Насекомо, което се храни с власт

Възходът на Райчев започва в сянката на Никола Стефанов, за да продължи по-късно под крилото на Андрей Луканов. През 1989 г. Андрей е назначен за пълномощник на ЦК на БКП, наблюдаващ философските и социологически звена. Той стръвно надзирава дали в поверените му институти не се развъжда идеологическа зараза. Тогава опиянената от перестройката интелигенция очаква и нашите властници да пуснат духа от бутилката. Райчев обаче смята, че властта трябва да пипа здраво, а в обществото няма обективна необходимост от гласност и неформални движения. "В бутилката няма никой, тя е празна", назидателно разяснява Андрей и добавя, че другарят Ленин е бил прав: интелигенцията е говно. От това време в БАН и Софийския университет го помнят като изключително мракобесна фигура. Тогава Деян Деянов му лепва прякора Андрей Висарионович Райчев. Социолозите и философите са ужасени и отвратени не само от ролята му на идеологически цербер, а и защото той я изпълнява с нескрито удоволствие. Андрей се опиянява от усещането за властта и от нейното упражняване. Обвиненията в аморалност и цинизъм не го обиждат. Той си е изградил лична идеология, която го оправдава в собствените му очи. Социологията, според него, е наука за властта. Тя обяснява как е възможна властта и изучава нейното функциониране. Следователно роденият социолог (Андрей се смята за такъв) по дефиниция подкрепя властта. Без значение каква е тя и кои са властниците. Това профанско разбиране за науката социология е естествено за човек, непрочел и една книга на западен език. Тъй като знае само руски, Андрей е придобил социологическите си познания основно от служебните (засекретени) преводи и реферативни бюлетини за нуждите на АОНСУ и идеологическия отдел на ЦК на БКП. През 1989 г. Андрейчо вероятно се изживява като Победоносцев, шепнещ на ухото на императора, но за разлика от Никола Стефанов, комуто ролята е по мярка, той е обикновен идеологически жандарм.

Може би неслучайно изкачването му по стълбата на властта съвпада с възхода на Никола Стефанов. Наричат го злия гений на късния Живков. До преди него Тато е по-скоро либерално настроен по отношение на духовната сфера. Идеологията се води от Нико Яхиел и Милко Балев и общо взето балансът "икономика - идеология" се спазва. След тяхното изхвърляне мястото им е заето от Никола Стефанов, който става шеф на кабинета на Живков. Идеологията застрашително се втвърдява и сянката й надвисва над цялото общество. От идеологическия Олимп са низвергнати либерално мислещите Стоян Михайлов, Нико Яхиел, Горан Горанов. Шушне се, че Живков започва атака срещу социологията. В това мрачно време изгрява звездата на Райчев. Не му попречва (странно защо?) и "дисидентството" на Райчев-старши, който заради перестроечни статии е свален от поста главен редактор на "Софийские новости" и "заточен" като кореспондент в Москва.

Загадка е защо сериозен учен и прагматичен ум като него залага на исторически обречена кауза. Горан Горанов го нарича Колчо Слепеца. За някои обаче истината е по-сложна. Когато оглавява кабинета на Живков, Минчо Драганов отбелязва "Той няма навика да се качва на потъващ кораб. Освен ако не е дошъл да довърши потъването". Бивши контраразузнавачи твърдят, че имал контакти с английската МИ-6, но поради високия си пост бил недосегаем. Други правят аналогия между политиката на Никола Стефанов в областта на идеологията и тогавашната линия на поведение на Луканов, за която в архивите на ЦК на БКП са запазени достатъчно документални свидетелства. В сферата на икономиката Луканов е последователен противник на контактите с Международния валутен фонд и на отварянето на страната към Запада. По-късно Дойнов и Живков публично го обвиняват, че с доноси пред съветските другари е провалил изгодно сътрудничество с Япония в Завода за тежко машиностроене - Радомир. Вероятно една група в партийно-държавната върхушка, знаейки по различни причини за предстоящите геополитически и социално-икономически катаклизми, обезпечава собственото си бъдеще като тласка висшето ръководство към пълен икономически и политически крах, за да заеме след това мястото му. Целият период на скритото властване на Никола Стефанов до 10 ноември е белязан от това мъчително съчетание: непоследователни опити да се поеме прагматичния унгарски път в икономиката + жестока стагнация в духовната сфера. Сметката започнахме да изплащаме всички след 10 ноември. Някои повече, други по-малко.

Андрейчо се оказва сред тези, които не плащат. За няколко месеца комисарят-мракобесник се преобразява в социалдемократ, борещ се за деболшевизация на компартията и европеизация на България. "О, времена, о, нрави!", би възкликнал моралистът. Но социологът Райчев не се занимава с морал, той укрепва властта. Новите властници отчаяно се нуждаят от разлагане и демонтиране на огромната комунистическа партия. Макар и оглавили ли я с фактически преврат, те продължават да се страхуват от нея. В края на 1989 г. по поръка на Луканов Андрей Райчев написва програмния документ "Път към Европа" и с е заема с организирането на едноименното идейно движение. На 27 декември 1989 г. приятелят му Валентин Даневски, главен редактор на "Народна младеж", публикува документа във вестника, а дни по-късно движението официално е учредено. Андрей съзнава, че е твърде компрометиран, за да влиза веднага в ролята на реформатор. На преден план като председател на "Път към Европа" е сложен Петър-Емил Митев, а Андрей е в любимата си роля да шушне на ухо. Новите властници го възнаграждават като го назначават за директор на новосъздадения Национален институт за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Този пост крие огромни възможности за политически и финансов просперитет и през следващите две години Андрей успешно ги реализира. Той подготвя старта си в големия бизнес, който трябва да му осигури и завръщането в голямата политика.

Ключово място в този етап от кариерата на Андрейчо, освен държавния институт НЦИОМ, който оглавява, играят Кънчо Марков Стойчев и дружеството "Сова-5" ООД. То е учредено на 16 май 1990 г. с предмет на дейност почти същия като НЦИОМ. Съдружници са Кънчо Стойчев, Цветозар Томов, Валентин Даневски, Александър Мирчев и Андрей Райчев. Либералното, или по-скоро липсващото тогава законодателство не забранява на държавните директори да участват в подобни паралелни фирми. Но целта на "Сова-5" не е само обикновено приватизиране на нематериалните активи на НЦИОМ. С помощта на Луканов са установени контакти с британската социологическа агенция "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. - член на веригата "Галъп", която търси български партньор за смесено дружество. Новоучреденото дружеството трябва да легализира тези контакти, защото принцип на веригата е да има само частни партньори. Въпреки конкуренцията на други новосъздадени частни агенции (между които Центърът за изследване на демокрацията), партньор на британското дружество става избрана "Совата", зад която стоят Лукановата протекция и неосезаемите активи на държавния НЦИОМ.

На 6 март 1991 г. е регистрирано "Болкан-Бритиш Сошъл Сървейс"ООД ("ББСС"). Основни учредители са Първа частна банка и британското "Сошъл Сървейс Галъп Пол"Лтд. Не е ясно защо обаче наименованието "Галъп" липсва и до ден днешен от официалните регистрации на дружеството в съдебните регистри и в "Държавен вестник". Очевидно въпреки шумно афишираната принадлежност към световната верига, съществуват някакви пречки "ББСС" да носи официално името й. Същата година дружеството прави удачна сделка като наема от Агенция София прес 3 големи помещения за 8-годишен срок на твърде изгодна цена. (Сега там е редакцията на сп."Сега"). Шеф на агенцията по това време е Венцел Райчев*, колко му е да направи подарък с държавни пари на сина си?

* Животът и деянията на Райчев-старши са изключително увлекателна тема. Само изчезналите пари на Агенция "София-прес" (милиарди левове по днешни мащаби) заслужават отделно разследване. Около печалноизвестната му фирма "Планета 999" и дъщерните й планети се сплитат интересите на КГБ и Максуел, на "Мултигруп" и средноазиатските мафии, а когато те се сблъскват, остават трупове. През 1993 г. в Турция е убит руският журналист-бизнесмен-шпионин Балкарей. Тази година в резиденцията на "Мултигруп" се обеси(?) Иво Янчев, съдружник на Венцел Райчев в "Норта" ООД. Съдружник във фирмата е и Веселин Павлов, министър на транспорта в първото Луканово правителство и в правителството на Попов и настоящ топмениджър в "Мултигруп". Контролният пакет в "Норта" се държи от Атлантическия клуб, който пък се помещава на втория етаж в сградата на "София прес" срещу символичен наем.

До края на 1991 г. Андрей е директор на НЦИОМ и затова се налага да стои в сянка. В светлината на прожектора като шеф на "Совата", а после на "ББСС" е Кънчо Стойчев. Интересна подробност е, че освен личен приятел на Андрей, той е подчинен на баща му от сп."Наша родина", което е издание на "София-прес". Публична тайна в българската социологическа общност е, че през този период значителни нематериални активи (извадки, методики, анкетьорски мрежи, контакти и т.н.) на НЦИОМ тихомълком се прехвърлят в "ББСС".

След идването на Филип Димитров на власт, Райчев демонстративно подава оставка от ненужния му вече НЦИОМ. Той иска да изпревари едно унизително уволнение, а е и време да се посвети изцяло на укрепването на балканския Галъп. На 23 март 1994 г. "ББСС" се преобразува в акционерно дружество, като капиталът е увеличен на 1 млн лв. От края на 1993 г. започва териториалната експанзия на дружеството, което покрива цялата страна. До началото на 1995 г. са изградени 5 регионални центъра в Пловдив, Варна, Плевен, Хасково и Русе. Схемата е обща - центровете са регистрирани като ООД-та, в които дяловете на "ББСС" като юридическо лице и на физическите лица Андрей Райчев и Кънчо Стойчев образуват контролния пакет. Интересна подробност е, че Райчев и Стойчев държат по 20% от капитала, което значи, че пряко им се полага същия процент от печалбите - отделно от опосредстваното им участие чрез 11-те процента на "ББСС". След изграждането на националната структура, "ББСС" започва и капиталова експанзия. На 18.07.95 г. неизвестен за широката публика благодетел инвестира в него близо 5 млн долара. Увеличението на капитала до 339 млн лв е оформено чрез закрита емисия на акции. Твърди се, че това са завърнали се "червени пари", според някои източници осигурени от Андрей Луканов.

Паралелно с развитието на основното дружество Райчев разгръща и други структури, работещи не само в сферата на маркетинга и демоскопските изследвания, но и в областта на рекламата, външната и вътрешната търговия. На 10 юли 1992 г. е регистрирано "Провижън"ООД, в което "ББСС" има 50% от капитала; останалите 50% държи "ПроСофт" на Юлиан Генов. И това дружество сключва твърде удачна сделка с Агенция "София прес" за съвместна рекламна дейност в залата за пресконференции на агенцията за срок от 5 години. От съвместната рекламна дейност агенцията получава само 20%, БНТ - 10%, а останалите 70% - "Провижън".

На 7 юли 1993 г. е създадено "Индекс"АД с капитал 1 млн лв, в което акционер е "ББСС", с предмет на дейност търговски сделки и дейности в производството, разпределението и потреблението на стоките. Андрей Райчев е член на съвета на директорите.

На 3 февруари 1994 г. е регистрирано "Рис"ЕООД със собственик е Андрей Райчев, което се занимава с продуцентска, издателска, рекламна и маркетингова дейност.

На 4 август 1994 г. е регистрирана рекламна агенция "Шампионите". Райчев държи контролния пакет, а сред съдружниците е известният радиожурналист Радослав Янкулов. Невена Гюрова публично обвини Райчев, че поради това лобирал пред Виденов да назначи Янкулов за шеф на БНР.

На 17 ноември 1994 г. е регистрирана "Медиана"АД с капитал 1 млн лв, предмет на дейност реклама и маркетинг. Райчев е член на Съвета на директорите и вероятно акционер (лично или чрез участието на "ББСС"). Отскоро директор във фирмата е социологът Кольо Колев, бивш служител на НЦИОМ, уволнен поради нелоялност. Той нашумя преди две години с опита за публична дискредитация на НЦИОМ като го обвини във фалшификация на данни. Според някои в дъното на скандала бил балканския Галъп, който искал да елиминира държавния си конкурент, а с назначаването на Колев Райчев плащал за изпълнената поръчка.

На 27 декември 1994 г. е учредено "Супер С"ООД. Официално Андрей Райчев не фигурира в регистрацията, но адресът на дружеството съвпада с адреса на "ББСС", а половината капитал се държи от Кънчо Стойчев. Другите 50% са на небезизвестния грък Георгиос Кормусис.

На 27 юли 1995 г. е регистрирано "Медиахелп"АД с капитал 1 млн лв и предмет на дейност реклама, маркетинг, външна и вътрешна търговия, търговско представителство и посредничество. В нея Андрей Райчев държи 260 поименни акции, останалите са на Калин Йорданов.

На 15 март 1996 г. е учредено "Сега" АД с капитал 1 млн лв. Акционери-учредители са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев. Дружеството издава едноименното списание, което се помещава във вече известните ни помещения на Агенция "София прес".