Международен семинар за пряката демокрация

“Пороци и добродетели на пряката демокрация: Изтокът и Западът сравнени”

1-4 дек. 2001, Потсдам

International workshop on DIRECT DEMOCRACY

The Vices and Virtues of Direct Democracy: East and West in Comparative Perspective

1-4. December 2001, International Meeting Centre Jagdschloß Glienicke (Potsdam)

Position Paper by Herbert Döring and Silvia v. Steinsdorff at:
http://groups.yahoo.com/group/democracy-europe/files/potsdam_0112_position.htm

The Repport of Civic Participation Society, Bulgaria - at:
http://groups.yahoo.com/group/democracy-europe/files/tm_0112_dd_bg.htm and here

Съобщението на “Гражданско участие”: (in English)

Пряката демокрация в България

Пряката демокрация e забранен плoд в пост-комунистическа България. Не я харесват управляващитe и това си е! Не само, че не разшириха формите й след 1989, но дори “изрязаха” съществуващите такива от конституцията и законодателството /напр. правото да се стартира публична дискусия с 50 х. подписа и избора на съдии и съдебни заседатели/

Направиха “твърда” конституция – която трудно да се променя – ред текстове от специално избрано Велико Народно Събрание, останалите – с квалифицирано мнозинство (без право на гражданите за инициатива) и (!) НИКОГА чрез референдум. Лишиха гражданите и от право на законодателна инициатива и такова да стартират национални референдуми. Старателно “изрязаха” правата ни за пряко участие в управлението, в противоречие с иначе провъзгласения принцип, че народът упражнява властта и пряко, а не само чрез п“органите установени в тази конституция”. НЯМА ПРАВА за такова упражняване на властта.

Законът (за допитване до народа), регламентиращ референдумите, затвърди лишаването ни от горните права и допълнително сви кръга от въпроси, които могат да се решават с референдум, дори такъв да се свика от оправомощените. Така с референдум не може да хсе решава за:

- промени и допълнения на конституцията

- въпроси, запазени за ВНС /нова конституция, промени в конституцията, форма и устройство на държавата/

- държавния бюджет и данаците (!?)

- въпроси от съдебна компетентност /нещо разбиращо се от само себе си – все едно да забраниш качване на самолет в движение/

Що се отнася до правото да стартират референдуми, гражданите в България са отстранени от националната сцена. Могат само на местно равнище – в общините. Но и там (!) забележете каква унизителната процедура им е приготвена – истинско “бягане с препятствия”.

С 25% подписали от местните избиратели може само да… се помоли за референдум - решава местният съвет. Едва ако поискат 50% от местните избиратели може без “разрешение” да се стартира референдум. А после е другата препъваща “летва” : кворум за участие - 50%, иначе е невалиден референдума. Кворумът е рекордно висок – по света са обикновено 25-40%. И са недемократични по начало, защото изопачават волята на незаинтересованите гласоподаватели. Тяхното неучастие се трансформира в гласуване “против”, макар че те могат да нямат нищо против опита на едно заинтересовано малцинство да си реши някакъв проблем с референдум vis a vis държавната власт. Освен това позволяват на противниците на предложението да го провалят, макар и малцинство като просто бойкотират референдума.

И… забележете, този чудесен “демократичен” закон беше приет ЕДИНОДУШНО от “червени” и “сини” - управляващи и опозиция през есента на 1996 г. – т.е. политиците единодушно елиминират гражданите от пряко участие в законодателната дейност.

И не само оттук…

В старата комунистическа конституция съдиите се избираха пряко от народа. В НОВАТА “демократична” конституция ВЕЧЕ НЕ СЕ ИЗБИРАТ ПРЯКО ОТ НАРОДА, а от тела, формирани от самите съдии !? ЗАЩО е ясно като бял ден - предстоеше “ПРАНЕ” , независима, обществено отговорна съдебна власт не трябваше да има. И докато при тоталния контрол преди беше лесно прекият избор на съдии да се предрешава, то при играта на демокрация става малко по-трудно. Та дай за всеки случай гражданите /суверенът/ да ги отстраним от пряко формиране на третата власт. Дори безвластните съдебни заседатели не избираме ние. И се чудим… защо не се вижда още правова държава на хоризонта.

Това е цинизмът на пост-комунистическото българско държавно право.

Идеята за пряка демокрация внимателно се отстранява и от публичния дебат. В рутинните сондажи на общественото мнение отсъстват въпроси, свързани с прякото участие на гражданите в управлението. Също и медиите, контролирани от властимащите (а гражданите не са между тях), са затворени за теми, касаещи ПД. Редки са публикациите за ПД в печата. Дори в някои открити интернет-форуми, като напр. Общата дискусия на Гювеч, модераторите трият или заключват без обяснение всакакви постинги на тази тема.

Не че хората не искат прака демокрация.

Едно спорадично проучване преди две години разкри, че за 70% от българските граждани “повечето важни правителствени решения трябва да се утвърждават с референдум”. Докато 64% от тогавашните депутати били на обратното мнение. /Витоша ризърч, Отговорно управление, 1999, София/

През 1997 г. петиция подписана от 6000 граждани е внесена в парламента, също демонстрираща воля за пряко участие (законодателна инициатива, референдум, отзоваване, достъп до информация, достъп до публичните медии и др.) Нула внимание.

Не гражданите определят правилата на играта в България. А който ги определя не харесва ПД. Защо ли?

Кратко казано, защото не могат да я манипулират.

Нека не забравяме, че има два вида ПД – ЕДНА, която обслужва диктатори, олигархии и тесни групи заинтересовани лица СРЕЩУ гражданите и ДРУГА – обслужваща гражданите. Разбира се, първата не е демокрация, но е... пряка ;-) – със силен прелъстителски чар, легитимизиращ, стабилизиращ и прехвърлящ отговорността ефект. Затова феновете на истинската ПД - овластяваща гражданите, трябва да внимават. Затова дискутираме и пороци на пряката демокрация – защото, когато тя се злоупотребява или се прилага неадекватно, не се изявява свободната /информирана/ воля на гражданите…, а обратно – отстранява се от процеса на решаването.

Е да, но за да се злоупотреби с пряката демокрация са нужни известни условия. Напр. неграмотен народ или много сит и доволен… Когато такива условия няма, тя не се употребява в политическото шоу. Така през 1991 г. у нас имаше идея новата конституция да се приеме с референдум. Но… група депутати /тогава имаше такива/ огласиха и атакуваха куп скрити дефекти в проекта. Публиката видимо схвана и сподели тяхната позиция. И… хитрата идея да се легитимира една антинародна конституция с народен вот отпадна.

Така че пряката демокрация я няма в България, защото тези които я искат не са на власт, а тези които са на власт не я искат, защото не могат лесно да манипулират гражданите чрез нея.

Да продължим с полезните въпроси.

Защо пряка демокрация? Какъв проблем ни решава тя, който не можем да решим по друг начин?

Проблемът се нарича дисбаланс във властта. Между общество и държава.

На Изток винаги сме го имали този проблем – свръх-концентрирана власт вън от граждански контрол, общество доминирано от държавата. Една от задачите на пост-комунистическите реформи беше да прехвърлят власт от тесния кръг на партийните кланове и бюрокрацията към обществото. Изпълни ли се тази задача? В моята страна - не. С катастрофални последици … А доколко се вижда и с невъоръжено око, такъв е случаят и в повечето пост-комунистически общества.

…

Междувременно, докато пост-комунистическите общества воюват за своята “първа демокрация” и на Запад възниква дисбаланс от подобен вид – реконцентрация на публична власт заедно с отдалечаването й от национално към наднационално равнище. С ред тревожни последици.

И в двата случая се проявява една проста истина: незакотвена в обществото, властта го разрушава.

Така, гражданите и на Изток, и на Запад се оказаха пред общ проблем – прехвърлянето на по-голям част от националната и наднационална публична власт в техни ръце. А това значи `повече демокрация` - и на двете равнища.

И това “повече демокрация” до голяма степен се конкретизира в… повече ПРЯКА демокрация. Защо?

Защото представителната демокрация не работи – не представлява /тези, които претендира, че представлява/. Тя НЕ спря ре-концентрацията на властта на Запад и НЕ прехвърли власт към обществото на Изток… Защото просто ни е дошло до гуша от всички тези партии и представители, усмихващи се на нас, а служещи на някой друг.

Така, единственият начин да се подобри представителната демокрация е да се добави ПРЯКА. Без пряка демокрация представителната демокрация не е демокрация.

Друг неизбежен въпрос е възможна ли е практически пряката демокрация - на национално и наднационално равнище?

ДНЕС вече – ДА. Интернет може почти мигновено да пренася информация от властта към суверена /гражданите/ и от суверена към властта. Известно време е необходимо за ОБРАБОТКА на информацията /в главите на гражданите/ и за ПОДГОТОВКАТА ИМ за такава обработка /гражданско образование/, но това също са вече решени или решими проблеми.

Следователно пряката демокрация е формулата за преодоляване на старите и нови дисбаланси в разпределението на властта - и на Изток, и Запад. Тя не е лукс, нито нова мода, а верният път към реална демокрация днес.

И тогава, ако тя отсъства, това е проблем само по себе си - дефицит, дефект в системата, който обяснява ПРОВАЛИТЕ на новите и ДЕФОРМАЦИИТЕ в старите демокрации. Т.е. липсата на пряка демокрация трябва да се третира като празнота в политическите ни права, която ни прави несвободни и поробени от де факто безотговорната публична власт – национална и наднационална.

Дефицитът няма да зъпълнят ОТГОРЕ, трябва да го запълним НИЕ - отстранените и заинтересованите - гражданите.

Необходимо да разработваме модели на ПД и алгоритми въвеждане й на национално и наднационално равнище – в отделни страни, в ЕС и в света! Тези модели и алгоритми вероятно ще се различават, но ефектът им трябва да е един: мобилизиране и овластяване на индивида за пряко участие в управлението на национално, регионално и глобално равнище.

...

Някои наши отговори на предварително поставените въпроси:

По въпроса за сходство в проблемите на гражданското общество на Изток и на Запад, ще отбележим, че липсата на ГО в нашето общество не е “мнима” и не прилича на парадокса, наблюдаван на Запад. На Изток гражданско общество няма, а на Запад има, но с “парадокс” – то действа, “оттегля” се в ад-хок структури. Разбира се, и там стои проблемът за ефективността на гражданската съпротива срещу предизвикателства “отгоре” - всички желаем да закотвим безконтролната власт в обществото, но съотношението на силите и мащабите на отстраняване от участие са различни.

Различни са причините за слабостта на гражданското общество на Изток и на Запад.

Вярно е, че в България преобладава един манталитет на пасивна искейпистка съпротива - всеки сам и скрито срещу нелегитимната власт. Това безспорно води до самоотстраняване от публичната сцена и липса на ефективна гражданска конфронтация с властта. Но този самоотстраняващ се манталитет не никне и не се поддържа от “нищото” и НЕ се възпроизвежда АВТОМАТИЧНО и “по наследство”. Той се възпроизвежда от системното подтискане, обезправяване, омаломощаване на индивида при всички политически режими след Освобождението – страхът и скритата съпротивата поединично са следствие от липсата на демокрация, а не нейна първопричина. И вече така насажданият и култивиран робски и политически безопасен “Андрешковски” маталитет е вече вторичен фактор, отслабващ гражданското присъствие на политическата сцена. Но ТОЙ НЕ Е първопричина - както много обича да ни “обяснява” казионната политология. Първопричина е системното подтискане и лишаване на хората от свобода и ресурси за ефективно участие в политката, вкл. икономически ресурси.

В последното е една “малка” специфика на пост-комунистическите преходи в сравнение с буржоазните революции от миналия век или преходите към демокрация в Испания и Португалия, напр. Не само че никакво силно “гражданство” /”трето” съсловие от частни собственици/ не можеше да възникне при старите комунистически режими, но след старта на прехода зачатъците на средна класа бяха допълнително експроприирани от червените барони чрез държавата, която си остана под техен контрол. - Чрез финансова политика, манипулирана инфлация, беззаконие /суспендиране правозащитните функции на държавата/, фаворизиране на силови групировки в икономиката се омаломощава и насаждаща страх и беззащитност в отделния човек… И така - чрез пауперизация свише, обезправеност, неосведоменост и правна несигурност – отново получаваме слаб и беззащитен индивид пред лицето на мощна държавно-мафиотска власт. Тънките кълнове на гражданско общество отпреди 1989 г. са “попарени” в хода на прехода с нови удари. Резултатът е, че гражданско общество въобще не възниква. Онова, което инсталират като “трети сектор” не е автономно образувание /и следователно не е гражданско общество/. Това е подставена имитация на “неправителствена самодейност” - още една ръка на властимащите срещу гражданите, която чрез подмяна на реалния им дневен ред /с ПСЕВДО- и ПЕРИФЕРНИ проблеми/ анестезира жертвите и създавайки им ИЛЮЗИЯ за грижа, помощ и съпротива се грижи те… да умират ТИХО.

Автономните граждани в България са атомизирани и твърде слаби за да воюват сами за реална демокрация. Противостоят им не само вътрешни, но и твърде силни външни противници. Страната няма национална независимост. Затова борбата за реална демокрация у нас трябва да водим с помощта на целия демократичен свят.

Direct democracy in Bulgaria

Direct democracy seems to be a “banned fruit” in post-communist Bulgaria.

The political establishment definitely dislikes it. Not only NO NEW ELEMENTS of DD were introduced after 1989 but even some of those existing previously were ‘purged’ out from constitution and legislation /i.e. election of judges and the right to initiate a public discussion/.

The new constitution was designed very tough to change – only by a special Great Peoples Assembly and never (!) by referendum. It envisaged no rights of legislative or referenda initiative for the citizens. But still, it stated a principle that the people exercise the power also directly and… “through the bodies established in this constitution.”

The law regulating referenda /The Act of Inquiring the People/ confirmed our deprivation of major DD right and further limited the competence of referenda. So referenda can’t be held about:

- constitution changes or amendments (!)

- issues reserved for the Great Parliament /new Constitution; changes in territory, form and structure of the state.

- state budget and taxes (!) and

- judiciary matters

The citizens can only start a LOCAL /municipal/ referendum but it’s a really humiliating ‘hurdles procedure”. 25% of local voters’ signatures are the ‘quorum’ to apply only for a permission (!) at the local Peoples council. And only 50% of local voters can start a referendum “without permission”. And then comes another ‘hurdle’ – a turnout validity quorum of 50%. This quorum is undemocratic because it distorts /misuses/ the will of the unconcerned voters, whose abstaining is turned into ‘against’ voting though in fact they may have nothing against the attempt of a concerned minority to solve its problem vis a vis state power.

And (Nota bene!) – both ruling “red” majority and the “blue” “democrats” in opposition approved this wonderful “democratic” law with unanimous consent in the autumn of 1996.

Judges and the jury in court are ‘elected’ by bodies formed by the judges themselves …

We call all this the cynism of Bulgarian public law.

The citizens in Bg are not bothered by questions about direct democracy in routine polling of political attitudes. The media /controlled by the establishment/ are closed for discussions on DD issues. Publications about DD are very scarce in the press.

It’s not that people don’t like DD. A sporadic inquiry two years ago surfaced a 70% approval of the statement that: “most important government decisions should also be confirmed by a referendum”. 64% of the deputies disapproved. (Vitosha Research, Accountable government, 1999, Sofia). In 1997 a petition signed by 6000 citizens was entered in the Parliament also manifesting the will for DD rights (legislative initiative, referenda, recall, access to information, access to public media ect. ).

But it’s not the people that decide about the rules of the game in Bg, it’s somebody else. And those that decide don’t like DD. “Why?“ is the next question.

We can simply answer: Because they can’t manipulate it.

We should always remember that there are two kinds of DD – one serving dictators, oligarchies and narrow interest groups against the people and another – serving the people. Of course the first is not democracy but… it is direct ;-) It has seducing ‘charm’ and great legitimising, consolidating and responsibility shifting capacities. And that’s why the fans of genuine DD /empowering and serving the people/ should ‘watch it’, that’s why we discuss here vices of DD - because when misused or used improperly it’s counter-productive, it’s vicious.

Well, in order to misuse DD certain conditions are needed and if they are not present it is not used at all by potential mis-users. So in 1991 there were conversations in Bulgaria about accepting the new constitution by a referendum. But… the hidden flaws in the draft were voiced and opposed by a group of deputies and the majority of the voters seemed to share the same mood… Consequently the idea of legitimising an unpopular constitution by a popular vote was given up.

So DD is missing in Bg because those who want it are not in power and those who are in power don’t want it.

But let’s continue with the ‘useful questions’.

People want DD but is it possible? Is it necessary? What is the problem DD would solve and that cannot be solved in other way?

Well, the problem is power misbalance.

In the East we have always had that problem – of over-concentrated power out of civic control, of society dominated by the state. It was one of the tasks of post-communist transitions to transfer power from the narrow circle of party clans and bureaucracy to society. Was that task accomplished? Not in my country. With disastrous consequences…

In the mean time, while most of the post-communist societies were desperately struggling for their ‘first democracy’, a misbalance of similar kind emerged in the West – a reconcentration of public power together with its shift from national to transnational level. With certain alarming consequences.

In both cases we observe the simple truth that unanchored in society, power destroys it.

So citizens from East and West are facing today a similar and common problem – transferring greater share of national and transnational /public/ power to themselves. This means more democracy at both levels and this new democratic agenda is to a great extent specified in the demand for direct democracy. Why?

Because representative democracy (RD) is not working, it’s not ‘representing’ those it pretends to, it did not stop the re-concentration of power in the West and did not transfer power to society in the East…, because we are fed up with all these parties and representatives smiling to us and serving somebody else, and because the only way to improve RD is by adding DD (RD is not democracy without DD).

AND, last but not the least, because DD is already possible.

So direct democracy is the right answer to old and newly emerging power misbalances in East and West. It’s not a luxury, not a new fashionable trend but it is essential for the well being (may be - survival) of contemporary democracy.

Hence if it’s missing that’s a problem, a bottleneck, a deficit, explaining failures of emerging and disfunctionalities in old democracies.

And that’s why, when discussing new experiences of DD in some of the Central and East European (CEE) countries it’s quite reasonable to examine also its absence in other of them.

New trends of DD are a kind of fledglings in current political development. Somewhere DD is already working and giving fruits, somewhere it’s something to be – just an idea, a dream or vision, may be program or movement.

Somewhere it’s distorted, incomplete, may be ill-designed or even deliberately imitated against democracy, somewhere it’s true, genuine, designed adequately and working for democracy – transferring real power to society.

The specific obstacles, the minimum prerequisites, the adequate measure and design all these may be different in different countries. We have to consider it. And we must put all the ‘useful questions’. Because theoretical discussion about an emerging phenomenon - emerging through deliberate and often controversial action, is part of that action.

The questions

Q: In Western democracies most political scientists and journalists who speak up about the matter tend to emphasise the virtues of direct democracy. How is it in your country?

A: No public debate about DD. The political establishment definitely dislikes it. In a poll two years ago 69,5% of the population agreed that: “most important government decisions should also be approved by a referendum”… While 63,8% of the deputies in parliament disagreed.

And although the notion of political manipulation and different scenarios and frame-ups is quite common, it is not associated with DD - which was never mis/used – but mainly with party politics, elections, and media.

Q: … misuses

A: No mistrust towards DD is generated by previous experiences and mis-uses – such are almost missing in Bg.

Q: Studies about the composition of activists supporting DD…

A: No such studies. Once a faction of 39 deputies objecting constitution draft demanded a referendum.

Civic Participation Society tried to initiate a public debate on DD rights in 1997 by entering a petition of 6000 people in parliament. Major media treated it as non-existent – they were closed for debate on the issue. But if you cannot enter DD in public debate you will never have it!

Direct democracy and political civil rights in general are informal taboos in Bg. “You have democracy already – what more do you want?”, they say. The myth of successful and basically finished democratic reforms is working restrictively – alleging that democracy is institutionally accomplished and reasons for misfortunes lie elsewhere, not in institutional deficiencies.

Q: Driving forces – establishment … not groups from below.

A: In the only case of referendum in 1946 the political establishment was the driving force.

Q: Signatures for initiatives and referendums launched political persons or groups in office…

A: The political elite has never launched a popular legislative initiative. There are grass root members and "political novices" active in politics but they never reach the public agenda.

Q: Elite instrumentalising initiatives…

A: The political elite doesn’t use popular initiatives in its power game.

Q: Lack or paradox of civil society.

A: No, our lack does not resemble the Western paradox. In the East it is a LACK, a weakness and absence of civil society and in the West it is a ‘paradox’, a specific manifestation of civil society - more often in ad-hoc and single-issues structures… - it’s not a lack. (It is there ready to strike.) While in the East it’s missing… and it’s generally weaker than in the West. It’s not ready /capable/ even to respond ad-hoc to challenges from above. Of course you also have the problem of efficiency of civic response to challenges from above. We both want to contain, to anchor in society the public power being too much out of civic control. But while in the West it is perhaps getting out of democratic control, in the East it has never been under such control and our problem is reaching a democratic balance of power for the first time.

Weakness of civil society in EE has different reasons. Here people also tend to ‘cheaper’ ad-hoc mobilisation. It’s just the more reasonable and efficient way; it’s not a lack of civil society, not self-exclusion. But the problem is that people cannot organise even so - ad-hoc in small face-to-face groups. In Bulgaria strongly prevails the individualistic escapist resistance to illegitimate power. But it is nurtured and reproduced by the consistent economic, political, legal, cultural, educational deprivation and disempowerment of the citizenry - by the state, still dominating society. It’s a real vicious circle. The citizens can’t disempower the state because the state disempowers them.

The small ‘detail’ in post-communist transitions is that no strong citizenry, no bourgeoisie could emerge under the old communist regime and even worse – with the start of the transitions the potential middle-strata was additionally expropriated by the red barons via state policies – administered inflation, suspended rule of law, pyramidal banking… So civil society was so weak that it couldn’t even emerge by itself. Economic disempowerment was crucial. So this unprecedented economic weakness of the citizenry has to be compensated in other forms - by more political rights, by direct democracy. But since the people in post-communist societies are too weak to fight alone for DD against the overwhelming powers opposing them /both national and trans-national/, DD should be fought for internationally by the whole democratic world for each particular country. More democracy - and that translates as more DD - should become an international issue. Jimmy Carter began in a similar way some time ago – with human rights.;-) Let’s not stop halfway. In a globalising world only an international civil society can oppose the concentrating transnational power operating both nationally and internationally. And especially small nations need international help.

Otherwise we shall have to enjoy only “the other kind” of DD – the imitations.

…

Q: Why are referenda triggered – to serve elites or to serve people? To consolidate inner elite cohesion?

A: Referenda triggering is totally monopolized by the political elite. It was used only once not to consolidate the elite but to legitimise lastingly the abolition of monarchy. Since then triggering of rfda is totally monopolised in order not to trigger them.

Q: Swiss experience…

A: Yes, the Swiss experience can be generalized and is possibly applicable to the quite different context of our country.

And it’s true that the possibility of (and threat with) a referendum would induce the political establishment to stop a winner-takes-all power game and tend to include possible opponents into a broadly acceptable package deal accommodating many conflicting interests.

Yes, this rule would strongly apply, if such as in Switzerland a very low threshold of the minimum number of signatures required for a direct democratic move, i. e. the "quorum", that can trigger a referendum.

Q: Möckli’s correlation … more DD – higher quorum (as a minimum number of signatures)

A: In Bulgaria the ‘correlation’ as we see is minimum DD - highest quorum.

The problem of the quorum has not been discussed either. Public debate on democracy issues is closed, that being justified by the myth of completed democratic transition. But actually the reason for the absence of that topic from public discussion is ‘closed media’ – the elite controls them and closes them for discussion on DD issues.