Законопроект за изменение и допълнение на Закона за допитване до народа

 

1. В чл.3 текстът след думата утвърждаване се заличава.

 

2. Чл.4 се изменя така:

"Чл. 4" (1) Националните референдуми са решаващи и консултативни.

(2) Чрез решаващия референдум гражданите на Република България непосредствено решават въпроси, които се отнасят до:

1. пълното или частично действие на закон или решение на Народното събрание;

2. други въпроси от компетентността на законодателната власт, освен ако не се отнасят до организацията и дейността на Народното събрание или според естеството им не могат да се решават чрез референдум;

3. решение на централната изпълнителна власт

(3) Чрез консултативния референдум гражданите на Република България дават отговор на въпроси:

1. за изменение и допълнение на Конституцията,

2. от компетентността на Великото Народно събрание,

3. на държавния бюджет и данъчното облагане.

 

(4) Органът, в чиято компетентност са въпросите, предмет на референдума, при неоходимост издава актове и предприема действия, съобразно приетото с референдум решение.

 

3. В чл.5 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал.1, точки 1, 2 и 3 се отменят.

2. Точки 4 и 5 стават т.1 и 2;

3. Създава се нова т.3:

3. въпроси от компетенциите на Народното събрание по чл.84, т.4 15 включително от Конституцията на Република България;

4. Точка 6 се отменя.

4. В чл.6 се правят следните изменения и допълнения:

1. Текстът на чл.6 става ал.1.

2. В ал.1, т.1 се изменя така:

1. не по-малко от една пета от народните представители;

 

3. Създават се т.4, 5 и 6:

4. не по-малко от една пета от общинските съвети в страната;

5. не по-малко от 100 000 избиратели за произвеждане на национален референдум за решаване на въпроси по чл.4 от този закон;

6. не по-малко от 200 000 избиратели за произвеждане на национален референдум за изменение и допълнение на Конституцията на Република ьБългария. (консултативен!)

4. Създава се ал.2.

(2) За произвеждане на национален референдум по ал. 1, т.5 или 6 се провежда подписка, съдържаща трите имена, постоянен адрес, ЕГН и саморъчен подпис на избирателя.

 

5. Създава се чл.6а:

"Чл. 6а. (1) Инициаторите на подписката уведомяват писмено Народното събрание за нейното започване и за съдържанието на отправеното искане.

(2) На всяка страница подписката трябва да съдържа искането, под което гражданите се подписват.

(3) Ако в срок до една година от уведомяването на Народното събрание подписката с необходимия брой подписи не бъде внесена, процедурата за искане на референдум се прекратява.

(4) Ново искане по същия въпрос по реда чл. 6 не може да се внася в Народното събрание преди да са изтекли две години от провеждането на референдум или една година от отхвърляне на предложението за провеждане на референдум, респективно от прекратяване на процедурата по предходната алинея.

 

6. Създава се чл.6б:

Чл.6б. (1) Председателят на Народното събрание, в срок от три дни от получаване на подписката по чл. 6, ал.1, т. 5 или 6, уведомява народните представители и я изпраща на Министерството на вътрешните работи за проверка на достоверността на личните данни, посочени в нея.

(2) Министерството на вътрешните работи представя на Народното събрание резултатите от проверката по ал. 1 не по-късно от два месеца от получаване на подписката."

 

7. Член 7 се изменя така:

Чл.7 (1) Решение за произвеждане на национален референдум се приема от Народното събрание съгласно чл.84, т.5 от Конституцията на Република България не по-късно от един месец от постъпване на предложението по чл.6, ал.1, т.1, 2 и 3 или на резултатите от проверката по чл.6б, ал.2, удостоверяващи валидността на подписката по чл.6, ал.1, т.5 или т. 6.

 

(2) Произвеждането на национален референдум е задължително, когато това е поискано от не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права.

 

// Това пък вдига прага на гражданските предложения за референдум. И обявява тези по чл. 4 за незадължителни.

 

(3) С решението се определя (т) въпросът (въпросите), на който (които) гласоподавателите трябва да отговорят с "да" или с "не", както и редът и начинът за провеждане на разяснителната кампания, като се спазва принципът на равнопоставеност.

 

8. В чл.8 се правят следните изменения и допълнения:

Ал.1 се изменя така:

(1) Президентът на републиката в едномесечен срок от приемане на решението по чл.7 определя датата на гласуването, която не може да бъде по-рано от един и по-късно от два месеца след обнародване на решението в Държавен вестник.

2. Създава се нова ал.2:

"(2) Когато предложението по чл. 6, ал.1, т. 5 или т.6 е подкрепено от по-малко от 25 % от общия брой на избирателите, президентът може да насрочи произвеждането на национален референдум едновременно с произвеждането на първите следващи избори - за народни представители, за президент и вицепрезидент или за общински съветници и кметове."

 

3. Досегашната ал. 2 става ал. З и след думата "референдум" се добавя израза: "а в случаите по ал. 2 те се утвърждават не по-късно от 45 дни преди датата на референдума".

 

9. В чл. 17, ал. 2 думите "половината от гласоподавателите" се заменят с "една трета от гражданите с избирателни права".

 

10. В чл.18, ал. 3 се изменя така:

(3) Народното събрание приема необходимите актове за изпълнение на решението от националния референдум в тримесечен срок от влизане на решението в сила.

 

11. В чл.20, ал.1 се изменя така:

(1) Местен референдум се произвежда по въпроси от местно значение, които са от компетентността на органите на местното самоуправление."

 

12. Член 21 се изменя така:

"Чл. 21 (1) По въпроси, които се отнасят до общинския бюджет или до облагането по Закона за местните данъци и такси референдумът може да е само консултативен.

(2) Чрез местен референдум не може да се решават въпроси, за произнасянето по които в закон е предвиден специален ред "

 

13. В чл.22 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

(1) Право на инициатива за провеждане на местен референдум в общината имат:

1. не по-малко от една двадесета от избирателите;

2. не по-малко от една четвърт от общинските съветници;

3. кметът на общината.

2. В ал.2, т.1 думите една четвърт се заменят с една двадесета.

3. В ал.3, т.1 думите една четвърт се заменят с една двадесета.

4. Алинея 4 се отменя.

5. Създават се ал.4, 5, 6, 7 и 8:

(4) За произвеждане на местен референдум по инициатива на лицата по ал.1, т.1, ал.2, т.1, ал.3, т.1, се провежда подписка в подкрепа на искането. За целта се създава инициативен комитет, който се регистрира при кмета на общината. Срокът за събиране на подписи в подкрепа на искането е три месеца от датата на регистрацията на инициативния комитет. Кметът на общината не може да откаже регистрация на инициативния комитет.

(5) Искането за произвеждане на местен референдум се представя в писмен вид на Председателя на общинския съвет.

(6) Председателят на общинския съвет в случаите по ал.4, в срок от три дни от получаване на подписката уведомява общинските съветници и я изпраща на регионална дирекция на Министерството на вътрешните работи за проверка на достоверността на личните данни.

(7) Регионалната дирекция на Министерството на вътрешните работи представя на Общинския съвет резултатите от проверката по ал.6 не по-късно от един месец от получаване на искането.

 

(8) Председателят на общинския съвет уведомява общинските съветници и насрочва заседание на общинския съвет за разглеждане на предложението не по-късно от един месец след постъпване искането или на резултатите по ал.6.

 

14. Член 23 се изменя така:

(1) Общинският съвет обсъжда предложението за произвеждане на местен референдум и е длъжен да вземе решение по него в срок не по-късно от два месеца след представянето му по реда на чл.22, ал.4. Предложението е прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите на заседанието общински съветници.

(2) Когато искането за произвеждане на местен референдум е направено от лицата по чл. 22, ал.1, т.1, ал.2, т.1, ал.3, т.1, общинският съвет не може да откаже произвеждането му.

 

15. В чл.24 се правят следните изменения и допълнения:

1. Текстът на чл.24 става ал.1.

2. Създава се ал.2:

"(2) Сроковете по т 1 на предходната алинея не се прилагат, ако местният референдум може да се произведе едновременно с произвеждането на избори за народни представители, президент и вицепрезидент или за за общи или частични за общински съветници и кметове. В тези случаи произвеждането на референ-дума не може да е по-рано от един месец от приемане на решението и не по-късно от 8 месеца от постъпване на предложението по чл. 22."

 

16. В чл.25, ал.3 се изменя така:

(3) Ако в течение на 30 дни след обявяване на решението не по-малко от една десета от избирателите на общината поискат чрез подписка да се произведе референдум за одобрение на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в двумесечен срок от постъпване на искането.

 

17. В чл.34, ал.2 се отменя.

 

18. В чл.35 думите в 7-дневен срок пред съответния окръжен съд се заменят с в 14 дневен срок пред съответния окръжен съд.

 

19. В чл.36, ал.1 края след думата изпълнение се добавят в двумесечен срок от оповестяването

 

20. В чл.41, ал.1, т. 3 думите една четвърт се заменят с една десета.

 

21. В чл 42, ал 1 се изменя така:

"(1) Общото събрание се провежда не по-рано от седем дни и не по-късно от един месец, след като бъде оповестено".

 

22. В чл.43 се правят следните изменения:

1. В ал.1 думите повече от половината се заменят с повече от една трета.

2. В ал.2 изречение второ думите от една трета се заменят с от една десета.

 

- 6 -

 

23. Член 48 се отменя.

 

24. В чл 51, ал 1, числото "100" се заменя с "25", а думата "пета" с "десета".

 

25. В чл. 52, т. 4 думите "серията и номера на паспорта се заменят с "номера на личната карта или серията и номера на паспорта, мястото и датата на издаването му за лицата по 9а от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за българските документи за самоличност.".

 

26. В чл. 53, ал. 2 думите "един месец" се заменят с "шест месеца".

 

27. В чл 54. ал 1 думата "четвърт" се заменя с "десета"

 

28. Създава се преходна разпоредба:

1. "Навсякъде в закона думата "гласоподаватели" се заменя с "избиратели".

 

29. Параграф единствен от Заключителната разпоредба става 2.

 

 

 

 

Становище на Гражд. участие

 

До

 

1. Консултативни референдуми не трябва да има. Това и не са референдуми. Практически те са допитване до гражданите, проведено под форма на референдум. И затова не са нито референдуми, нито са допитване нито решават нещо, нито дават пълноценна възможност за изразяване на алтернативните мнения по въпроса. По тези причини те са отстраняващи, не само защото са необвързващи, но и защото по горните причини много малко хора участват в тях (демотивират участието). Ако ще се въвежда институтът на публичното обсъждане или допитване (което е необходимо) да се направи отделно с всички необходими за едно допитване атрибути.

2. Неоснователно гражданите са отново отстранени от пряко решаване на най-важни въпроси за изменение и допълнение на Конституцията, от компетентността на Великото Народно събрание и и касещи държавния бюджет и данъчното облагане. За защита на социални и малцинствени права и интереси може да се въведе проверка от Конституционния съд.

3. Неоправдано висок е прагът (500 х. подписа) за подаване на обвързващо предложение за национален референдум от гражданите. (чл.7)

4. Излишен е допълнителният (евентуално отлагателен) праг (25% от избирателите). (чл.8)

5. Недопустимо е други, а не инициаторите на референдума да формулират въпроса, по който се гласува на референдума и е неуместно предварителното ограничаване броя на алтернативите по даден въпрос само до две възможни са и повече алтернативи по един и същи въпрос. Тези формулировки позволяват в една или друга степен да се предрешава избора. (чл.7, ал.3).

6. Липсват задължения на държавата и публичните медии за съдействие при събирането на подписи. Публичните институции и по-специално публичните медии са задължени да информират гражданите за всички значими инициативи, възникващи сред тях (гражданите).

7.Няма процедура за проверка конституционността на предложението.

8. Съвсем неоправдано в чл.7, ал.3 вместо интерактивно (двупосочно) публично обсъждане е предписана разяснителна (т.е. еднопосочно информираща) кампания.

9. Липсва механизъм за издигане на алтернативи в хода на публичното обсъждане. Не е небходимо за всяка алтернатива по един и същи въпрос да се прави отделен референдум, след като въпросът е веднъж поставен, още повече, че възможнотта за това се ограничава с 2 г. срок по чл.5, ал.4. При всяка инициатива за референдум трябва да има възможност всички значими алтернативи по въпроса да се изразят и стигнат до гласуване. Без това е възможно предрешаване референдума и ограничаване правото на избор.

10. Липсва възможност за гласуване по пощата или по електронен път. Не се отчита в кое време се приема закона т.е. новите технически възможности, улесняващи участието на гражданите в управлението, както и значителния брой на български граждани в чужбина.

 

В приложени файлове ви изпращаме конкретни текстове, разработени на базата на съответните закони в Швейцария, Словения, Калифорния и др. страни.

 

Според нас законите, регламентиращи такива основни права, засягащи участието на гражданите в упражняването на власта, би трябвало да се преамат с референдум след всенародно обсъждане. Може би вие ще споделите това мнение?

 

С почит,

Мариана Минова, предс. на сдружение Гражданско участие