

2294034000/77=29 792 649.35

538375000/9=59 819 444.44

1614065000/278= 5 805 989.21 /???/ над 100 млн.

ЧУЖДЕСТРАННИ ЛИЦА - ТЪРГОВЦИ

57680000/1=57 680 000

ФБК И ДРУГИ 

112693000/5=22 538 600

В А Л У Т А 20-50, 50-100, над 100

частни търговци 46+33+5+4+1+6=95

692459000/46=15 053 456.5 /от 20 до 50 млн.?/

1555919000/33=47 149 060.61 а е за 50-100 млн?

672671000/5=134 534 200

ФБК и други 1+3=4

3 над 50 млн, 1 за 20-50 млн., но е 50 437 000

Чужди лица - ФБК ? 1=1

?*213 866 000 /от 50 до 100 млн./

Чужди лица - търговци 2+4=6

104659000/4=26 164 750

217715000/2=108 857 500

28.02.95 ШУМЕН Пламен ГЕОРГИЕВ На 110 млн. лева е набъбнал борчът към ПЧБ на Гриша Топалов, президент на частната фирма "Шогун Комерс". На 27 май миналата година той теглил 70 милиона кредит от Шуменският клон на банката, за който е натрупал вече лихва над 38 млн. лева. На поканата на директора на шуменският клон на Първа частна банка, Живко Узунов да започне да погасява взетият заем, "Шогунът" не се отзовал. В районният съд била внесена молба, от банкера и на 20 февруари бил издаден изпълнителен лист от съдията за разпродажба на ипотекираните имоти. Срещу кредита Гриша Топалов заложил недвижима собственост в Шумен и Нови пазар, в селата Мадара, Ивански и Радко Димитриево. На 9 март е насрочено делото в Шуменският Окръжен съд срещу задлъжнялата фирма, която преди две години им взела хладилници от варненския кооперативен съюз, но не е заплатила над 10 млн. лева за получената стока. Варненци настояват "Шогун Комерс" да бъде обявена в неплатежоспособност. 

Русенския бизнесмен Илия Илиев - "Ирис 92" и "Илиев-Стоянова" за над 2 милиарда лева. задължения към банките - 270 милиона, но май главница само. Петролбен терминал, ро-ро пристанище, два винзавода, имоти в германското пристанище Дегендорф. Нашумя с кораба, поръчан в Русенската корабостроителница, после заложен, после купен обратно от русенската корабостроителница, затънала с над 0.5 млрд. 

Евтим Пандев - ДЗУ. Чужд гражданин. Над 30 млн. долара. 

Илия Кузманов Кутев - гл. спец. в МНО - зам.министър с над 200 милиона. 

Петър Ненков Дума - 15.05.Петър Ненков е вицепрезидент на Първа руска банка в Москва, шеф на "Ей-Си-Джи", на виенската Група за алтернативна координация. Ей-Си-Джи дължи 8 млн. долара на Булгартабак. На 18.11.92 като шеф на виенската фирма сключва договор за износ на цигари в Русия за 140 млн. долара. Гарант става ПИМБ - револвираща гаранция. Изнасят цигари за 21.805ъ млн. долара и плащат само 11.117 млн. Булгартабак спира доставките. Гаранцията от ПИМБ е дадена, докато Ненков е бил акционер там, а после той продава дела си и излиза от банката. Няколко месеца по-късно, през 1993 начмалото е открита Първа руска банка. Края на 12.94: "Ей-Си-Джи" с гарант ПИМБ дължи 8.3 млн. долара, но била регистрирана във Виена и съдебната такса е 20 млн. долара, зотава не се съди. "Хелиос" дължи 4 млн. долара. 

24.10.94 - бившият шеф на "Инсист" Владимир Милев се обръща с докладна към Рената Инджова. С преобразуването на "Инсист" се прикриват злоупотреби за 17 млн. долара. Виж "Демокрация" от 8.12.94

На 20.10.94 Върховният съд отменя ликвидацията на "Изотимпекс" от Софийски градски, взето на 24.11.93 под натиска на кредиторите: БВТБ за 145 млн. лева /дрпужеството било гарант на заема от нея за "Джес еър" от 0.5 млн. долара и 59 млн. лв/ - май отеглила искането си, "Информационни носители" - Пазарджик и лондонската "Имиджис уърдс", на която дължи 400 млн. долара. 

Витанов от "Изотимпекс" купува 2-фамилна къща в Ню-Джърси, апартамент в Торонто, сграда в Лондон, Александър Мирчев на "Булгарплодекпрот" - хотел в Гърция, Недко Недев на "Индустриалимпорт" - жилище в париж, Стамен Петров на "Инко" - в Германия и Франция., Кънчев на "Инфлот" - недвижима собственост в Белгия и т.н. Чрез "Корпег" - Франкфурт на Майн се разпределят 1.2 млн. долара за "Джес еър", а чрез "Изотимпекс - представителство в Куала Лампур - 1.8 млн. долара, прехвърлени в сингаруп от сметките в "Електроника" и "Стройбанк" с помощта на Иван Доцев - бивш от службите, а сега бизнесмен във Виена. 

Третият банков център е "Изотрон" в Джърси - Англия, регистрирано от тогавашния служител на "Изотимпекс" Владимир Ккостадинов. Около 0.6 млн. то превежда по нареждане на Витанов за нови дружества - в ИСпания са "Изотимпекс-Иберика" и "Изотроник", в белград са "ГМ-импекс" и 0.2 млн. долара за дялово участие в Пежо -Париж. След като се завръща костадинов, подстванео лице - англичанин завежда дело за възстановяване на отпуснатите средства с лихвата общо за 0.74 млн. долара. Спечелва го и кралският съд налага запор върху имуществото на "Изотимпекс" в Лондон. На 1.07.94 - пресконференция на "Екогласност" и Сугарев за "Изотимпекс" - дългове към банките за 319.903 млн. лева и над 3 млн. долара. Направили са 16 задгранични дружества до началото на 92, като процесът започва от 1987 г. дадени са им 1.7 млн. долара. Освен това има 25-ООД-та през 90-91 праявени като холдингова структура /бившите кантори/. Банковите центрове за управление на парите са "Корпег" - Германия /роена от първото роене на Корпекс-САЩ/ и +"Москоу народни банк - Сингапур. Подобна роля изпълнява "Изотрон" на остров Джърси. По сметки на "Изотимпекс" са преведени от Куала Лампур и Сингапур 1.8 млн. дожлара. Витанов е дал през 90 150 000 марки на частната фирма "Ла Грота" в Берлин, превел на "Корпег" 87 000 долара, 5 млн. нлева на "Мина интернешънъл" за закупуване на мотокари, а път тя купила 270 000 долара и ги превела на "Корпег", пък той на "Дженс еър". За "Джес еър"са дадени 4.5 млн. долара и 3 млн. лева. 

От един и същи клон на софийската ДСК са теглени кредити от 3 фирми на "Мултито" и "Сапио". Сапио - 26 млн. на 4.11.91 /10.94 - Ясен Златков е в неизвестност/, а през декември 91: "Интерстийл" - 75 млн. - досие 530/153, "Бартекс" - 50 млн., досие 530/156 и "Мултиинтернешънъл" - 50 млн., досие 530/155. Заемите са без обезпечения. И други фирми са теглбили средства. С тези пари са купувани долари от ГИУ и правени банки. 

09.94 - акционерно събрание. "Минералбанк" излиза от задграничните си дружества. "Рьоперверк" в Германия е в несъстоятелност за 20 млн. марки от 91. Банката е била ограничено отговорен съдружник с 19 млн. марки в него, а неограничено е било ООД на Саом Трендов - сега собственик на смесена фирма "Минтех". Загубите за банката са около 100 млн. марки. Имат от 93 вложения за 60 млн. лева в акции на "Туристспортбанк" и "Тексим". 

Марио Стоичков - Йеменската афера и макдонската. Тук е и далаверата с албанската сделка, когато изчезнали 6 ТИР-а с оръжие в Македония. Чрез "интерпол" се издирва Марио Стоичков - шеф на "Видеомакс", замесена в далаверата. загубите са около 670 000 долара - дългове на МО към "Пима" - Монтана и "Дунарит" - русе. 

ТБ Добрич дала 15 млн. на "Минтекс корпорейшън" на Сам Ттрендов през 90 г. Шеф тогава на банката - Васил Русев. С тези пари Трендов купува долари от "Арсенал" и ДЗУ и ги изнася в чужбина. Кредитът към ТБ-Добрич не е върнат. По същия начин дал 35 млн. на фирмата на сина си Галакси, които също били обърнати в долари. 

Демокрация - 12.05.95 2.628 млрд. дължи Христо Александров на пловдивската община. Сумата е за наем на "Юнион Алком" - сграда в центъра. Той води списъка на некоректните длъжници, даден на кмета Гарабед Томасян от "Пловдивинвест ЕАД". Не е внесъл нито стотинка за купения хлебозавод 2 от "Финком ООД". Клон на софийска банка го е предупредил, че ще чака най-много до юни 40 млн., които му дал за покупка на китайското посолбство в СДофия. "Телерпрес" не е превел нито стотинка от 10 млн. на Пловдивския РТЦ за съвместното предаване "добро утро, Тракия"

Плевенския бизнесмен Христомир Христов-Манеца с над 100 млн. С фиктивни фирми. 

Откраднатите на 7-8.03.95 5 ТИР с цигари от безмитна зона-Бургас са намерени на 9.03. в Шуменско. Купувач от Хасковската тютюнева фабрика - руска фирма "Чингил" АД в Москва. Неин представител у нас е 27 или 34 год. Георги Желязков-Кройфа от Стара Загора. Държи ротативки по южното море. В последните месеци - от декември "реекспортирал" 50 ТИР с цигари за ОНД - вероятно останали у нас - печалба 2 млрд. лв. Твърди се, че митническите документи са фалшиви. Пълномощното му на "Читгли" от районния съд в Тетевен е фалшиво според "Стандарт". Желяков е президент на българо-украинската фирма "Верея-комерс" /вж. наркотик!/лятото на 93 Старозагорски камион с 5 тона суров опиум бил задържан на украински граничен пункт. Заявител на товара била частната софийска фирма "Експрес Транс информация", а собствеността - на "Фармахим". Камионът е осигурен от верея-автотранспрот, Стара Загора за козметични средства. За "Ифата" имало разрешение от МНЗ и службата по наркотици, обаче нямало разрешително за преминаване през Украйна. 

На 26.12.94 в САЩ избягва пловдивчанката Василка Домбова заедно със семейството си. Собственик на финансово-брокерска къща и верига валутни бюра. Отмъкнала 10.5 млн. долара. ВИС-1 също е била завлечена, но се компенсирала с двата й джипа.

"Василка" имала 64 на сто от акциите в банка "Кремиковци" - Първа източна международна банка на стойност 7 милиона и 80 хиляди лева. На 10 март 1992г. те са прехвърлени на фирма "Ахилес" от София и студентска кооперация "Трейдикооп" - Пловдив. Но преди това са предлагани като гаранция за взимане на кредити от ПИМБ за 80 милиона с лихвите и от ПЧБ за 20 милиона заем. Със съдебно решение от 16 март 1992г. ПИМБ налага запор върху сметките на "Василка" и акциите /според президента Горан Горанов/. Сега ПИМБ отказва на двете фирми да ги впише в списъка на акционерите. Има решение за увеличение на основният капитал на 200 милиона - трети състав на Софийския градски съд от 4 март 1992г. Но няма съгласие на БНБ. Президент на банката е Горан Горанов.

Печалбата е 46 млн. за 1991 г. Председател на надзорния съвет е Николай Златев. При преригистрацията на банката "Василка" взела акциите по 1000 лева и не върнала старите акции по 100 лева. Срещу старите книжа получила заем от 20 милиона лева от Първа частна банка и взела кредит от 50 милиона от свойта банка, като използувала вече подменените акции. За да върне дълговете си, се опитала да продаде акциите си от банка "Кремиковци", но срещу джиросване от Първа частна банка две наши фирми получили купчина хартия. Капиталът на Първа източна банка вече е 94 милиона и "Василка" не е основен акционер, защото е била такава при капитал от 11 милиона. Частният капитал е 75% в банката. 

На общото събрание на акционерите на ПИМБ представителят на "Василка" Светослав Лазаров призна, че кредитите от ПИМБ и ПЧБ са предепозирани в чужбина /Т - 27.03./. Общото събрание на акционерите възложи на ПИМБ да заведе дело срещу "Василка" за просрочените кредити и да търси гаранции за погасяването им. При това фирмата още държи контролния пакет акции, тъй като решението за увеличаване на уставния фонд на 200 милиона още не е публикувано в "Държавен вестник" /6.04.92г./.

"Василка" навремето взела 300 000 лева от банка "Електроника". После още 1.2 млн. долара, които не върнала. /през 1990 г. "василка" взима 64.3% от акциите, а после собстевникът на фирмата Юлиан Алексов с кредити от банката забягва в чужбина./. 

"Минералбанк" е подала на 28 май 1992 г. искова молба за близо 60 милиона лева срещу Търговска банка - Пловдив. Тази банка е дала на 25 февруари 1991г. едномесечен кредит от 50 милиона на еднолична фирма ГЕМ СЕТ-6 от Раковски с председател Георги Спасов Йовчев за производство на гъши дроб и месо. Кредитът е едномесечен, с писмена гаранция от клона на "Минералбанк" в Пловдив - директора му бивш вече Андрей Нещеров. С парите Йовчев върнал друг дълг към ТБ "Пловдив" за 10 млн. Останалите пари внесъл в ПЧБ и обърнал в долари. /твърди се, че изтеглил 500 000 долара на ръка/. Кредитът не е бил погасен и "Минералбанк" се опитва да си върне парите, защото те са изтеглени от пловдивската банка на 30 май 1991г. чрез дебитно авизо / с лихвите 54 млн./. Но на 10 април 1992г. софийската банка обявила гаранцията за нищожна и отправила иск за 59 995 352 лева. Затъването на фирмата станало, след като "Минералбанк" се съгласила да включи в договора и други дейности. Част от парите длъжникът иползувал за подсилване на акционерното си участие в "Агробизнесбанк", като сега тези акции са собственост на финансово-брокерската къща - Пловдив. Основен неин акционер е Петър Нейков, който е шеф на "Банксервиз Юг". Други акционери са Венци Йосифов, Валентин Моллов и други, свързани с ССИГ. Има дружество "Юг-ООД", което издава седмичник "Паралел 42" в сградата на "банксервиз-Юг" и с негова техника. Всъщност Нейков е основен акционер на вестника. Освен това Йовчев се сдружава с "Росикс", която обръща 43 милиона долара и внася корейски автомобили. Налице е люботипно писмо на А.Нещеров, с което банката се задължава да изплати 1% комисионна на Георги Йовчев за това, че му е осигурила кредит. /!/ Според осведомени лица длъжникът е един от най-големите акционери и член на директорски съвет на местна банка в Пловдив. "Минералбанк" е прибрала лихви за 91 и 92 г. за над 7,5 млн. лв. Самата фирма чрез българо-английската "Росикс" внася товарни автомобили от Корея. Наскоро Георги Йовчев организирал за 40 000 личен прием на Иван Костов във "Филипопол". От 20 юли 1992 г. има джентълменско споразумение между Александър Джеров и Васил Гоцев да станат адвокати на ТБ "Пловдив" по делото. Сумата в края на октомври с лихвите достига вече 70 млн. Инспекторът от ТБ "Пловдив" е в затвора по други дела. Самият Йовчев е само свидетел по делото между двете банки.

Аеротурс - Иван Ангелов от Пловдив. Д-3.08.92: Само за 2 месеца от сделки с петрол президентът на "Аеротурист" Иван Ангелов е реализирал 150 млн. печалба. Ударът е с преференциите на "Свети Панталеймон", на която той дължи 432 млн. Материалите са на детективското бюро "Щит и меч" и са предадени в Пловдивската районна прокуратура. Ангелов е бил акционер на Първа източна международна банка, от която на 29 юли 1992г. е изтеглил 10 млн. долара.

ЕТ "Мариус Маринов"

По изпълнително дело 20/74 от 1992 г. първи районен софийски съд налага запор върху всички вземания на фирмата "Сиджи Бългериън инженеринг". Това става по искане на фондация "Еврика", защото фирмата й дължи ни повече, ни по-малко, а точно 994 000 долара! По сегашния курс на валутата това прави около 22 милиона лева. 

Благотворителната организация, наследила комсомолското движение за техническо и научно творчество на младежта, неочаквано се оказва изключително богата. В края на 1990 г. тя е предоставила тази скромна сума на отговорно пазене във фирмата. Според добре запознати със случая лица сделката е част от брилянтен низ подобни финансови операции. 

Те твърдят, че "пазачите" са плащали между 6 и 8 процента лихва за удоволствието да перат и въртят мръсни пари. Без да са банка, без да гарантират с някакво покритие или ипотека дължимото. После парите са се изпарявали в неизвестността на чуждестранните банкови сейфове, чийто основно достойнство е мълчанието. 

Гешефтите са останали абсолютно неизвестни за данъчните и контролни цербери на министър Костов. За разкриването им не е помогнала дори направената инвентаризация на партийните, комсомолски и други обществени и отечественофронтовски мъгливи фондове. А иначе финансовият ни гений се кълне, че при него няма скрито-покрито. 

Налице са всички основания да се предполага, че по този начин от лапите на закона за отнемане на имуществото на БСП и сателитните й организации се отплавали в неизвестна посока значими суми. Още по-странно е, че вместо държавата и респективно Министерството на финансите да потърси дирите на парите, с това се занимава съдът по иск на "Ерика". Ако в сметките на "Сиджи" бъдат намерени левчета и делото се спечели от комсомолците, преименували се сега в благотворители, в хазната няма да постъпи нито цент. 

Но едва ли! Собственикът Джафранко Риццарди своевременно се е отеглил в чужбина, вероятно в родната си Италия, а българският му ортак Валери Станишев съвсем законно ще си измие ръцете. В букета от фирми на "Сиджи" - "Сиджи божур", "Сиджи Еър Карго" и "Сиджи Лат" е бъркала същата ръка, която е заграбила укритите от държавата долари на "Еврика". Сметките на дъщерните организации са на "червено" и прекарани служители се чудят как да си вземат дължимото. 

Възниква и друг комплициран въпрос. Според компетентни юристи искът на "Еврика" към "Сиджи"е удобен претекст, с който ще се заличат следите от изнесените в чужбина долари. Още на 26 септември 1990г. с разрешително 444852 на Българска външнотърговска банка фирмата изнесе в куфарче 1 милион 529 хиляди и 800 долара в брой. Те бяха внесени в "Райфайзенцентралбанк" - Виена. Впоследствие далаверата беше повторена и дори потретена. 

Тези милиони долари не са ли също от тайните фондове на "Еврика", оставени на "отговорно пазене"? Легализирани навремето официално, а днес поради липсата на такава възможност просто "откраднати"...

"Демокрация" - 26.10.1992Г.: С решение 36/19.06.1989г. ЦК на ДКМС разпорежда свободните средства по фонд ТНТМ да се използуват за покупка на акции, кредити за иновации и депозиране на средства за бъдещата фондация "Еврика". Същата година през юни и юли са преведени за тази цел - акции 10 млн. лева в "Минералбанк". Това нарушава член 5 от Наредбата на ДКИТ. През декември в банката са 5 млн. за младежки иновации и с решение на Бюрото на ЦК на ДКМС от 21 февруари 1990г. сувмата е представена за фондация "Еврика". На фирма "Инфраком" се дават 3 милиона, на фирма "Елкомс" в тетевен 742 000. На 27 юни 1989г. между "Минералбанк", ЦК на ДКМС и Републикански съвет за ТНТМ се уреждат формалностите по депозирането на 40 млн. лева за бъдещата фондация "Еврика". До 30.09.1990г. със средствата на фонд ТНТМ се разпорежда Владимир Велев. От тези 40 млн. към "Балканбанк" отиват 1,6 млн., към Стопанска - 7 млн., към БНБ - 3 млн., към клуб "Космос" - 17 млн., към БЗК - 5 млн. Образуват се 74 фирми с тези средства. "Орион" в Добрич с уставен фонд 1,1 млн. и Цветан Чернев, "Метаком" в Ботунец с 1,5 млн. и Валери Митков, "Интелект" в Бургас с 1.05 млн. и Пламен Недков, "Еврика компютър инженеринг" в Банкя с 1 млн. и Евгени Блажев. 

"Труд" - 9.03.1993 г.: 2 162 000 долара е получила само през 1991 г. фирма "Сиджи България инженеринг" от банка "Електроника", като парите са изтекли от страната, част от тях по сметката на съпругата на фирмаджията. В договора за кредит основание бил договор на "Сиджи Ер Карго" за закупуване на самолет. Гаранция били активите на "Сиджи". През 1990 г. подаръкът от 1 000 000 долара от "Еврика" за съхрание - как става /в ръководния съвет на фондацията са Александър черпоков, Ико Ескенази и др./. По същото време от касата на "Еврика" изтичат 1.5 млн. долара в авоарите на "Минтех", още 1 млн. - на други фирми за съхранение. Краят на делото на фондацията срещу "Сиджи" за парите не се вижда. 

Пламен Иванов Атанасов, президент на ЕФ "Атанасов-Медо" плаща с фалшиви чекове. На 8 май от КФ "ПАТ" - Сливен за 26 млн. лева, на 11 май от "Контилинкс ООД" - София за 26 млн. лева. На 28.09. ТБ-Плевен установява, че няма покритие по чековете - само 13 млн. Теглил е от ПЧБ-Ловеч, Благоевград, Пещера, като залагал стока срещу кредитите. Сумите от плевенската бнка са преоформени като кредит. Той е бивш сержант в поделение в Долна Митрополия, уволнен от МО. Пламен Христов работи във фирмата му и е съпруг на депутатката Мариана Христова. Отзад стоят експремиер и ексминистър от двата цвята. 

Шеф на "МИТ-87" е бил проф. Иван Тагалов, член бизнес-блока. Ваньо Ппетров - зърнената далавера. 

Ясен Златков - на Сапио. 

Анжел - над 1.3 млрд. држеството. "Анжел АД" - вноските за кредита към пощенска банка се изплащат чрез продажбата на акции. Купува ги и моллов. Парите от тях постъпват по набирателна сметка. Иначе самият заем е взет през 1992. В началото на тази година неплатена лихва за четири месеца се капитализира, преоформя като нов заем и разсрочва с гратис за три месеца. Има дългове от 70 млн. към ДСк и 10 млн. към "Минералбанк". Иначе сега, в началото на юли 94 заемът от пощенска банка е на стойност 527 млн. 

Халис Окан 

Бултурист" е харманлийска фирма с шеф Тенчо Тенев. На 10.07.1992 г. синът му е бил намерен обесен, а през ноември Тенев застрелял при законна самоотбарана човек. На погребението на сина му бил Иван Татарчев. Скандалът със захарта.

Сунимекс и Шабан. В начало 09.94 "Сунимекс" предлага да плати част от борча си - 0.5 млрд. /сега с лихвите 2 млрд./ към Ямболската банка. Кандидат е ПЧБ - вземанията на банките се разсрочват за 3 години, ще има рефинансиране от БНБ, К е 13 млн. 

Маркиз Жиралди. На 19.10.93 е арестуван маркиз Жиралди - без право на гаранция засега. Завлякъл към 60 млн. лева. Преди това в Италия завлякъл други. Според някои сведения бил натиснал Анжел, който бил платил 4 къщички в Банкя, но вместо по сметката на "Софийски гол-клуб" били изпратени по сметката на фондацията и се изпарили. През юли 90 завърналият се от Габон маркиз и фирмата му "Дон педро" сключва договор с Висшия съвет на БСП - фирма "Слънчев ден" - Васил Коларов за дом 6 в "Дружба" за наем - вкл. плажа, скутерите и т.н. заедно с персонала. Цената е 87500 долара месечно. Защитник по процеса ще е Даниела Доковска. 

61-годишният Васил Миронов с 6 присъди ударил 2 млрд. лева от 93 фирми и Ямболската банка с документни измами. Пуснат от затвора по нечия благословия през 1990 г., въпреки че молбата по реда на надзора не била удовлетворена, регистрира "Агромодел 2000". Започва алъш-вериш с работни облекла. Изтъргувал над 70 млн. чифта, които не съществувалиЩетите са за повече от 450 млн., а русенската полиция открила документи, подписани от Миронов, за над 2 млрд. Той е с незавършено средно оразование.

Янко Кожухаров бил сгащен на московското летище с 3.5 кг злато и пистолет, съобщи на 21.01. в парламента, без да споменава имена, Любомир Начев. Само дипломатическият паспорт предотвратил скандала.

Около 22.09.94 полицията търси Лазар Янакиев - шеф в Симитли - 100 млн. кредити /арестуван на 22.09./ и Евтим Бачев - ексшеф в Благоевград на клонове на "Хеброс". Имат предварителни произцводства за валутни кредити. Бачев на 28.04.94 подава оставка като член на Съвета на директорите, на 3 май като шеф на клона и веднага бил назначен за контрольор за Югозападна България. Следствие има от тогава срещу тогавашния шеф на клона в Сандански Никола Стоименов - арестуван на 24.04 за кредити от 250 млн. Халис Окан получил 2 млн.долара заем от Бачев срещу фалшив "Страдивариус", друг - срещу чаша на Наполеон, има и за Петко томов - Фашиста. Свидетел по делото Валери Сапунджиев - фирма "Грамос" с 2 заема. На 21.06.94 заповед за арест на Сапунджиев - измама в големи размери. В начало март 94 арест шефа на Стопанска банка в Петрич Сапунджиев, на 28.04 е освободен под гаранция от 15 000 лв - раздал за по-малко от година кредити за над 800 млн. Бил гарант на хетричка фирма "Лялев" за 750 000$ пред "Хеброс". През 1991 2 млн. $ получава "Л.Ореал". На 28.04.94 е арестуван директорът на клон "Сандански" на банка "Хеброс" Никола Стоименов. 300 млн. лв. раздал без гаранции.

На банковата среща във варна на 15.05.94 Стоян Александров обявил, че "Шогун" и "лекс" били балони. Пак според него 300 млн. кредити били дадени на "Елпида". Хърсев допълнил за фирми като "ДИПС", "АВС комерсиал и хасковската "Алом" - завлекли по 3-4 банки с милиони. 

Бело Белов и сие от "Химимпорт".

Дилян Дорон - 41-годишен, женен, без деца, електронен инженер по образование и далавераджия по призвание е може би най-изчерпателната справка. Дилян Спиридонов Буновски, /както е истинското му име/ е човек, чиято биография е "писана и преписвана" многократно. В житейския му път се преплитат интересите на различни тайни служби, на наши и чужди банки и икономически групировки, на политически протекции и вражда със същия корен. 

Преди 10 ноември 1989 година Буновски получава няколко условни и ефективни присъди за забранен чейндж, доларови измами и кражби. Разследван е за нелегална търговия със злато. В пъстрият му трудов стаж висините са митничарството на аерогара София и екскурзоводството за "Балкантурист". 

Преломният момент в неговата кариера е женитбата му за чужденка. Странно е, но престъпникът получава статут на постоянно живущ в чужбина. Обяснението е в името на съпругата му Дорон, чиято фамилия той също взима. Баща й е бивш посланник на Израел в ЮАР, Еквадор и САЩ и високопоставен служител на тайната служба "Мосад". 

След 10 ноември Дилян Дорон идва у нас и развива трескава бизнесдейност. Чрез него или от него 200 милиона лева започват да "дебелеят" из родната търговия. Пак чрез него и може би за него около 100 милиона долара бяха изгребани от родните банки и депозирани в чужди сейфове. 

По собствените му признания участва в създаването на "Туристспортбанк", в първите валутни спекулации, в търговията със захар, петрол и алкохол. Още навремето се забърква с нелегалната приватизация на тогавашната Кремиковска банка /сега ПИМБ/ и приватизиращата я фирма "Василка". Финалът на тази дейност е с опита за тайната приватизация на "Биохим".

В списъка на съдружниците му фигурират пряко или чрез роднини лица от висшата българска номенклатура преди 10 ноември - от зетя на Георги Атанасов до членове и кандидат-членове на Политбюро. В поименника на интересите му присъстват доскорошни депутати и ексминистри. Зад гърба му стоят нашите тайни служби, които обслужва още преди промяната, чуждите - за които започва работа в странство, швейцарски банки и български икономически групировки. 

Неосъществилият се кандидат за член на Г-13 сложи в джоба си по размаха на операциите всеки от новоизпечените български бизнесмени.